серонегатив
(қ а тти қ ш анкр ҳосил бўлиш идан то серологик
р еак ц и яга ўтиш д аврида м ан ф и й натиж адан мусбат нати ж а-
гача) ва бирлам чи
серопозитивга
бўлинади. К ўпчилик б ем ор
л арда қатти қ ш ан кр бутун бирлам чи д аври давом и да ва и к к и
л ам чи даври бош л ан и ш и гач а сак яан и б туради.
Б ирлам чи захм н и н г охирги ҳаф таси давом ида полиаденит
ривож ланади. Барча ёки кўплаб л и м ф а тугунлари нўхат ҳола-
тигача катталаш ади, қ а тти қ зи ч л и к эл асти к ҳолига айланади,
улар о гр и қ с и з, ҳаракатчан , устидаги тери қоп л ам и ўзгари ш -
си з бўлади. Бундай полиаденитлар кей и н ги 2-3 ой д авом игача
саку тн ад и .
Захм бирлам чи д а в р и н и н г охирида 20% бем орларда к асал
л и к н и н г умумий белгилари (тана ҳарорати 38-39,5°С га кўта-
р и л ад и , ҳ о л с и зл и к , б ош о гр и ги , суякл ард аги о ғ р и қ (асосан
кеч қурун ги о ғр и қ ) п айдо бўл ад и , п е р и ф е р и к қон д а қ и см ан
ан е м и я , л е й к о ц и то з, қ о н н и н г ч ўкиш тезл и ги (Қ Ч Т ) о ш и ш и
кузатилади. Ш у тар и қа 4-6 кун ўтгач, сон ички соҳалари, а й
рим ҳолатларда оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида то ш м а
л ар пайдо бўлади, бу захм н и н г бирлам чи д аври тугаб, и к к и
л ам чи д аври б о ш л ан и ш и д ан далолат беради.
О ғи з б ў ш л и ғи ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а ти ва л а б н и н г қ и зи л
ҳош и яси д а зах м н и н г барча даврл ари да, ш ун и н гд ек, б и р л а м
чи захм да ҳам тош м ал ар бўлади. Зах м н и н г ж и н си й алоқасиз
ю қтирилган турларида оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва лабда қат-
т и қ ш анкр қўпроқ кўринади. Қ а гги қ ш анкр оғиз бўш лиғи ш ил-
л и қ қ о б и қ қавати ва л аб н и н г барча соҳаларида учрайди аммо
қўп роқ лабда, тилда, бодом безида кузатилади.
42
Оғиз бўш лит ш иллиқ қавати ва лаб касалликлари
Қ а т ги қ ш анкр ҳосил бўлиш ида оғи з бўиьчиғи ш и л л и қ қо-
б и қ қавати, лаб ва б ош қа соҳаларда чегараси а н и қ , қи зари ш
алом ати кузатилиб, у 2-3 кун давом и да ял л и ғлан и ш и н ф и лт-
рати ҳисобига қаттик^аш ади. Бу ҳосила қатти қ ааш и б бориб,
1-2 см диам етрли чегара вужудга келади. Ж ароҳат м арказида
ўлган тўқим а пайдо бўлиб (н ек р о з), қи зи л-гўш т, кам дан кам
ҳолда, я р ал и э р о зи я ҳосил қилади. Қ а т т и қ ш а н к р 1-2 ҳаф та
д аво м и д а тўла ш акл л ан гун ч а ш и л л и қ қ о б и қ қавати да қ и зи л -
гўш т ё к и э р о зи я я рал и о ғр и қ с и з д у м а л о қ ва я л т и р о қ қ и р р а-
ли ш аклда 3 мм д ан 1,5 см д и ам етргач а қ а тт и қ э л ас ти к и н -
ф и л тр ат пайдо бўлади. О қ т р е п о н е м а ш а н к р ю засид ан илгич
б и л ан о сон ол и н ади . А йрим ҳолларда эр о зи я ю зи о қ сар ғи ш -
караш б илан қоп л ан ади . Б аъзан қ а тт и қ ш а н к р лабда ж о й л а ш
са, атроф ида ш иш кузатилади ва у зо қ вак^ сакданади. К ўпинча
ш а н к р б итта, кам ҳолатларда б и р -н е ч та с и р и в о ж л а н и ш и уч
райди. А гар ш ан крга и к к и л а м ч и и н ф е к ц и я туш ади ган бўлса,
эр о зи я ч уқурлаш иб , я р а сарғиш иф лос ўлган тўқим а караш б и
лан қопланади.
Захм н и н г ати п и к ш акллари оги з бурчагида, м илкда, ўтиш
бурм асида, тилда, бодом ча б езида ж ой л аш ади . О гиз бурчаги
ва ўтиш бурмада қатти қ ш анкр ёри қл и кўри н и ш д а, тортилган
ш анкр ш аклдалиги ан и қл ан ад и . Қ а т ти қ ш а н к р оги з бурчагида
ж ойлаш ганда, к л и н и к ж иҳатидан я р а н и эслатади, л ек и н асо-
си н и н г қаттикдиги б илан ф аркданади.
Қ а т т и қ ш а н к р қ ў п и н ч а т и л н и н г у ч и н чи қи см и ўртасида
я к к а -я к к а ж ойлаш ади. Қ а гги қ ш ан кр т и л н и н г д евор и га ж о й
л аш са, ш анкр асосидаги и н ф и л тр ат ҳисобига атроф тў қ и м а-
л а р у сти га ч и қ и б к е т г а н л и г и н и к ў р а м и з, ю заси э с а қ и зи л
гўштли эрози я га эга. Ш ан кр атроф идаги яллигланиш ва оғриқ-
си зл и к ўзига эътиборни тортади.
М илкда ж ойлаш ган ш анкр о ч -қи зи л ясси эрози ял и , 1-2 тиш
атроф ида яри м ой кўри н и ш и д а ўрнаш ади. М илкдаги қ а тти қ
ш ан к р н и ярал и турида ҳеч қандай яр о қ л и белгилари бўлмай,
бирлам чи сиф лом ага хос. Ж аг ости соҳасида бубон бўлиши таш -
хислаш га асос бўлади.
Қ атти қ ш анкр бодомча безида ж ойлаш ганда, учта кўриниш -
дан битгаси ҳолида учрайди: айни ярали ангинага ўхш аш (амиг-
далит) ва ком би н и рлаш ган - ан ги н ага ўхш аш ш аклдаги ярали
тури; м и н далинани бир том онлам а ж ароҳатлайдиган тури. Я р а
ли ш а н к р м и н д ал и н ад а к а ттал аш ган , қ а тт и к ^ а ш га н , қ и зи л -
гўш т кўриниш ида а н и қ чегарали, яра атроф идаги ш и л л и қ қават
қизарган бўлади ва бу ж араён о ғр и қ сезгилар б илан б ирга к е
чади. А нгинага ўхш аш ш анкрда э р о зи я ва яра бўлм айди, м и н
д ал и н а бир том он л ам а катталаш ади, қ и зи л -м и с рангда, о ғр и қ-
си з ва қаттик^аш ган бўлади. А нги надан бу ж ар аён н и н г ф ар қ и .
Do'stlaringiz bilan baham: |