Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

Сурункали юқумли касалликларда otuj бўшлит шиллиқ қаватининг жароҳатланиши
43
бир то м о н л ам а ж ароҳатл ан и ш и , о ғр и қ ва ўткир ял л и ғлан и ш
қи зар и ш и н и н г й ў ^ и г и д и р . Умумий ўзгариш лар кузатилм айди, 
тан а ҳарорати м еъёрида бўлади.
Қ атти қ ш анкр лаб ёки оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қаватида ж ой­
лаш са, уни пайдо бўлиш идан 5-7 кун кейин соҳа склероадени- 
ти юзага келади. Одатда, бундай турда энгак ва ж ағ ости тугун­
лари катталаш ади. Л и м ф а тугунлари қаттиқлаш ган. ҳаракатчан, 
оғри қси з ва би р-б и ри га ёпиш м айди. Агар иккилам чи инф екция 
туш са ёки ж ароҳатланса, л и м ф а тугунлари оғрикди бўлади. Э н ­
гак ости, жағ ости л и м ф а тугунлари б илан бир вақтда бўйин 
ва эн са тугунлари ҳам катталаш иш и мумкин.
Л абда ж ойлаш ган ш а н к р н и н г ф аркди таш хиси; оддий пу­
ф а кл и тем и р атки д ан - унда а ч и ш и , қи ч и ш и , қизарган соҳа- 
сида ем и ри ли ш б ўлиш и, асоси енгил ш иш ли ва к и ч и к ярим
ай л ан м а ш акл нам оён этади. Бундан таш қар и пуф акли' тем и - 
раткида п уф акчалар қ а й та-қ ай та ҳосил бўлиш и б и л ан а ж р а­
л и б турад и . Г е р п е т и к э р о а и я д а қ а т т и қ ш а н к р те зд а п ай д о 
бўлиб, тезда э р о зи я га у ч раш и , ш у н и н гд ек, ре цеди в кеч и ш и
Холатлари кузатилмайди. Агар герпетик эрозия узо қ давом этса, 
у н и н г асосида и н ф и лтр атн и н г қатти кд аш и ш и кузатилади, бу 
нарса қ а тти қ ш ан кр б илан ўхш аш ли кн и яқи н л аш ти рад и . Т аш - 
хислаш да кўпинча бирлам чи си ф и л о м ан и - герпетик ш ан кр- 
дан кам ф ар қ д и , оддий п уф акли тем и р атки каби тў л қ и н си - 
м он кўриниш и, бундай ҳолатларда ш анкрда э р о зи я тубини қат- 
ти қ ли ги субъектив сезги рли к н и кузатиш муҳим аҳам иятга эга.
Қ а тти қ ш а н к р н и ш а н кр си м о н п и од ерм и яд ан ф арк даш д а, 
асосан , ш анкрда эр о зи я ёки яра атроф ида йи ри н ги аж ралм ай- 
д и га н , чуқурча й ўқ ва асосан о қ тр е п о н е м а учун л аб о р ато р
(серол оги к реакц и я) тек ш и р и ш ўтказиш зарур.
О ғи з б ў ш л и ғи ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т и ва л а б д а ги я р а л и
ш а н к р е м и р и л и б туш ад и ган р а к ў с м а с и н и эслатад и . Бунда 
ҳосил бўлаётган рак яр аси н и н г чуқур ж ой лаш и ш и га, жуда қат- 
ти к д и ги га, четлари ноте кис ва осон қон аш и га эътибор бериш
керак; рак с е к и н л и к билан ри вож лан ад и , кўпинча катта ёш - 
л и л ар д а кузатилади, ш ан кр эс а тез ри вож лан и б , асосан ёш - 
ларда кузатилади. Т аққо си й таш хис ў тк ази ш н и н г ҳал қилувчи 
аҳам ияти бу - лаборатори я текш и ри ш л ари д и р: зах м д а-о қ тр е ­
п он ем а, р акд а-р ак ҳуж айралари ан и қтан ад и .
М и л и ар -яр ал и силда - о ғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати яраси
қ а тти қ ш ан крд ан ф аркди ўлароқ, яра а тр о ф и н и н г кўплаб қир- 
рали н отеки с, ти л и н ган , оғриқ^ти, с а р и қ буғдойсим он - Т р е ­
ля буғдойи нукдаларига ўхш аш лиги билан аж ралиб туради. Ж а- 
роҳатли э р о з и я л а р , аф тал ар ва б о ш қ а л ар қ а т т и қ ш ан к р д ан
ф арқ ли д и р ҳамда туб и н и н г ю м ш окдиги сабабли хасталик ом и- 
ли б артараф қ и л и н ганда тезда соғаяди.

---

44
Оғиз бўш лиш шиллиқ қават и ва лаб касалликлари
Т урли касалликларда (қи зи л я с с и тем и р атки , л е к о п л ак и я, 
қизил ю гирикда) оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватидаги ва 
лабдаги э р о зи ял ар н и н г қатти қ ш анкрдан ф ар қ и - тубида қат- 
ти қ ли ги йўқ, ш и л л и қ қаватда ҳар б и р к асал л и к к а хос қи за- 
риш ёки ўзгариш ал ом атл ари н и н г м авж удлигидир .
Қ а т ги қ ш анкрга хавф сезилганда, бир неча бор кетм а-кет 
ярад ан аж ралаётган тўқи м ад а о қ тр е п о н е м а учун те к ш и р и ш
ўтказилади; агар у то п и л са, би рл ам ч и захм учун аҳам и ятли - 
д и р , худди махсус сер о л о ги я р е а к ц и я с и каби м усбат; ф ақ ат 
бунда, қ а тги қ ш анкр ҳосил бўлгандан уч ҳаф та кей и н натиж а 
мусбат бўлади. Қ а тти қ ш анкрда аж ралган тўқим аларда о қ т р е ­
п о н е м а то п и л м а с а , б ун д а со ҳ ал ар д аги л и м ф а ту гу н л ар и д ан
ол и н ган сую қликдан а н и к ^ аш мумкин.
З ах м н и н г и к к и н ч и д аври қ а тт и қ ш а н к р ҳосил бўлгандан 
6-7 ҳафта вак^ ўтгач бош ланади (қатти қ ш анкр соҳаларида скле- 
роаденит, п оли аден и т белгилари ю зага ч и қади ), бу даврда р о ­
зеола-папула тош м ал ари бир текисда пайдо бўлади. Захм н и н г 
икки л ам чи даври 3-5 йил давом эти б , серологи к реакц и я м ус­
б ат бўлиш и д о и м и й кузатилади. И к ки л ам ч и захм кеч и ш и н и н г 
а со сл и т о м о н и тў л қ и н с и м о н к е ч и ш и ; к а с а л л и к я ш и р и н ва 
ф аол кечиш и белгилари б илан ҳам б и р -я р и м , и кки ойда ал- 
м аш и н и б такрорл ан и б туради.
Зах м н и н г ф ао л б о с қ и ч и , и к ки л ам ч и д аври б ош л ан и ш и га 
тўғри келади; и н ф ек ц и я ген ер ал и зац и яси , кўп м икдорда р о ­
зео л а-п ап у л а, ай ри м ҳолларда, п у ф ак ли то ш м ал ар , п о л и а д е ­
н и т , с к л е р о а д е н и т ж а р а ё н л а р и к у за т и л и б , и к к и л а м ч и то за
захм деб ю ритилади. И к ки л ам ч и то за захм д аври охирида кат- 
т и к ш ан кр ҳосил бўлиб, р о зео л а-п ап ул а-тош м ал ар, соҳа скле- 
роденит полиаденитлари йўқолиб кетади.
Бу даврда яш ирин бирдан-бир белгиси қондаги серологик ре- 
а к ц и я л а р д и р (В асерм ан р е а к ц и я с и , чўкм а р е а к ц и я с и , Р И Ф , 
РИ БТ). Кейинчалик беморда захмнинг фаол белгилари юзага чи- 
қдди; рецидивлар (жинсий аъзоларда, орқа чиқдриш йўлида, оғиз- 
да, тирсакда, пешонада тошмалар) папула ва розеола, кенг жойда 
таркалган ва кичик ўчокди лейкодермиялар пайдо бўлади.