МАТНЛИ ХАБАРЛАРНИ ЭМУЛЯТОР МОНИТОРИДА ЁРИТИШ ЖАРАЁНИНИ ТАДКИК ЭТИШ
Тажриба ишини бажаришдан максад.
Эмулятор мониторининг тузилиши билан танишиш ва унда матнли хабарларни ёритиш
Умумий маълумотлар.
Микропроцессор ички структураси тагида жойлашган монитор пиктограммаси(компьютер экрани белгиси) устига сичқонча кўрсаткичини олиб боринг ва чап унинг чап кнопкасини босинг. 3.1-расмда кўрсатилган виртуал монитор пайдо бўлади.Унинг пастки қисмида кнопкалар мавжуд бўлиб, чапдагиси (1) мониторнинг қисқа ва тўлиқ вариантда тасвирланишини таъминлайди. Ўнгдаги кнопка (2) эса виртуал мониторни ёпиш учун хизмат қилади.
Тўлиқ вариант қуйидаги элементлардан иборат:
1- асосий экран, матн ва график малумотлар унда тасвирланади;
2- мониторни бошқа тасвирларга нисбатан олдинги тасвир холатида кўринишини таъминлайди;
3- видиобуферда жойлашган адреслар ва уларда сақланаётган 2 та 16 лик рақамдан иборат кодларни тасвирлаш учун хизмат қилади. Хар бир қаторда битта адрес ва 16 байт маълумот жойлашади. Видеобуферга МП аккуммуляторидага кодни “OUT 00” командаси ёрдамида жўнатилади (00h – видеобуфернинг 16лик саноқ системасидаги адреси);
4- Windows Bitmap (bmp) форматида асосий экрандаги тасвирни сақлаш учун мўлжалланган;
5- Виртуаль видеобуфер (00h) даги маълумотларни ўчириш учун мўлжалланган.
Виртуаль мониторда матн ёки график тасвирни ёритиш мумкин:
128 хил код билан берилган рангда, 20 қаторда 39 тадан символни ёритиш мумкин;
128 хил код билан берилган рангда 256х256 пиксель (ёритиладиган нуқталарнинг қаторлари ва устунлари сони) сифатида график тасвирларни ёритиш мумкин;
мониторда бир вақтнинг ўзида матн ва график тасвирлар ёритилиши таъминланган.