170
Оғиз бўш лит ш иллиқ қават и ва ла б касалликлари
т и п и к ш ак л и н и а к т и н о л и т и к хей л и тд ан қи ёсл аш д а, хей ли т-
даги ўткир қи зари ш ва н отекис и н ф и л т р а ц и я, Вуд л ам пасида
нурланиш , а тр о ф и я бўлм асли гини инобатга олиш зарур.
Қ и зи л ю гири кни к л и н и к ўткир атроф и яда н қиёслаш д а, э к -
сф ол и ати в хей ли тн и н г қуруқ ш акли б илан соли ш ти рам и з. Э к-
сф о л и а ти в хейлитд а к л и н и к кў р и н и ш у н ч ал и к қ и за р и ш с и з,
ж ароҳат соҳаси ю пқа тан гач ал ар б и л ан қ о п л а н га н , тагидаги
тўқим ага мустаҳкам ёп иш ганли ги кузатилади. Ж ароҳат қизил
ю гирикдан ф арқпи ўл ароқ лабда, кенг л ен та ш аклида ж ой ла-
ш иб, лаб тери си гача давом этм айди. Ж араён ҳеч қачон терига
ўтм айди. Э к сф о л и ати в хейлитда Вуд л ам п аси д а ж ароҳат нур
қайтармайди. Л аб н и н г қизил ҳош иясида ж ойлаш ган қи зи л ю ги
р и к н и н г эр о зи в -я р а л и ш акли ва қи зи л ясси тем и р атк и н и қи ё-
с и й таш хи сл аш ж уда қ и й и н ч и л и к тугдиради. К ў п и н ч а б и р -
икки к асал л и кн и а н и қ таш хислаб бўлмай қолганда, Вуд л ам -
пасидан ф ойдаланилади. Қ изил ю гирикда ш о^паниш қорсим он-
кўкиш , ясси тем ираткид а - о қ и ш -с ар ғи ш кўри н и ш д а бўлади.
А й ри м ҳ ол л ард а, ги сто л о ги к т е к ш и р и ш ё к и тў ғр и д ан -тў ғр и
Р И Ф ёрдам ида IgG қолдиғи қизил лаб ҳош и яси д аги ш и л л и қ
қ о б и қ қаватда аникданади.
Қ и зи л ю ги р и к н и н г эр о зи в -я р а л и ш акли М ан ган о тти н и н г
п е р е к а н к р е о з хей л и ти га ўхш аш и м ум ки н . Б унда ю гири кдан
ф арқ ли ўлароқ, қи зи л ҳош ияда ял л и гл ан и ш ва гиперкератоз
бўлм айди.
О ғиз ш и л л и қ қ о б и қ қ а в а т и н и н г қ и зи л ю ги ри ги н и қизил
я с с и тем и ратки д ан қи ёси й таш хислаш да оғи з ш и л л и қ қавати-
н и н г ю гири гида а т р о ф и я н и н г с е зи л ар си зл и ги га эъ ти б о р б е-
рам из. Қ и ёси й ф аркдаш да ги п еркератоти к ўзгариш лар асосий
белги сиф атида қаралади: қизил ясси тем и ратки д а — шох,ла-
нувчи п ап у л ал ар н и н г суратга ўхш аб б и р -б и р и га қў ш и л и ш и ,
қи зи л ю гирикда — к и ч и к ўч оқчаларнинг б и р -б и р и б илан яқ и н
н о зи к ч и зи кд ар си н гари ш о \д а н и б қўш и ли ш и қайд қилинади.
Қ и зи л ю ги р и к н и н г л е й к о п л ак и я д а н ф ар қ и ш уки, л е й к о п л а
кияда ял л и ғлан и ш кузатилм айди. Қ и зи л ю ги ри кн и н г эрози в-
ярали ш акли қизил ясси тем и ратки ва л е й к о п л ак и я н и н г э р о
з и в -я р а л и ш а к л и с и н га р и п у ф ак ли к а с а л л и к л а р д а н қи ёси й
таш хи слан ад и .
Do'stlaringiz bilan baham: