ўлиши (некроз)
ку-
затилади ва оқи б атд а яра ҳосил бўлади.
Ш и л л и қ қ о б и қ қ а ватн и н г ўткир ж ар о ҳ атл ан и ш и н и
таш
хислаш
қ и й и н ч и л и к туғдирм айди; б ем ор а н ам н ези д ан сабаб
чи ом ил тўғрисида хулоса ойдинлаш ади.
Даволаш
ж ар о ҳ атн и н г ўзгариш та в си ф и га б о ғл и қ бўлади.
Э р о зи я ва к и ч к и н а ярал ард а ш и кастл овч и о м и л н и б артараф
қ и л и ш зарур; 0,25-0,5% вод ород п е р и к и с и , 2% бор к и сл ота
б и л ан чай қал ад и , эп и те л и за ц и ян и тезлаш тирад иган наъм атак,
А витам ин м алҳам лари суркалади. Ш и л л и қ қаватн и н г чуқур-
р о қ ж ароҳатланиш ларида и п лар б и л ан тикилади.
С урункали м ехан и к ш и кастл и ж ароҳатлар асосан ти ш л ар -
н и н г ўткир қ и ррал ари , си ф атси з тай ёрл ан ган ва муддати ту-
гаган протезл ар, а н а то м и к ш акл и бузи л ган ти ш л ар д ан , ти ш
ёй и қаторл ари д ан таш қари д а ж о й л аш ган ти ш д ан , ўткир (ач-
чиқ) овқатлар таъ си ри д ан келиб чиқади. Ж а р а ё н н и н г кл и н и к
кўриниш и ва кеч и ш и ж ароҳатнинг ж ойлаш иш ига, бем ор ёш ига
б о ғл и қ бўлади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ а в а т и н и н г сурункали ж ароҳатла-
н и ш л ар и б ем орга у зо қ вақтгача сезилм аслиги, о ғр и қ бўлмас-
л и ги , в а к ^ и -вақ ти б илан н оқулай ў згар и ш л ар н и н г та к р о р л а -
ниб тури ш и , қ и см ан о ғр и қ ва ш и л л и қ қоб и қд а ш иш кузати-
л и ш и м ум кин. Ш и л л и қ қ о б и қ қават кўрилганда, катарал ял -
л и ғл ан и ш (ш и ш , қи зар и ш ), б утун л и кн и н г б узилиш и; эр о зи я,
яр а, п р о л и ф е р а ти в ў згари ш (м и л к сўрғи чл ари ва четл ари д а
қи за р и ш ), ти л сўрғичларида п ап и л л ам ато з ти п и д а ги п ер тр о
ф и я ж араён и ва ш охл ан и ш н и н г тезл аш и ш и
(лейкоплакия)
ку
затилади. Бу ўзгариш лар ком б и н ац и ял аш ган ҳолатда ҳам к е
чиш и м ум кин. М ехан и к ш и кастл ан и ш б илан би ргали кда б о-
ш қа ом и ллар, ж ум ладан, м икроб лар таъ сири қўш илса касал
л и к н и н г к л и н и к кўри н и ш и д а ўзгариш лар вужудга келади.
С урункали ш и кастл ан и ш л ард а, кўп ҳолатларда катарал ял -
л и ғ л а н и ш , қ и з а р и ш , қ о н -т о м и р д е в о р л а р и ў тк азу в ч а н л и ги
о ш и ш и н атиж асида ш и ш бўлиш и, б ош қа ҳолатларда тўқи м а-
л арда и н ф и л тр ац и я кузатилади.
Бу ўзгар и ш л ар н и н г кечиш идаги ж ароҳатл овч и н и н г тезл и к
кучига ва д аво м и й ли ги га б о ғл и қ бўлади. Ж ар аён л ар н и н г к е
чиш ида к л и н и к ўткир экссудац и я ҳолати ҳам роҳлик қи л и ш и
м ум кин. Э кссудат
Do'stlaringiz bilan baham: |