3. Бетма-бет текшириш нивелирлаш журналининг бир бетидаги нисбий баландликларни текшириш мақсадида бажарилади. Бунинг учун ҳар бир бетда орқа (Σа), олдинги (Σв) саноқлар , мусбат ва манфий нисбий баландликлар (Σ-ҳ, Σ+ҳ ), ўртача мусбат (Σ+ҳўрт) ва манфий (Σ-ҳўрт) нисбий баландликлар йиғиндиси олинади. Ҳамда тегишли устуннинг пастига езилади. Сўнг шу йиғиндиларни қуйидаги бетма-бет текшириш формуласига қўйилади:
= = Σ+hўрт + Σ-hўрт.=
Агар шу тенглик тўғри чиқса, демак, ҳар бир бетда нисбий баландликлар ва ўртача нисбий баландликлар тўғри.
Нивелирлаш йўли нисбий баландликларини тенглаш
Бетлардаги нисбий баландликларни текширишдан кейин уларни тенглашга киришилади. Бунинг учун нисбий баландликларни боғланмаслик хатоси fh ҳисобланади. Бунинг учун нивелирлаш йўли бўйича ўртача нисбий баландликларни умумий йиғиндиси ҳисобланади:
= + +….+
Нивелирлаш йўли ёпиқ бўлгани учун :
=0
Нивелирлаш йўлининг амалий хатоси қуйдаги формула билан ҳисобланади:
fh амал = -
Ўртача нисбий баландликларнинг назарий йиғиндиси 0 га тенг бўлгани учун:
fh амал =
Нивелирлаш йўлини йўл қўярли хатоси fh й.қ
fh й.қ.≤ ± 10 , мм
n- станциялар сони.
Нивелирлаш йўлининг амалий хатоси, йўл қўярли хато билан солиштирилади:
Агар fh ≤ fh.й.қ бўлса, топилган fh ни тескари ишора билан бир хил қийматда нисбий баландликларга тузатма δh тариқасида тарқатилади.
Δh = - (fh / n).
Боғловчи нуқталар баландлик белгилари (Нn), нисбий баландликларга тузатма (δh) ларни қўшиб туриб қуйидаги формула бўйича ҳисобланади:
Hn= Hn-1 + hn-1 + δh .
Топилган баландлик белгилари (H) нивелирлаш журналининг 11 – устунига ҳар бир боғловчи нуқтанинг қаторига ёзилади.
Оралиқ нуқталарнинг баландлик белгиси асбоб горизонти (Нi) орқали ҳисобланади. Асбоб горизонтини ҳисоблаш формуласи:
Нi =
Оралиқ нуқтанинг баландлик белгисини ҳисоблаш формуласи:
Норалиқ = Нi – c.
Бу ерда с- оралиқ нуқтадаги рейкадан олинган саноқ.
Масалан:
3-станциядаги оралиқ нуқта (+40)нинг баландлик белгиси қуйидагича ҳисобланади:
Нi =
НПК1+40 = Нi – c = 98,968м.–1954мм.=97,014м.
27.1-жадвал
Стансия №
|
Қаратиш нуқта №
|
Рейкадан олинган саноқлар,мм
|
Нисбий баландликлар
h, мм
|
Ўртача нисбий баланд-ликлар
h урт, мм
|
Асбоб гори-зонти
H i , м
|
Мутлоқбаланд-ликлар
H, м
|
орқа
|
олди
|
ора –лиқ
|
+
|
-
|
+
|
-
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
|
Pn 15
|
2250
|
|
|
|
|
|
|
|
118,617
|
|
|
2164
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1A
|
|
|
1689
|
|
|
|
|
|
119,092
|
|
2A
|
|
|
1404
|
|
|
|
|
|
119,377
|
|
3A
|
|
|
1077
|
|
|
|
|
|
119,704
|
|
1B
|
|
|
1394
|
|
|
+3
|
|
|
119,387
|
I
|
2B
|
|
|
1027
|
1379
|
|
1380
|
|
120,781
|
119,754
|
|
3B
|
|
|
699
|
1381
|
|
|
|
|
120,112
|
|
4B
|
|
|
593
|
|
|
|
|
|
120,188
|
|
3C
|
|
|
235
|
|
|
|
|
|
120,546
|
|
4C
|
|
|
870
|
|
|
|
|
|
119,911
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4A
|
|
871
|
|
|
|
|
|
|
120,000
|
|
|
|
783
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
∑=4414 ∑=1654 ∑=2760 ∑=0 ∑=1380 ∑=0
Журналнинг охирида 15-репернинг баландлик белгиси келиб чиқиши керак.
Do'stlaringiz bilan baham: |