серозли
(қисм ан ш и л л и қ, л ей ко ц и тл ар , э п и
тел и й қоп л аган ҳуж ай рал и , арал аш ган су ю қ экссудат),
шил-
20
О т з бўш лит ш иллиқ қават и ва ла б касалликлари
лиқли
(серозлидан ф а р к д и р о қ ш и л и м ш и қ тутувчи) ва
йиринг
ли
(ёп и ш қ оқ, қую қ, қўнғир-сарғиш рангдаги қую қ м асса) бўли-
ш и м ум кин.
Катарал я л л и ғл ан и ш н и н г
ўт кир
ва
сурункали
тури мавжуд.
Ў ткир ял л и ғлан и ш 2-3 ҳаф та давом эти б , ж ароҳатловчи о м и л
лар бартараф этилгач, асоратси з ўтиб кетади. Э кссудация д а
стлаб серозли, ш и л л и қл и к ей и н йирингли ҳолатда ҳам учрайди.
Й и ри н гли экссудацияд а б ош қа ҳолатлардагига нисбатан ун и н г
ш и л л и қ қават ю заси қў п р о қ бузилган ва эр о зи ял ан ган бўлади.
Ж ар о ҳ атл о вч и н и н г б артараф қ и л и н и ш и ва ўз вақтида д а в о
л аш и ш л а р и н и н г ў т к а зи л и ш и ж а р о ҳ а т н и н г тезд а б а р та р аф
қ и л и н и ш и га олиб келади. Д аволан м аса, ж ароҳат ўрнига чега-
ра ф о ку си - су рун кал и й и р и н г ўчоғи ҳосил б ўл и б , у ўлган
м ассали йиринг тўқим ада тўлиб туради. Бундай ш икастланган
ж ароҳат оқи б атд а ял л и ғл ан и ш л и я р а н и ҳосил қ и л ад и , у
де-
кубитал
яра деб ҳам ю ритилади.
Ш и кастл ан ган яр ал ар н и н г кл и н и к кўри н и ш и ж ароҳатлов-
ч и н и н г кучига, ш икастланган соҳа ўрнига ва б ем о р н и н г уму
м ий аҳволига боғлиқ. Ш и кастл ан и ш яралари б и р хил кўри-
н и ш д а , я ъ н и , ш и к а с тл а н га н я р а а тр о ф и д аги ш и л л и қ қ ават
ш иш ган, қизарган, кучсиз ёки тезда о гр и қ сезадиган бўлади.
Я р ан и н г четлари, одатда н о ан и қ , туби осон ю линадиган, ф и б
ринли караш б илан қопланган, м аҳаллий л и м ф а тугунлар кат
тал аш ган ва огрикди бўлади. О гзида кучсиз сурункали таъ си-
ротларни сезган бем орлар врачга таъ сирловчи куч и н и н г б о ш
л а н и ш и д ан 7-10 кун, б ош қа ҳолларда 1-2 ой ёки ундан кўп
вакд ўтгач, у зо қ вақтдан буён мавжуд яр а н и н г безовта қ и л и -
ш идан ш и ко ят қилиб мурож аат этиш ади. Я ра четлари ва туби
и н ф и л т р а ц и я ҳ и с о б и га қ а т т и қ л а ш а д и , а т р о ф и д а г и тў қ и м а
ш и ш ад и , кўкаради, яра туби к ўп и н ч а кўчувчи к араш б и л ан
қопланади. К атта ҳаж м ли ярал ар м уш ак, ҳатто суяк тўқи м а-
сигача ўтиш и м ум кин. Я рани пайпаслаганда о гр и қ сезилади.
Я ра у зо қ вақт сакдан и б турганда, атроф идаги тўқим алар хи-
рал аш и б , ёмон сиф атли асоратга ўтиб кетиш и ҳам кузатилади.
О гиз бўш лиги ш и л л и қ қавати н и н г протез б оси м и д ан ҳосил
б ўлган я л л и гл а н и ш со ҳалари ўчоги н у қ т а -н у қ т а л и ш ак л д а,
кўпинча бутун протез ости соҳасига тарқалган бўлади. Ш и л
л и к қаватн и н г ял лигланиш и ва ш иш иш и кўри н и ш и д а нуқта-
л и қон қўй и л и ш и , эр о зи я, ш унингдек, ш и л л и қ қ о б и қ к ават
н и н г ш о л и с и м о н г и п е р п л а з и я с и , к и ч к и н а ёш гр а н у л я ц и я
тўким аси ҳосил бўлиш и кўриниш ида кечади. Айрим ҳолатларда
яллигланиш ўчоги протезнинг тўла ёпиш м аган соҳаларида ю за
га келади.
Ш икастловчи о м и л н и н г таъсир килиш дараж аси ж ароҳат-
н и н г к л и н и к кўриниш и билан богликдиги таб и и й ҳолдир. Ен-
Оғиз бўш лит ш иллиқ қават ининг ш икастли жароҳатлари
21
гил ш и кастл ан и ш д а ш и л л и қ қаватда катарал ял л и ғлан и ш
ю зага келади, ў т к и р р о қ ш и кастл ан и ш л ар д а эс а э р о зи я л и ва
ярали ял л и ғлан и ш ҳолатлари учрайди. Бундай ҳолатда ж аро-
ҳат ўчоғи о ғр и к д и , э р о зи я ва я р а н и н г қ о н а ш и кузати л ад и .
Ш и л л и қ қаватдаги ўткир ял л и ғлан и ш (эр о зи я ва яралар) про-
тезн и корр екц и ял аш давом и да тезда тузалиш и м ум кин. Агар
15-20 кунгача бўлган вақтда ж ароҳат б итм аса, унда ём он с и
ф атли ҳосилага гумон қилинади.
Ш и л л и қ қаватда патологик ўзгариш лар олиб қўй и лм ай д и -
ган протезларни тақи ш д ан ҳам кузатилади. Т ай ёрлан ган п ро
т е зн и н г қи рралари м илк четл ари н и б оси б қўйса, у н и н г ф и
зи ол оги к ф ао л и яти д а бузил иш (ўзини тозалаш и қий и н л аш у-
ви, о вқ ат қолдиқпари тўп л ан и ш и учун муҳит пайдо бўлиш и)
ҳолатларини юзага келтиради.
С унъ ий ти ш тўғри тайёрланганда ҳам қисм ан бўлсада, м ил-
кка зў р и к и ш туш и б қ и зар ти р ад и , ш и ш и р ад и , те к к ан д а осон
қо н ай д и . А гар п р о тез жуда кучли ш и кастл овч и ом и л бўлиб
хи зм ат қи л са, м и л к ш и ш ад и , м илк қон том и р л ар и тўлиш иб
т а р а н гл а ш ад и , чуқур т и ш -м и л к чўнтаги ю зага к ел ад и , д о и
м ий қ о н аш и кузатилади. Б ош қа ҳолатларда м илк сўрғичлари
қаттиғуташ ади, б ем ор о в қ ат еган д а, ж ароҳат ўрнидаги о ғри -
қдан ш и к о я т қи л ад и , м илк қо н ай д и , б ем ор оғзи д ан ҳид к е-
л и ш и д а н н о л и й д и . К ў п р и к с и м о н п р о тезл ар д а о р а л и қ қисм
п р о тез ў р н и д а ги ж а р о қ а тн и а н и қ л а ш д а қ и й и н ч и л и к туғд и -
ради. А гар ал вео л яр ш и л л и қ қаватни кўприксим он протезнинг
ор ал и қ қисм и тўла қатти қ босиб қўйса, олиб таш л аш м асала-
си кўтарилади.
Кўп ҳолатларда пластм ассали сунъий ти ш лар ш и л л и қ к о
б и к каватда ўзгариш лар келтириб ч и кари ш и кузатилади. А м а-
л и й -к л и н и к те к ш и р и ш м аълум отларига кўра, оғи з ш и л л и к ко-
б и қ каватидаги ў згари ш л арн и н г ўткир кўриниш и ва о ғи р р о к
кеч и ш ҳолатлари а й н а н пластм ассали сун ъи й коп л ам а т и ш
л ар атроф ид а кузатилар экан . П ластм ассали сунъий ти ш л ар-
ни , металл и сунъий ти ш л арга нисбатан к ал и н л и ги ҳам м аъ
л у м д а р а ж а д а а ҳ а м и я т касб э т а д и . Б у н д ан т а ш қ а р и , о ғи з
бўш лиғида пластмасса бўлиш и м и лкка кўш им ча таъ сирловчи
си ф ати да таъ си р килади.
А лоқали стом атит кўриниш ида ш и л л и к к о б и к каватда ж а-
роҳат кузатилса, цитологик текш и р и ш учун ш и л л и к к о б и к ка-
ватдан оли н ган бўлакда н ей троф и л лар ёки уларнинг куш или-
ш и , эри троц и тл ар кўри н и ш и д а б ўлиш и ҳамда кам м икдорда
м акроф агл ар кўринади. Ш и кастл ан и ш яралари узо к вакт д а
вом ида сакдан и б турганда, ял л и ғлан и ш д ан ол и н ган суртмада
ясси эп и тел и й ҳуж айралари кузатилади. К ўплаб н ей тр о ф и л -
л а р н и , у н и н г ф агоц и тоз босқичидаги ҳолатда ё к и ф агоцитоз
22
О т з бўшлиғи шиллиқ қавати ва лаб касалликлари
н и н г бузилган кўриниш ида учраш и ҳамда я к к а -я к к а л и м ф о -
цитлар, поли б ластл ар, м ак р о ф агл ар , ай ри м ҳолатларда икки
ядроли эпителиал ҳуж айраларни топиш м умкин. Э розия ва яра-
л а р н и б и т и ш и н е й т р о ф и л л а р , ф о г о ц и т о з г а ў ти ш д а в р и д а
хўж айра к ў р и н и ш л ар и , п о л и б ластл ар, м ак р о ф агл ар , ф и б р о б -
л аст ти п и д а ва п л азм ати к ҳуж айралар ҳосил бўлаётгани кўри-
н ади. Б а к т е р и о л о ги к т е к ш и р и ш ў т к а зи л ган д а, од атд а, о ги з
б ўш лиғи м и к р о ф л о р аси д а к о к к л а р , таё қ ч ал а р , л е п то тр и х и я -
л а р кузатилади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и м ехан и к ж ароҳат-
л а н и ш и
Do'stlaringiz bilan baham: |