А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet167/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   163   164   165   166   167   168   169   170   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988

\
2 1 3


10.26- раем. Цилиндрик кобик ку н д а л а н г кесимининг деформацияси
10.27-расм. Борт элемент- 
лари кесимларининг в е р ­
тикал йуналишда кен гай - 
га н схемал ари
к о н с т р у к д и я л а р
ж у д а
югща д е в о р л и (калинлиги 20 — 30 мм) 
б у л а д и . У л а р м а й д а д она ли (доналарининг йириклиги 5 мм г ач а
б^лган ) о д д и й бетон в а юпка зич т у ^ и л г а н ё к и элеме нтнинг к е -
сими б^йлаб бир т е к ис та^симлаб п а йв а нд л анг ан сим т у р л а р
т а р з и д а г и а р м а т у р а д а н т а й ё рл ан а ди . Б у н д а й т у р л а р симининг 
д иаметри 0, 5 дан 1,2 мм г ача , т у р д а с т е р ж е н л а р н и и г к а д а м и 6 
д а н 12,5 мм га ча булади.
А р м о ц е м е нт ё п м а л а р ишлатилишининг 
энг 
к у п т а р ца лг ан
с ода с и — б у ораликлари 12 д а н 42 м г ач а б у л г а н югща д е в орл и 
ва бу р ма л и ц у б ба л ар д ир . Б у н д а й к у б б а л а р к а т л а м л а рг а булиб 
колиплаш у с у л и д а т ай ё рл ан а ди . Б у у с у л а р м а т у р а л аш билан б е ­
2 1 4


тондаш операцияларини м е ­
ханизация ё р д а м и д а бирга 
олиб боришга, ш у м ин г де к,
юкори д а р а ж а пишиц бегон 
д ам да ани^ бутомлар тайёр- 
л а ш га имкон т у рд ира д и. Ар- 
м оцем е нт 
эл е м е нтлардаи 
мунтаз-' м с т р у к т у р а л и пли- 
т а л ар т а рз и д а ги ё пмалар а р­
х и т е к т у р а ну к та и наз ардан 
д а м , к о н с тр у к ти в н у к та и на­
зардан д а м ж у д а кизикарли 
дисобланади.
Ле н З Н ИИ ЭП 
инс т и т у т ида ишлаб чикил- 
ган б у к о н с т р ук ци я бир тип-
10.29- раем. Кобик элементининг кучлан ган долати:
а
_ б уй л а м а , к^ н д ал ан г ва а ш к и т у в ч и ку ч л ар , 
б
— эгув ч и ва буровчи моментлар
ли босцичда Л е н и н г р ад д а т у рли залбоп хоналар ( та нтанали м а ж ­
лис ва спорт з а лл ар и, метро с та н ция ла рининг ер у ст и павильон- 
лари, ресторанлар, у к у в а у д и т о ри я ла р и , м а г а з и н л а р ё п м а л а р и -
д а к е н г м и к ё с д а у з урнини топди.
Конс трукция асосига и к кита э л е м е нт — пирамида л плита (план- 
д а г и у л ч а м л а р и 1,5 X 1,5 м, б ал ан д л иг и 0, 9) ва к ов ур ра ли плита 
к у й и л г а н . П ир ам ид а л ар о ра л иг ид а г и б у ш ж о й г а и н ж ен е р л ик
к о м м у н и к а ц и я л а р ( э л е к т р симлари т ар мо г и , д а в о у т к а з г и ч л а р ва 
б о шк ал а р) к у ри лади . П и р а м и д а л а р орасига цуй и ла д и га н гипсо- 
литли п литалардан давони с у р и ш ва тацеимлаш у ч у н ка на лла р 
досил к илиш м у м ки н . Ёпмала р у л ч а м и 12 м га ча б у л г а н йирик- 
лаштирилган б л о кл а р т а р з и д а м о н т а ж цилинади. Б у э л е м е нт ла р -
да н орзлири 24 м г ач а б у л г а н ё п м а л ар досил килса булади.
К а т т а оралицли т е м и р - б е т о н к о н с т р у к ц и я л а р д а ^ и д а т у ш у н -
ч а. Биноларнинг 40 м дан ортик ораликли ё пмаларининг конст- 
р у к ц и я л а р и
к а т т а о р а л и к л и к о н с т р у к ц и я л а р дейи ла -
д и . Уларни а к г а р л а р , у с т и ё п и л ад и г а н с т а ди онла р, к у р г а з м а па-
10.28- раем. Зурицишларни ди аф р агм ал арга 
у зати ш схемаси:
1
— диаф рагм а
2 1 5


в ил ьон ла ри, а в и а з а в о дл ар ни нг це х л ари ва бонщаларни к у р и ш д а
уч ра т и ш м у м к и н . Т е м и р - б е ю н д а н т а й ё р л а нг а н к а т г а ораликли 
к о н с т р у к ц и я л а р м е та л л к о н с т р у к ц и я л а р г а нисбаган о л о вб а рд о ш ,
к у п г а ч ид а мл и, п у л а т сарфи к а м , арз он ва э к с п лу а т а ц и о н чи- 
цимлари к а м б у л а д и . К у й и д а С С С Р д а ва баъз и хо ри ж ий м а м ла -
к а т л а р д а к а тт а орали(<ли ё пма к о н с г р у к ц и я л а р и н и н г ишлатили- 
шига айрим мисоллар к е лт ир ил га н.
И к к и т о м о н л а м а э г р и л и к л и ц у б б а л а р . Л е н и н г р ад д а цурилиш 
д е т а л л а р и ишлаб ч и^арадиган к омбина тнинг бош корпу сини к у -
р и ш д а ш у н г а у х ш а г а н ё п ма и шл ат и л га н .
Б у к о р пу с ни н г томи 
оралири 100 м ва эни 7, 5 м ли бир неча к у б б а билан ёпилган. 
К у б б а л а р
и к к а л а й у н а ли ш д а — ё п и л а ё т г а н оралик й у н а л и ш д а
д а м , к у н д а л а н г й у н а л и ш д а дахм ишлайди. Б у эса к о н с т р у к ц и я -
ларнинг м ат е р иа ли д а н с а ма р ал и фо йд а л ан и шг а имкон т ур ди р а-
ди. Ёпиладиган к убб а н и н г тапщи к у ри ни ш и оралик; й у н а л и ш д а
парабола, к у н д а л а н г й у н а л и ш д а эса до йр а ш а к л и д а килинган. 
Айрим ц у б ба ла р у р т а с и д а г и о ра л ик шиша бл ок ли п а н е лл а р б и ­
л ан т у л д и р и л г а н , д а р кайси к у б б а н и н г
че т л ар иг а олд и н д а н з у-
рикк ан т ор тк ил ар у р на т и л г а н . У р т а д а г и с е к ци я н и н г ка линлиги 
6 0 мм, бортли э л е м е нг л а р н и н г к е с им и 2 0 0 X 8 5 0 мм ва орирлиги 
20 т; т а я н ч с е к ц и я л а р д а плитанинг к а ли н ли г и 80 — 2 50 мм ва 
орирлиги 28 т б у л а д и . Д и а ф р а г м а л а р орирлиги 2 т д а н —к е с им и
к у ш т а в р ли , д е в о р и н и н г калин лиг и 80 мм. Т ор т ки л ар — ке сими-
нинг у л ча м ла р и 2 2 0 X 8 5 0 мм ли турри б у р ч а к ш а к л д а г и
12 та 
темир- бе тон э л е м е н т д а н иборат. Б у э л еме нт ла рн и н г си р ти г а та- 
р а н г ла н а д и г ан а р м а т у р а ( д а р кайси т о р т к и д а диаметри .55 мм 
ли 27 та юкори д а р а ж а д а пишик; с им да н т а й ё р л а нг а н 12 та а р ­
м а т у р а т у т а м и ) у ч у н аридчас имон у й и д л а р ки ли н г ан . Ёпил ад и­
ган юзанинг 1 м 2 ига 30,5 к г п у л а т , 0, 162 м 3 бетон ( М 400 мар- 
к а л и г и) с ар фл ан г ан . К он с тр ук ц и я т орткили я с с и р а в о к каби дисоб 
Килинган.
Ту р ри б у р ч а к л и в а д о и р а в и й п л а н д а и к к и т о м о н л а м а э г р и -
ли ц о б и ^ л ар . Б у н д а й кобид, о да т д а , силлид ё к и турри б у р ч а к л и
планда т у р т т а ферма (равок;) д а н т у з и л г а н бикр к о н т у р г а тира- 
л ад и г а н д овурра симон плитадан иборат б у л а д и . Кобицнинг юзаси 
айлана ёйи ( а йла на ясов чиси) у ш а р а д и у с д а и к ки т а а йлана ( й у -
налтирув чи а й л ан а ) б у й л а б урнининг п а р а л л е л у з г а ри ши ( к у ч и -
рилиши) н а т и ж а с и д а пайдо б у л а д и . Шу н ин г у ч у н б у н д а й до- 
биклар, баъз ан к у ч и р м а добидлар дей и ла д и .
К о н с т р у к ц и я асосан с ик или шг а ишлайди. Би р ок б у р ч а к зона- 
ла р да ч у з у в ч и к у ч л а р пайдо б у л ад и . Уларни о лдинда н та ра н г-
ланган а р м а т у р а у з и г а к а б у л килади. Конту рли д и а ф р а г м а л а р
г а я н ч л ар д а м ак си м а л дийматларга е т а д и г ан ур ин ма к у чл а н и ш -
ларни у з и г а к а б у л килади.
1^обиднинг ша к л и уни т у р т б у р ч а к л и
а л о д и д а э л е м е н т л а р г а а ж р а т и ш г а имкон беради,
М и н с к д а д у -
рилган у лч ам и 1 0 3 X 1 0 3 м ли са в до марказ и допламасининг к о н­
с т р у к ц и я м б у сингари добидда мисол б у л а олади. У бинонинг 
конт ури буйлаб дар 6 м га ж о й л ан г а н темир-бе тон к о ло нн а г а
2 1 6


т и р а л и б т у р а д и г а н Г а у с с м у с б а т эгрилигининг ция кобиги тарзи- 
д а к у р и л г а н . Кобицнинг к у п киррали цавариги ку чи ри ш юзасига 
к ирг ан. Р а д и у с и 132, 6 м ли айлананинг ёйлари каварик;нинг 
ясовчиси ва й у н а лт и р ув ч ис и ^исобланади. Кобик;нинг к у т а р ил и-
ши м а р к а з д а 20,4 м, к он т у р ёйининг к у та ри л иши 10,2 м.
Кобиц олдиндан з у р и ^к а н йигма э л ем е нт ла р — плиталар 
ва 
т у с и н ла р да н йигилган. Номинал у лч ам и З х > 2 м б у л г а н плита- 
ла рг а б у й л а м а ва к у н д а л а н г ц о в у р г а л а р ( к и р р ал а р) цилинган. 
Плит а ла рн инг у с т к и юзаси цилиндр ша к л ид а ишлаиган. Киска 
томони у н и н г ясовчиси. Плита ларн инг ку п кисми турри б у р ч а к
ш а к л и д а цилинган. Б у р ч а к з о на л ар г а т у т а ш а л и г а н у ч а с т к а л а р
у ч у н т ра пе ц ия ва у ч б у р ч а к ш а к л и д а г и етишмаг анини т у л д и р а -
диг ан плиталар олдиндан н а з а р г а олиб цуйи лг ан. Плита лар б у й ­
л а м а ёнларининг с т е р ж ен б о п а р м а т у р а с и б е т о н л а шг а к а д а р о п а ­
л у б к а колипига тираб т у р и б т а ра н г ла нг а н. Плита лар т о к ча ла ри -
нинг цалинлиги к о б и к д а плиталар ур ни г а боглик; х,олда 5 0 — ¡ 0 0 мм 
д о и р а с и д а у з г а р а д и . Кобик б ур ча к л ар ин ин г у ч л а р и г а бевосита 
т у т а ш а д и г а н б у р ч а к з о на л ар 200 д а н 350 мм г ач а к а линлик даги 
м он о ли т плиталар т а рз и д а килинган,
М а р к а з и й кобик мер ид и о на л- ^а лц али к е с и м ла р с исте ма си би- 
лан у л ч ам л а р и 2,37 X 7,17 м ли цилиндрик ш а к л д а г и йигма те- 
мир- бетон плиталарга к е си лг а н, бу плиталар цирраларининг кон' 
т у р б у й л а б ба ландлиги 500 мм к е л а д и .
Барча б у р м ал и цобиклар п л ан д а ромб ш а к л и д а 1 ишланг ап;
ромб д иа г он а л ла р ин и н г у лч ам и — 7, 5 ва 2,6 м. Бу н д а й бурманин г
з^ар кайсиси т у р т г а типовой у л ч а м л а р д а т е м ир -б ет он да н ишлан- 
ган олтита йигма цовуррасимон плиталардан т у п л а н г а н ; б у пли­
та л ар п л ан д а т е н г ёнли у ч б у р ч а к к а у х ш а б к е т а ди . Ён т омондаги 
плиталар р ад и у с и 60 м ли цил ин д р ик юза каби ки линг ан. П ли ­
тала рнинг эни 3,05 м, э л е ме н гл а рн и н г у з у н л и г и 13,43 ва 10,52 м. 
П ли т а ла р ёнининг к он т у р бу йл аб эни 600 мм, б ала нд лиг и 300 мм 
ли у р т а л и к ё нлар 3 м к а д а м оралатиб ж ой ла н г ан , у р т а д а г и л а р н и -
ки — 300 мм. Иншоот э л еме нт ла рининг х ам ма с и о дд и й у с у л д а
а р м а т у р а л а н г а н . Ёпма кобирининг о п а л у б к а ^ о ли п л а ри б и р типли 
у л ча мл ар и н и н г н о м е н к л а г у р а с и м и н и м ум г а я ц и н л а ш т и р и л г а н — 
ма рк а з ий кобиц плиталари у ч у н битта ^олип ва бу р ма л и цобик- 
лар плиталари у ч у н у ч т а колип. Иншоотнинг к о н с тр у к т и в >ки- 
х;атдан ^ а л килиниши о д а т д а г и д а н бошка ча в а м у р а к к а б л и г и са- 
бабли м а х с у с к ом пл ек с э кс п ер им ен т а л -н а з ар ий
тек ши р ишла р
у т к а з и ш з а р у р булади.
О с м а т и п д а г и ё п м а л а р . Б у л а р г а ванта, таян ч к о ц т ур и ва 
йир

м а т е м ир -б е т он цобиц с и с ! е м а с и билан досил цилинад иган ё п м а ­
л ар к и р а д и (10.30- р аем) . Ванталарнин г ясси система си ( б у н д а
у л а р р а д и а л й у н а ли ш д а ё к и бир-бирига па ра лле л х о л а т д а жой- 
л а ш а д и ) в а к е н г сатдли система си ( б у н д а у л а р ик ки й ун а ли шг а 
ишл ай д и ) б у л ад и . Кейинги д о л д а в а н та ла р и к к а л а й у н а ли шд а
н а г р у з к а к у т а р у в ч и ( д у н г л и г и пастга ца рат илган) ё к и битта йу- 
н а л и ш д а к у ч л а н у в ч и ( ду н г л и г и к що р иг а ка ра т и л га н ) , бошкасида 
' э с а н а г р у з к а к у т а р у в ч и ( д у н г л и г и п аст га царат илган) булиши

Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   163   164   165   166   167   168   169   170   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish