Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

Клиник кўриниши.
Б ирлам чи гландуляр хейлит те з-те з уч­
раб туради. З с Ь и е гта п п н и н г м аълум отларича, бирлам чи гл ан ­
дуляр хейлит 50-60 ёш да к ў п р о қ кузатилади.
Бирлам чи гландуляр хейлитни к л и н и к ю зага келиш и д о и ­
мий ўзига хос, бир хил. Ш и л л и қ қ аватн и н г лаб қизил қош и я- 
сига ўтиш и соқасида, айрим ҳолларда, л аб қи зи л ҳош иясида 
қизил нуқталар си н гар и сўлак бехзар ту б и н и н г кен гай и ш и н и

---

Х ейлит лар
225
кузатам из ва то м ч и сўлак аж р ал и ш и н и кўрам из. Л аб қуритил- 
ганидан 5-10 со н и я вақт ўтгач, сўлак б езлари д ан том чи сўлак- 
лар аж ралиб, бутун л аб н и қоп лаб олади. Б аъзида сўлак б езл а­
ри ч и қ а р у в ч и й ў л л а р н и н г к е н га й га н қ и с м и тў ғн о ғи ч бош и 
к а б и , ту гу н ч ал и с ў л ак аж рату в ч и тў қ и м а г и п е р т р о ф и я с и н и
ҳосил қи л и б ж ой лаш ади . А йрим ҳолларда, сўлак кан ал и ус- 
тида ай л ан а ш аклда л е й к о п л ак и я ҳосил қилади.
Ш унга б о ғл и қ ҳолда, гландуляр хейлит б и л ан оғриган б е ­
м о р л а р н и н г л а б и в а қ т и -в а қ т и б и л ан ҳўлланиб ту р ад и , улар 
буғл ан и б кетган д а, л аб қи зи л ҳо ш и яси қуруқлаш ади ва ян а
иш қо р и й сую кданиш давом этади. Ш ун и н г оқибатида, лабда 
ёр и л и ш , э р о зи я ва турли рак олди ж ароҳатлари кузатилади.
И к ки л ам ч и гландуляр хейлит л аб қизил ҳ ош и яси ёки оғиз 
ш и л л и қ қ о б и қ қаватидаги ж ароҳатларда сурункали ял л и гл а­
ни ш оқибатида ю зага келади. Бундай ҳолларда лабдаги ш ил- 
л и к қават соҳасида сўлак б езлари у сти н и н г к ен гай и ш и ва ун ­
д ан том чи сўлак аж рали ш и кўринади.
Кечиши.
Гландуляр хейлитда лаб қи зи л ҳ о ш и яс и н и н г тез- 
тез сўлак б и л ан ҳўлланиб тури ш и , унда қуриш дараж аси н и н г 
ю қорилиги дан сакдайди, м ац ерац и ял ан ад и ва лаб қи зи л ҳош и- 
яси с е к и н л и к б и л ан сурункали ш о ктан и ш и м ум кин. Д астлаб 
бу ж араён сўлак б езл ар и н и н г ч иқариш йўллари атроф ида, к е й ­
и н ч ал и к, т а р қалган ҳолда кечади.
Ташхислаш.
Б и рл ам ч и гландуляр хей л и тн и н г к л и н и к юзага 
к ел и ш и н и таш хи сл аш ҳеч кандай к и й и н ч и л и к тугдирм айди. 
Б и р о к , уни и к к и л а м ч и глан дуляр хей л и тд ан ш у н и си б и л ан
ф арк д аш керакки , л а б н и н г турли хил ял л и ғл ан и ш ж араён ла- 
ри к ассал л и кн и н г сабаб чиси бўлиш и м умкин.
Оқибати.
Г ландуляр хейлитда о к и б а т яхш и тугалланади, 
б и рок, лаб ки зи л ҳош иясида рак олди касал л и кл ар и н и н г юзага 
келиш хавф и ҳам мавжуд.
Д аволаш .
Ж уд а и н г и ч к а (с о ч с и м о н ) э л е к т р о д ё р д ам и д а
сўлак бези т а н а с и н и эл ек тр о ко агу л яц и я қи л ам и з, агар сўлак 
бези тан аси эм ас, б алки ч и қ и ш йўли коагул яц и я ки л и н са, ре- 
те н ц и о н киста пайдо бўлади. А йрим бем орларда, сўлак б езла­
р и н и н г кўп м и кд ордаги ўзгари ш л ари кузати л са, б ез тан ал а- 
рини ж арроҳл и к усулда кеси ш д ан ф ойдал ан ам и з: К л ей н чи- 
зи ғи бўйлаб к еси л ад и ва ги п е р т р о ф и я л а н г а н сў л ак б езлари 
ю вилади. И к ки л ам ч и гландуляр хейлитда асосий касалли кн и
даволаш га эъти бор берилади.