2- маъруза. Ўзгарувчан ток занжирлари

2- маъруза. Ўзгарувчан ток занжирлари   2.1. Гармоник ток занжирларининг умумий тавсифлари Ўгарувчан ток, яъни вақтга боғлиқ равишда ўзгарадиган ток i(t) хақида гапирганда у билан боғлиқ бўлган ва электр занжирини тасвир-ловчи: кучланиш u(t) , заряд q(t) , магнит оқими Ф(t) ва бошқа қиймат-ларнинг ҳам вақт бўйича шундай ўзгариши назарда тутилади. Улар ўзгаручан бўлганлиги учун индуктивликларда кучланишлар ҳосил бў-лади, конденсаторли шохобчалардан эса токлар оқиб ўтади . Нодаврий ва даврий ўзгарувчан қийматлар. Агар 7.1,а-расмдаги схемада r-L занжирни кучланиши Е бўлган ўзгармас ЭЮК манбасига «К» калит билан уланса, ундаги ток қиймати i=const бўлгунга қадар i(t) ўзгарувчан (7.1,б-расм) апериодик ўсувчи нодаврий бўлади. Агар шу занжир калитини (7.1,в-расм) Т давр билан t1 вақт оралиғида улаб, t2 вақт оралиғида узиб турилса, даврий носинусоидал i(t) токи (7.1,г-расм) ҳосил бўлади.

(7.1) Т=const шартни бажарувчи даврий ўзгарадиган қийматларни кўриш билан чекланамиз. Бу (7.1) тенглик шуни англатадики, кўрилаётган қийматнинг даврий ўзгариши ҳар T вақт оралиғида (7.1,г, 7.2-расмлар) такрорланиб тура-ди; бунда T- давр деб аталади. Давр Т га тескари қиймат, яни вақт бир-лиги (1 секунд)даги даврлар сони эса (7.2) частота деб аталади. Частота Герц (Гц) бирлигида ўлчанади. Электр тармоғи кучланишининг стандарт частотаси 50 Гц.га шу кучланиш-нинг ҳар Т=0,02с.да бир марта ўзгариши мос келади. Бунда оддий гармоник тебранишлар – синусоидал (ёки косинусоидал) ўзгарувчи қийматларни кўрамиз (7.2-расм) (7.3)

7.1-расм

7.2-расм

2.2. Таркибида R ,C бўлган занжирдан гармоник ток Конденсаторда зарядланиш ва разрядланиш жараёни. Ўзгарувчан кучланиш манбаси u конденсатор С га уланиб (7.3,а-расм), берк контур ҳосил қилса, занжирдан ўзгарувчан ток i оқиб ўтади. Мисол учун, ўз-гарувчан кучланиш генераторга кабель тармоғи уланганини кўрайлик (7.3,б-расм). Тармоқнинг изоляцияланган ўтказгичлари орасида электр майдони ҳосил бўлади, ўтказгичларда эса ортиқча зарядлар тўплами пайдо бўлади: потенциали юқорироқ бўлган ўтказгичда мусбат зарядли q ва пастроғида – манфий зарядли –q. Бунда заряднинг қиймати сиғим ва кучланишнинг қўпайтмаларига тенг q =Cuс = Сu. Заряднинг ўзгари-ши эса токнинг қуйидаги ўзгариши билан мос бўлади: Манбанинг кучланиши берилган, деб фараз қилиб (7.5) ва дифференциаллаб, ток қийматни аниқлаймиз: (7.6)