Ўзбекистон Республикаси Соғлиқни сақлаш вазирлиги Тошкент врачлар малакасини ошириш институги

Гландуляр хейлит
- лаб қи зи л ҳо ш и яси ва ўтиш соҳалари- 
даги сўлак б е зл а р и н и н г ги п е р п л а зи я с и , г и п е р ф у н к ц и я с и ва 
купинча гетеротиплигининг юзага кел и ш и б илан кечадиган ка­
салликдир. Бу хасталик ҳақида б и ри н чи бўлиб, F olkm an (1870) 
пастки л абд аги сулак б ези д ан й и р и н г аж рал ад и ган б ем орн и
кўриб, касалли кн и асослаб берган. Ж араёнга э р о зи ял и ва ёр и - 
л и ш л и ҳ о си л ал ар п ай д о б ў л и ш и , н ати ж ад а усти н и қуриган 
тўқи м алар қоплаган ҳосила ҳам ро^пик қилади. Буни Folkm an 
й и рингли гландуляр хейлит д еб атаган. 1890 й.да U n n a к асал ­
л и к н и н г ю заки тц акл и н и , P uenta ва Acevedo 1927 й и л д а йи- 
р и н гси з оддий гландуляр хей литни кузатиш ган. К ей и н ч а л и к
гландуляр хейлит тўғрисида А.А Тарабухин, А.П . И ордан (1935), 
Б.М . П аш ков (1958), Г.Д. С ав ки н а (1961), Е.А. Ч уланова (1973) 
л а р ё з и ш г а н . T o u r e n a ва S o la n t (1 9 3 8 ); D u b o w y (1 9 3 8 ), 
M ichailowiski (1962) л ар ун и н г й и рингли гландуляр хейлитдан 
ф ар қ и н и та д қ и қ этган.
Ш ундай қи л и б , ҳозирги кунда ти б б и ёт стом атол оги яси да 
бирлам чи ва икки л ам чи гландуляр хейлитлар аж ратилади.
Этиологияси ва патогенези.
Бирламчи гландуляр хейлит кўплаб 
муаллифларнинг ёзиш ича, сўлак безининг тугма аномалиясидир. 
Бу аном алиянинг клиник кўриниш лари асосан жинсий етилиш
(20 ёш дан кейин) даврида юзага чиқади. К лейн соҳасида ж ой­
лаш ган сўлак безлари гурли омиллар таъсирида гипертрофияла- 
нади ва сўлакни янада кўпроқ иш лаб чикдра бошлайди.
И к ки л ам ч и гландуляр хей ли тн и н г ривож лан и ш и д а я л л и г­
л ан и ш и н ф и лтрати , асоси й касалли к тав си ф и д а сую қп и к аж - 
ратувчи тўқи м ан и қи ти кд ай д и ва ун и н г ги п ер п л ази яси ҳамда 
ги п ерф ун к ц и яси га сабаб бўлади.