К В И Н К Е Ш И Ш И Ё К И К Р А П И В Н И Ц А
А л л е р ги к р е а к ц и я л а р д а , а й н и қ с а , те з к е ч а д и га н ту р и д а
б и о л о ги к ф ао л м оддалар таъ си р и д а (ги стам и н , геп ари н , с е
ротонин) том и р д ево р л ар и н и н г ўтказувчанлик хусусияти ош и -
ш и оқибатида тўқималарда ш иш лар пайдо бўлади. Ш и л ли қ қо-
б и қ н и н г бириктирувчи тўқим али қавати ва дерм а қаватидаги
вақти н ч ал и к ш и ш
крапивница
деб ном ланади. Б ирикти рувчи
тўқим а ва гиподерма ёки ш и л л и қ қ о б и қ остки қаватининг ш и-
ш иш и
Квинке шиши
деб номланади. Айрим ҳолатларда крап и в
ни ц а ёки К в и н к ш иш и ангионевротик бузил и шл ар оқибатида
ҳам юзага келиш и тўғрисида қатор муаллиф лар таъкиддаш ади.
Б ош қа м уаллиф ларнинг ёзиш ларича, вегетатив асаб тизим ининг
кўзғалувчанлиги К винке ш иш и патогенезида муҳим ўрин эгал-
л ай ди .
К в и н к е ш и ш и ёки крап и вн и ц ал ар н и н г юзага кел и ш и га са-
баб, қатор овқат м аҳсулотларини, д ор и л ар н и организм қабул
102
О т з б у шли m шиллиқ қавати ва ла б каса.ыиклари
қила олм аслиги ёки ш у воситаларга ни сб атан орган и зм с е з-
ги рл и ги н и н г ортиб кети ш и , ш унингдек, с о в у қ қотиш оқ и б а-
тидир. С урункали крап и вн и ц ал ард а, кўплаб эн д оген ом иллар
таъ сирида орган и зм реакти в ли ги н и н г ўзгариш и муҳим аҳам и-
ят касб этади. К ви н ке ш и ш и ёки крап и вн и ц ал ар орган измда
аллергизация ва и н ток си к ац и я келтириб чиқарувчи и н ф ек ц и о н
а л л е р ги я л а р , м е ъ д а -и ч а к тр а к т и к а с а л л и к л а р и , ж и гар , б у й -
р а к ва б о ш қ а и чки аъ зо л ар ф а о л и я т и н и н г б у зи л и ш и б и л ан
чам барчас боғлиқцир.
К винке ш иш и тез ривож ланиш и ва тўқималарда чуқур орга
н и к ш иш пайдо бўлиш и, атроф тўқим алардан қаттикдиги б и
л ан тавсиф лидир. Ш и ш ган соҳа тўқим аси зўри ққан ва б осган -
да унда чуқурча қолади. К ви н ке ш иш и, одатда, битта соҳада,
кўпинча ю з соҳасида, асосан кўз а тр о ф и соҳаси , л аб , лунж ,
ти л , ш унингд ек, халқум да (н аф ас йўлида) кузатилади. Ш иш
б и р неча соатд ан 2-3 кунгача сақ л ан и б туради, к ей и н ч ал и к
изсиз й ўқол и б , в а к ги -в а қ ги б и л ан қай тал ан и б туради. Ш иш
кам дан-кам ҳолатда қи ч и ш и ш б илан кузатилиб, б ем ор тўқи-
м алардаги зў р и қи ш н и тез-тез сези б туради. К ви н ке ш иш и н а
ф ас йўлида ж ойлаш ганда, а с ф и к с и я , айрим бем орларда ҳаро-
р а т н и н г ю қ ори к ў т а р и л и ш и , қ а л т и р а ш (б е зг а к ) ҳ о л а тл а р и
кўринади.
К в и н к е ш и ш и л а б д а ж о й л а ш га н д а уни м ак р о х ей л и тд ан ,
( М ель-кер со н -Р о зен тал си ндром ида) қуйидагича ф арк ^ай м и з.
Б ир вақтда, тилда скротал ўзгариш белгилари, юз н ерви н и н г
н еври ти кузати л и б , л а б н и н г ш и ш и сурун кали кеч ад и , тезда
К винке ш иш и сингари ўткир ш иш ҳолида юзага чиқмайди. Л аб
н и н г сарам ас ял л и ғлан и ш и ҳолати ў зи н и н г қ и зар и ш и , тилда
оловли а н и қ чегаралар бўлиш и сингари белгилари билан К в и н
ке ш и ш и д ан ф ар қ зан ад и . К ви н ке ш иш идаги б елгилар қайта-
л а н и ш и , ў тк и р к е ч и ш и , тез ўти ш и б и л ан м и к р о гл о сс и яд а н
ф ар қ д ан и б туради.
К р ап и в н и ц а оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида кам дан-
кам ҳолатда кузатилиб, бу ҳолатларда, тери д а ҳам қичим али
ўзига хос тош м алар кўринади. Т ош м алар кўплаб кузатилиб, 1-
2 соатгача сакуганиб туради. О ғиз ш и л л и қ қаватидаги то ш м а
л ар кулча ҳолида а н и қ ч егарали кў р и н и ш д а, л аб ва лунж да
ҳам пайдо бўлади.
Д аволаш учун б и ри н чи навбатда аллерген б артараф эти л а-
д и , илож и бўлса д е сен си б и л и зац и я воситалари қўлланилади.
Агар аҳвол оғир кечиш и кузатилса, тери остига 0,1 %ли 1 мл
адреналин эри тм аси ю борилади.
А ы ер ги к касаллш ы арда О Б Ш Қ ва лабда кузат иладиган ўзгаришлар..
103
Do'stlaringiz bilan baham: |