Ўзбекистон миллий университети география ва табиий ресурслар факултети геодезия картография ва кадастр 3-босқИЧ



Download 1,01 Mb.
Pdf ko'rish
bet2/2
Sana10.07.2022
Hajmi1,01 Mb.
#767716
1   2
Bog'liq
4-амали иш

3.Карта легендасини тузиш.
 
Легендани тузишда тасниф тузилмаси қуйидагича ўзгартирилади: 
-
картанинг легендаси мазмунан ўсимликлар 
қоплами таснифининг маълум бир қисмини қамраб 
олади; 
-
легендага турли босқичдаги таксономик бирликлар киритилади; 
-
легенда орқали нафақат иерархик боғлиқликлар аниқланади ва 
кўрсатилади, балки мувофиқлаш, яъни экологик, географик, динамик ва бошқа 
боғлиқликлар ҳам берилади. ларидан ташкил топган бўлиб, легендаси 
орқали тушунилади. Гуруҳлар ҳар хил рангли, паст табақани ифодаловчи 
сарлавҳалар тизими орқали фарқланади. Легендани тузишда типологик-
географик принцип қўлланилади: картага олиш бўлимлари зоналлик ва 
баландликпояслик ўринлари бўйича экологик, географик, динамик ва бошқа 
боғлиқликларни ҳисобга олиб гуруҳланади. 
Легендада ўсимликлар
типлари 
шимолдан 
жанубга қараб 
жойлаштирилади. 
Интрозонал типлар тоғли ҳудудларда чўққидан пастки ерларга қараб 
жойлаштирилад
и. 


SHARTLI BELGILAR
Спруcе яшил мох ўт-митти 
бута ўрмонлари
Арча-қарағай ва қарағай яшил-мох 
ўт-бута ўрмонлари
Қайин ва қайин-аспен ўт-бута 
ва ўтлоқли ўрмонлар ўт бўз алдер
ўрмонлари билан бирлаштирилган жойларда
Қишлоқ хўжалиги эрлари буталар ва ўрмонларнинг 
кичик қисмлари билан бирлаштирилган
Доломосс ва сфагнум арча ўрмонлари, уларнинг 
ўрнида қайин ўрмонлари ҳосилалари жойлашган.
Ўрмонзорда маҳаллий финдиқ ва жўка чинорли ва 
ўрмонзорда кенг баргли турларнинг бир аралашмаси
билан арча эман ўрмонлари
Аспен ва қайинли эман ўрмонлари кулранг эман 
ўрмонлари билан биргаликда
Қарағай яшил-мохли ва лешаин-яшил-мохли ўрмонлар 
(баъзи жойларда жанубий қарағай ўрмон элементлари ) 
ҳосил бўлган шийпон ва ковберрй-ҳизер қарағай 
ўрмонлари билан биргаликда.
Қарағай яшил мох ва ликен-яшил мох люкси ҳосил 
бўлганҳеатҳер ва лингонберрй-ҳеатҳер қарағай
ўрмонлари билан биргаликда
Қайин ва қарағай қайинли қайин-ғишт-ҳеатҳер ва
ковберрй-ўт ўрмонлари
Қишлоқ хўжалиги эрлари буталар ва кичик ўрмонлар 
билан бирлаштирилган
Узун мохли қарағай ва сфагнум ўрмонлари тоғли ва ўтиш
ботқоқлари билан биргаликда, уларнинг ўрнида қайин 
ўрмонлари ҳосилалари бўлган жойларда
Тоғли ботқоқлар, бута-сфагнум, тизма-ковак ва тизма-кўл
ковак мажмуалари бўлган жойларда.
Қарағай ва жереза бўлган жойларда ўтувчи ўт-сфагнум 
ўрмонлари ботқоқлари
Ботқоқли ўтлоқлар, буталар ва ўрмонлар билан биргаликда
паст ўтли ботқоқлар
Қуритилган ботқоқлар асосан пасттекисликлардир
Қора алдер ботқоқли ўрмонлар ботқоқли қайин ва 
толь ўрмонлари билан бирлаштирилган
Сув тошқинлари ўсимликлари
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18


 
1׃5 000 000 Масштабли Псков вилояти ўсимликлар харитаси орқали 
1׃3 500 000 масштабли картани тузишда айрим обектлар тушириб 
қолдирилади ва қолган обектлари генрализацияга учрайди. 1׃1 500 000 
масштабли картани 1׃2 500 000 масштабли картага ўтказганда 2 
маротаба кичраяди.Чунки картанинг масштаб аниқлиги хар хил бўлади. 
1׃5 000 000 масштабли картанинг аниқлиги 1 см га 50 метр тўғри 
келади, 1׃3 500 000 масштабли картада эса 1 см га 35 метр тўғри 
келади. Бундан кўриниб турипдики, 1׃5 000 000 масштабли картада 
иккинчи картамизга қараганда генерализация даражаси пастроқ бўлади. 


S H A R T L I B E L G I L A R
С п р у c е я ш и л м о х ў т - м и т т и
б у т а ў р м о н л а р и
А р ч а - қ а р а ғ а й в а қ а р а ғ а й я ш и л - м о х
ў т - б у т а ў р м о н л а р и
Қ а й и н в а қ а й и н - а с п е н ў т - б у т а
в а ў т л о қ л и ў р м о н л а р ў т б ў з а л д е р
ў р м о н л а р и б и л а н б и р л а ш т и р и л г а н ж о й л а р д а
Қ и ш л о қ х ў ж а л и г и э р л а р и б у т а л а р в а ў р м о н л а р н и н г
к и ч и к қ и с м л а р и б и л а н б и р л а ш т и р и л г а н
Д о л о м о с с в а с ф а г н у м а р ч а ў р м о н л а р и , у л а р н и н г
ў р н и д а қ а й и н ў р м о н л а р и ҳ о с и л а л а р и ж о й л а ш г а н .
Ў р м о н з о р д а м а ҳ а л л и й ф и н д и қ в а ж ў к а ч и н о р л и в а
ў р м о н з о р д а к е н г б а р г л и т у р л а р н и н г б и р а р а л а ш м а с и
б и л а н а р ч а э м а н ў р м о н л а р и
А с п е н в а қ а й и н л и э м а н ў р м о н л а р и к у л р а н г э м а н
ў р м о н л а р и б и л а н б и р г а л и к д а
Қ а р а ғ а й я ш и л - м о х л и в а л е ш а и н - я ш и л - м о х л и ў р м о н л а р
( б а ъ з и ж о й л а р д а ж а н у б и й қ а р а ғ а й ў р м о н э л е м е н т л а р и )
ҳ о с и л б ў л г а н ш и й п о н в а к о в б е р р й - ҳ и з е р қ а р а ғ а й
ў р м о н л а р и б и л а н б и р г а л и к д а .
Қ а р а ғ а й я ш и л м о х в а л и к е н - я ш и л м о х л ю к с и ҳ о с и л
б ў л г а н ҳ е а т ҳ е р в а л и н г о н б е р р й - ҳ е а т ҳ е р қ а р а ғ а й
ў р м о н л а р и б и л а н б и р г а л и к д а
Қ а й и н в а қ а р а ғ а й қ а й и н л и қ а й и н - ғ и ш т - ҳ е а т ҳ е р в а
к о в б е р р й - ў т ў р м о н л а р и
Қ и ш л о қ х ў ж а л и г и э р л а р и б у т а л а р в а к и ч и к ў р м о н л а р
б и л а н б и р л а ш т и р и л г а н
У з у н м о х л и қ а р а ғ а й в а с ф а г н у м ў р м о н л а р и т о ғ л и в а ў т и ш
б о т қ о қ л а р и б и л а н б и р г а л и к д а , у л а р н и н г ў р н и д а қ а й и н
ў р м о н л а р и ҳ о с и л а л а р и б ў л г а н ж о й л а р д а
Т о ғ л и б о т қ о қ л а р , б у т а - с ф а г н у м , т и з м а - к о в а к в а т и з м а - к ў л
к о в а к м а ж м у а л а р и б ў л г а н ж о й л а р д а .
Қ а р а ғ а й в а ж е р е з а б ў л г а н ж о й л а р д а ў т у в ч и ў т - с ф а г н у м
ў р м о н л а р и б о т қ о қ л а р и
Б о т қ о қ л и ў т л о қ л а р , б у т а л а р в а ў р м о н л а р б и л а н б и р г а л и к д а
п а с т ў т л и б о т қ о қ л а р
Қ у р и т и л г а н б о т қ о қ л а р а с о с а н п а с т т е к и с л и к л а р д и р
Қ о р а а л д е р б о т қ о қ л и ў р м о н л а р б о т қ о қ л и қ а й и н в а
т о л ь ў р м о н л а р и б и л а н б и р л а ш т и р и л г а н
С у в т о ш қ и н л а р и ў с и м л и к л а р и
1
2
3
4
5
6
7
8
9
1 0
1 1
1 2
1 3
1 4
1 5
1 6
1 7
1 8
Псков вилояти ўсимликлар харитаси
Masshtabi:3 500 000 


 
Хулоса қилиб шуни айтиш мумкинки, асосий соха табиий 
карталарини лойиҳалаш ва тузиш амалий ишида Ўсимлик ва Ўсимлик 
карталарининг дастурини ишлаб чиқиш ва ундан намуна тайёрлаш 
амалий ишини бажариш жараёнида қуйидаги хулосага келинди. Карта 
мазмунидан келиб чиқиб, Ўсимлик қопламини тасвирлашда картанинг 
масштаби ва Ўсимликларнинг ўзига хос хусусиятларини хисобга олиб, 
тузилаётган карта ва унинг легендасини қайта ишлаб чиқиш, танлаб 
олишнинг цензли кўрсаткичларининг асослаш,манба карта легендаси 
ва мазмунини умумлаштириш бўйича кўрсатмаларни ўргаиб карта 
чизиб чиқдим. Менга Ленинград вилояти атласининг Ўсимлик 
харитасидан фойдаландим. Ўсимлик она жинс ётқизиқ- лари устида ва 
Ўсимлик ҳосил бўлиш жараёнида, иқлим ва биологик омиллар асосида 
ривожланади. 1׃5 000 000 Масштабли Ленинграднинг ўсимлик картаси 
орқали 1׃3 500 000 масштабли картани тузишда айрим обектлар 
тушириб қолдирилади ва қолган обектлари генрализацияга 
учрайди.Чунки картанинг масштаб аниқлиги хар хил бўлади. 1׃3 500 
000 масштабли картанинг аниқлиги 1 см га 35 метр тўғри келади, 
1׃5000 000 масштабли картада эса 1 см га 50 метр тўғри келади. Бундан 
кўриниб турипдики, 1׃3 500 000 масштабли картада иккинчи 
картамизга қараганда генерализация даражаси пастроқ бўлади.


 
1.
Сафаров Э.Ю., Пренов Ш.М. Табиий карталарни лойиҳалаш ва 
тузиш. – Тошкент. : Университет, 2011. – 159 б. 
2.
Т.Мирзалиев, 
Э.Ю.Сафаров, 
А.Эгамбердиев, 
Ж.С.Қорабоев. 
Карташунослик дарслик. –Тошкент.: Нашриёт, 2010. -236 б. 
3.
Сафаров Э.Ю., Пренов Ш.М., Мелиев Б.А. Табиий карталарни 
лойиҳалаш ва тузиш. Амалий ишлар. – Тошкент.: Университет, 2013. – 
115 б. 
4.
Ҳасанов И.А., Ғуломов П.Н., Ўзбекистон табиий географияси. – 
Тошкент.: 2006. -175 б. 
5.
Хамидов. A. “Ўсимликлар географияси” Ташкент.: “Ўқитувчи” -1975. 
-245 б. 
6.
Шенников. А. П. “ 
ВВЕДЕНИЕ 
В 
ГЕОБОТАНИКУ” 
Издательство Ленинградского Университета, -1964. - 445 б. 
7.
Юрковская 
Т.К. 
“геоботаничуское 
картографирование 
и
составление аналитических карт раститильности” 
1968 . Л.,1968. С. 44-51. 

Download 1,01 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish