А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet75/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988

Г). 4- §. ТЕ МИР-БЕТОН
А р м а т у р а н и н г бетон билан тишлашиши. Темир-бетон у чу н
(|);щат бетон билан а р ма т у р а н и н г х осса ларигина э м ас , балки а р ­
матуранинг бетон билан т ишлашиши дисобига б у ма т е р иа л л а р -
иннг б ир г ал ик д а г и иши дам к а т та а д а м и я т г а эга. Бетондан с т е р - 
женни с у г у р и б олишда у л ар ни н г тишлашишдан досил б у л а ди г ан
уринма к у ч л а ни ш бир текис т а к симланиши т е к ши р и ш л а р д а аник- 
ланган (5 5 - раем). Бун да тишлашишнинг у р т а ч а ( ш а р г л и ) к у ч -
ланиши с т е р ж е н г а ту.шадиган 
Р
к у чнинг к;истириб м а д к а м л а н г а н
жой юзига нисбатидан аницланади
* ш . ти ш —
бу е р д а гг — с т е р ж е н ь периметри;
1ап — к
истириб м а д к а м л а н г а н
юза у з у н л и г и . Бетон у р т а ч а ма р ка л и ва а р м а т у р а текис б улга н-
да Тш.тиш ==2,5 . . . 4 МПа (25 . . . 40 кгс/'см2), даврий профилли 
а р м а т у р а и ш ла ги лг а нд а бу мицдор тахмина н икки баробар куп 
б ул ад и ,
бетоннинг м у с т а ^ к а м л и г и ортиши билан тишлашиш 
м у с т а д к а м л и г и дам ортади. 
Кистириб м а д к а м л а н г а н юзанинг 
у з у н ли г и етарли б у л м а г а н д ол да с т е р же н л ар ни н г у ч л а р и г а кор- 
тишлар ёки шайбалар к у йи ла ди .
Темир-бетоннинг киришиши в а чузилиши 
бетоннинг кири- 
шувчанлиги ва узича ч уз ил ув ча н лиг и окиба тида пайдо бу ла д и.
А р ма т у р а д ам, бетон дам тишлашиш дисобига б ир г ал и кд а д е -
формацияланади. Т емир- бе т онд а а р м а т у р а булиши бетоннинг 
эр- 
кин киришиши ва чузилишига ту с к ин л ик килади. 
Шунинг у чу н 
бетон к и р и ш аё т г а нд а а р м а т у р а д а сицилиш, бетоннинг у з и д а
эса 
чузилиш пайдо б у л а д и ва т е ми р -б е т он да
арматура цанча 
к у п
5.5- раем. Арматур ан инг бетон билан тишлашиши:
а
- бетондаги арм атура стерж еплари, 
б —
тишлашиш уринма 
к у ч л а и и ш л а р и н и и г э п ю р. и
103


б ул са , бетондаги ч у з у в ч и к у ч л а ни ш шу н ч а к у п б ул ад и . Бетонда 
ё р и к л а р пайдо булишининг олдини олиш у ч у н у з у н темир-бетон 
к о нс тр ук ц и я ла р ми л о й и д а л а шд а у л а р г а киришиш чоклари килиш 
к е р а к б у л а д и . Н а г р у з к а у з о к в а к т т а ъ с ир этишида бетоннинг 
уз ич а ч у з и л у вч а н л иг и дисобига бетон билан а р ма т у р а у р т а с и д а
к у чла нишн инг я нг ид а н ( к ай т а ) т а к симланиши содир булади.
Сикилг ан т емир- бетон э л еме н т л а р д а к и ри ш у в ч а н л ик
билан 
у з и ч а ч у з и л у в ч а н л и к бир томонг а таъсир этади. Шу н ин г
у ч у н
бетонда с и к у в ч и к у ч л а ни ш ла р к а м а я д и , а р м а т у р а д а эса к у п а я д и .
Бетоннинг у з и ч а ч уз ил у вч а н ли г и дисобига бетон д а м , а р м а т у р а
д а м у ла рнинг к и с к а м у д д а т л и н а г р у з к а г а мувофик к е л а д и г а н д е ­
формация ч е г а р а л а р и д а к а тт а т а фо ву т б ул ишиг а к а ра ма с д а н бузи- 
лиш^ с та д и я си г ач а бирга д е фо рма ци я ла на д и.
Узича ч у з и л у в ч а н л и к с ик илг ан т е м и р - б е т о н э л ем е нт ла р иши- 
га ( а г а р у л а р э л ас т ик б у л м а с а ) ижобий т аъс ир к у р с а т а д и , бетон 
билан а р м а т у р а н и н г м у с т а д к а м л и г и д а н т у л а фойд а ла ни шг а им- 
кон беради. Бирок сик илган э ла с т ик темир- бе тон э л е м е н т л а р д а
у з и ч а ч у з и л у в ч а н л и к окиба тида у л а р ни н г н а г р у з к а к у т а р а о л у в -
чанлиги п а са я д и , чу нк и у з и ч а ч у з и л у в ч а н л и к ок и б ат и д а э г или ш - 
лар к у п а я д и .
Тем и р- бе г он га т е м п е р а т у р а н и н г таъ с ир и.
Те мир- бе т он ён-
гин в а к т и д а бир неча с о ат д а в о м и д а у з ин ин г н а г р у з к а к у т а р а
о лу вч ан л иг ин и с а к л а й о ла ди С о а т л а р д а
у л ч а н а д и г а н о лов ба р-
д о ш л и к ч егарасининг микдори т е ми р -б е т он эле ме нт ининг у л -
чамла ри д а м д а к о н с т р у к т и в с х е м а с и г а , а р м а т у р а хили ва а йн ик -
са бетоннинг д имоя к а т ла ми к а л и н л иг и г а бог лик . Бе тоннинг ди- 
моя к а т ла ми ёнгин в а к т и д а а р м ат у р а н и бевосита у т т а ъ с и ри д а н
сак ла йди.
Темир-бетоннинг кор роз ияси
Темир-бетон к о н с т р у к ц и я л а р -
нинг коррозия б а р до шл иг и бетоннинг зичлиги ва м уд и т н и н г а г - 
р.ессивлик д а р а ж а с и г а боглик- Бетоннинг зичлиг и е тарли б у л м а -
ган ша роит ла рда , с у в н и н г ( айникс а ю м ш о к су в ни н г ) фильтрла- 
нишида 
ц е м ен т тошининг таркибий 
кисми — кальций 
о к си д
г ид р ат и эриб к е т а д и. Бетоннинг а г р ес с и в м у д и т кислотаЛи г а з ла р ,
т у з л а р , кислоталарнинг э ритмалари т а ъ с и р и д а к о р р о з и я г а учрай-
ди. Айрим г р у н т с у в ла р и ва д ен г и з с у в и ж у д а дам а г ре с с ив б у л а ­
ди. Баъзи а ло ^и д а хавфли д о л л а р д а бегонии м а х с у с л о к - б у ё к коп- 
л а м ал а р билан димоя ки лишг а т у г р и к е л а д и . Бошка д о л л а р д а
темир-бе тон к о нс т р у к ци я ла р н и к о р р о з и я д а н димоя килиш а г р е с ­
сив м у д и т хили ва д а р а ж а с и г а боглик д о л д а , бетоннинг зичли- 
гини ошириш, фильтрланишини паса йтиришдан иборат б у л а д и .
Бу н ин г у ч у н м а х с у с к у ш и м ча вос и т а ла р ишлатиш, д имоя кат лам 
калинлигини ошириш к е р а к б у л а д и . Б у й л а м а к у й и л а ди г ан иш 
а р м а т у р а с и у ч у н д им оя к ат ла мин инг ка линлиги с т е р ж е н ь ( к ана т )
д и а м ет р ид а н к а м б ул ма сли ги яъни, калинлиги 
1 0 0
мм га ча б у л -
ган плита ва д е в о р л а р д а
1 0
мм; к а линлиги 
1 0 0
мм дан ортик 
б у л г а н плита ва д е в о р л а р д а , ш у н и и г д г к , б ала нд лиг и 250 мм г а ­
ча б ул га н т ус и н ва к и рра ла рд а
15 мм; баландлиг и 250 мм ва 
у н д а н ортиц б у л га н тусин ва к и р р а л а р д а , ш у н и н г д е к , барча к о -
¡04


л он н а л ар д а
2 0
мм; пойдевор тусин лари ва йигма п о й д е в ор ла рд а
30 мм, монолит п о й д е в о р л ар д а 35. . .70 мм булиши к е р а к .
Юкори т е м п е р а т у р а ё к и а г ре с с ив м у д и т т а ъ с ир и д а б у л а д и г а н 
темир-бе тон к о н с т р у к ц и я л а р д а бетоннинг д имоя ка тла ми ка лин-
лиги оширилган булиши к е р а к . ^ и м о я к а т л а м калин лиг и м а х с у с
норматив к у ж ж а т л а р д а к е лт ир ил г а н к у р с а т м а л а р буйича олинади.
О д а т д а , темир- бе тон нинг х а ж м и й массаси 2 5 0 0 кг/м
3
га тенг 
деб олинади.
Олдиндан зуриццан темир-бетон к о н с т р у к ц и я л а р д а о лди нда н 
зури^иш ^осил к ил ишк инг икки ус ули .
Б и р и н ч и у с у л. Т а я н ч л а р д а т а р ан гл аш, энг инду ст риа л 
у с у л хисобланад и. Шу н ин г у ч у н т емир- бе тон к о и с т р у к ц и я л а р н и
з ав о д д а олдиндан з у р и к г и р и б ч и к а р иш д а б у у с у л асосий у Р ин 
э га лл айд и . Т а я н ч л а р д а т а р а н г л а ш д а бе т о нл ашд а н олдин цолипга 
а р м а т у р а у р нати лади . Б у н д а а р м а т у р а н и н г бир учи м а д к а м л а н а -
ди, иккинчи у чи эса д о м к р а т ( ё ки б ошк а м о сл а м а ) ё р д а ы и д а
б е л ги л ан г а н к у ч л а н и ш г а ч а т а р а н г л а н а д и ( м е х а н и к т а р а н г л а ш ) ,
Колипга ё тк из и л га н бетон м а ъ л у м м у с т а д к а м л и к

Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish