Ўзбек дипломатияси тарихидан



Download 11,99 Mb.
Pdf ko'rish
bet27/184
Sana19.12.2022
Hajmi11,99 Mb.
#890942
TuriДиплом
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   184
Bog'liq
O`zbek diplomatiyasi tarixidan

Walter J. Fishel. A new Latin cource on Tamerlane s conduest o f
Damascus (1400-1401), (B. De M ignanelli’s “Vita Tamerlan", /410).
“Oriens", 9. 1956. p. 2.
63


А м ир Т ем у р н и н г Т уркистонда м устақил д авл ат тузиш ж араё- 
нидаги д и п л о м а ти к ф ао л и яти , у н и н г ёш д авл ат х авф си зли ги н и
таъ м и н л аш м ақсадида О лтин Ўрда ва Д аш ти Қ и п ч о қ қ а нисбатан 
амалга ош ирган тадбирлари, ж аҳонгирлик ф аол и яти б ош ланганда 
д астлаб Х уросон, сўнгра Э рон ва А ж ам И р о қ и , К ав каз сарҳад- 
л а р и , Ҳ и н д и сто н , с ў н ф а араб м ам л ак атл ари ҳам да Т у р ки я ва 
ниҳоят, О врупо давлатлари б илан бўлган м улоқ отл ари н и н г ҳар 
би ри алоҳида и лм ий тадқиқот м анбаи си ф ати да тахдил қи л и н и ш и
керак. Бу ерда ф ақ ат А м ир Т ем ур давлати та ш қ и сиёсати, ун и н г 
д и п л о м ати яси ҳақида умумий тасаввур б ер и ш и м ум кин бўлган 
ай ри м м улоҳазаларни келтириш б и л ан ч ек л ан и л ад и , холос.
М а ъ л у м к и , ў зб е к о л и м и И б р о ҳ и м М ў м и н о в “ А м и р Т е ­
м у р н и н г Ў рта О с и ё та р и х и д а тутган ў р н и ва р о л и ” а с а р и д а
С о ҳ и б қ и р о н ф а о л и я т и н и и к к и б о с қ и ч г а - Т у р о н з а м и н д а м ус- 
т а қ и л д а в л а т ту зи ш ва х о р и ж и й м а м л а к а т л а р н и ф а т ҳ э т и ш га
й ў н а л т и р и л г а н д а в р л а р га б ўл и б ў р г а н и ш н и т а в с и я э т га н э д и 1. 
Н а з а р и м и з д а , С о ҳ и б қ и р о н д а в л а т и н и н г т а ш қ и с и ё с а т и н и
т а \л и л э т и ш д а \ а м а н а ш у м е з о н д а н к е л и б ч и қ и ш м аъ қул
к ў р и н а д и . Ч у н к и , та р и х д а т а р к и б т о п г а н ҳар қ а н д а й д а в л а т ­
н и н г т а ш қ и с и ё с а т и ва у н и н г х о р и ж и й м у н о с а б а т л а р и у н и н г
и ч к и с и ё с а т и н и н г б е в о с и т а д а в о м и с и ф а т и д а н а м о ё н бўл ад и . 
Ш у н д ай э к а н , А м и р Т е м у р д а в л а т и д и п л о м а т и к а л о қ а л а р и
ҳам у ю р и т га н у м у м и й с и ё с а т н и н г а ж р а л м а с ва у зв и й б и р
қ и с м и с и ф а т и д а м а й д о н га ч и қ қ а н ҳ ам д а а м а л г а о ш и р и л и б
к е л и н га н .
А м и р Т е м у р ф а о л и я т и н и н г 1370 й и л г а ч а б ў л га н д а в р и , 
а с о с а н , М о в а р о у н н а ҳ р н и 150 й и л д а н о р т и қ р о қ д а в о м этга н
м ў ғ у л л а р з у л м и д а н о з о д қ и л и ш , б у й ў л д а у ч р а г а н б а р ч а
т ў с и қ л а р н и е н г и б ў т и ш ва Т у р о н з а м и н д а м у с т а қ и л л и к
б а й р о ғ и н и б а р қ а р о р эти ш б и л а н б е л г и л а н а д и . Бу в а қ т и ч и д а 
С о ҳ и б қ и р о н а н а ш у а с о с и й м а қ с а д н и руёбга ч и қ а р и ш б и л а н
б о ғ л и қ т а д б и р л а р н и а м а л га о ш и р д и . У ж уд а к а т т а акут-заковат 
ва з и й р а к л и к б и л а н б а р ч а о ғи р в а з и я т л а р д а н ч и қ а б и л д и . 
М а н б а л а р д а б а ё н қ и л и н г а н в о қ е а л а р т а ф с и л о т л а р и ш у н и
/. 
Қаранг: Мўминов Иброҳим. Амир Темурнинг Ўрта Осиё тарихида
тутган ўрни ва роли. Т., Фан, 1993. 57-бет.
64


к ў р с а т а д и к и , бу е р д а А м и р Т ем у р м ав ж уд к у ч л ар н и с б а т и н и
ва ҳ о д и сал ар р и в о ж и н и ҳам м а в ақ т я н гл и ш м а й тўғри баҳолай 
о л д и ва ш ун га кўра и ш кўрди. А м а к и с и Ҳ о ж и Б а р л о с Ш аҳ р и - 
с а б зн и та ш л а б қ о ч га н д а , у в а зи я т н и тўғри б аҳ о л аб , м ўғуллар 
б и л ан и т т и ф о қ ту зи ш га қ а р о р қи л д и ва ўз о н а ю р т и н и ҳамда 
ундаги ҳ а р б и й -с и ё с и й та я н ч и н и сақпаб қ о л а б и л ди , сарбадорлар 
р а ҳ н а м о л и ги д а ги в а т ан п а р в ар к у ч л а р н и н г м у с т а қ и л л и к учун 
к у р а ш и д а н ф о й д а л а н а б и л д и ва Т у р к и с т о н м у ст а қ и л л и ги учун 
за в о л к е л т и р и ш и м у қ ар р ар бўлган н ў н о қ в а н о д о н ч и н ги зи й
а м и р Ҳ у с а й н н и ўз вақти д а ч е т л а ш т и р и ш га м у в а ф ф а қ бўлди. 
У Т у р к и с т о н тах ти н и қўлга к и р и т га н д а ҳам ўш а д а в р с и ё с и й
ҳ аёти д а қ а т т и қ и л д и з о тган у д у м л а р н и ҳ и с о б га о л га н ҳолда 
и ш к ў р д и : ю за к и б ў л с а -д а , ч и н г и з и й л а р с у л о л а с и д а н хон 
к ў т а р и б , ў зи а м и р -л а ш к а р б о ш и у н в о н и б и л а н к и ф о я л а н д и , 
а м м о , ш у б и л а н б и р қ а т о р д а , ч и н г и з и й м а л и к а г а у й л а н и б
“ к ўрагон - хон к у ё в и ” у н в о н и га м у ясс а р бўлди. У а н а шу т а р з ­
д а а м а л га о ш и р га н о қ и л о н а та д б и р л ар н а т и ж а с и д а М о в а р о у н - 
н аҳрд аги б а р ч а қа б и л а б о ш л и қ л а р и , ў т р о қ н о ҳ и я л а р д а ги аҳоли 
у н и н г а тр о ф и га м аҳкам ж и п сл аш д и . Т ез орад а М овар о у н н аҳ р д а 
м а р к а зл а ш га н кучли м устақи л д а в л а тга а со с с о л и н д и .
А м м о , ўр та а с р л а р ш а р о и т и д а қ а й т а д а н ўз м у с т а қ и л л и ги га
э р и ш г а н М о в а р о у н н а \р д е к б о й ва с е р ф а й з ў л к а н и ч и н г и з и й ­
л а р и м п е р и я с и н и н г п а р ч а л а н и ш и ҳ а м д а е м и р и л и ш и н а т и ж а ­
с и д а а т р о ф д а авж о л га н с и ё с и й п а р о к а н д а л и к ва ж а н гу ж а - 
д а л л а р ш а р о и т и д а қў л қ о в у ш т и р и б ў т и р и б с а қ л а б қ о л и б
б ў л м а с д и . О л т и н Ў рда ҳали Х о р азм в о ҳ а с и д а н у м и д у зм ага н , 
ж е т а м ў ғу л л а р и б у ж о й л а р г а ў з о ч к ў з н и г о ҳ л а р и н и т и к и б
т у р а р , ж а н у б и й с а р ҳ ад л а р д а ги с и ё с и й п а р ч а л а н и ш э с а Т у р к и - 
с т о н га ҳ а р қ а н д а й к у ч л а р н и н г у л ар о р қ а л и ё п и р и л и б к и р и ш и
учун қу л а й в а зи я т я р а т а р эди. А н а ш у н д а й б и р ш а р о и т д а А м и р 
Т е м у р ф а о л и я т и н и н г и к к и н ч и д а в р и - у н и н г Т у р к и с т о н д а н
т а ш қ а р и д а б ў л г а н х о р и ж и й м а м л а к а т л а р д а г и ф а о л и я т и
б о ш л а н а д и . Бу д авр д аги А м и р Т ем у р с и ё с а т и ва д и п л о м а т и я с и
о л д и д а э н д и я н г и , с о н - с а н о қ с и з м у а м м о л а р п а й д о бўл ад и . 
У лар, т а б и и й к и , Ў рта О с и ё н и я г о н а д а в л а т га б и р л а ш т и р и ш - 
д а ги в а з и ф а л а р д а н ту б д ан ф а р қ қ и л а д и , а л б а т т а . А м м о бу 
д а в р д а ҳ а м , я ъ н и 27 м а м л а к а т н и ўз и ч и га о л га н б у ю к и м п е - 
р и я н и б а р п о э т и ш д а с о д и р б ў л га н б а р ч а ҳ о д и с а л а р д а ҳам
65


А м и р Т е м у р н и н г зу к к о д а в л а т с и ё са т и ва д и п л о м а т и я с и уз 
а к с и н и т о п и б б о р а д и .
А м ир Т е м у р н и н г бу даврд а М овароуннаҳрдан таш қар и д аги
м а м л а к а т л а р ҳ у к м д о р л а р и б и л а н о л и б б о р га н д и п л о м а т и к
м улоқотлари ш уни кўрсатад и ки , у н и н г ж аҳ о н ги р л и к си ёсати д а- 
ги б а р ч а м а с а л а л а р а с о с а н и с л о м д и н и н у қ т а и
н а з а р и г а
асосл ан ган ҳолда ҳал эти ш га қаратилган. Т ўғри, к ў п ч и л и к ҳол- 
ларда С о ҳ и б қ и р о н н и н г ҳарбий ю риш лари ислом м ам л ак атл ар и - 
га нисбатан ам ал га ош и р и л ган . Гап ш ун д аки , бундай ҳолларда 
м у с у л м о н ҳ у к м д о р и н и н г ҳеч қ а н д а й а с о с б ў л м а г а н б и р
ш ароитда б о ш қ а м усулм он давлатига таж овуз қ и л и ш и га ф атво
йўқ. А м м о мўғуллар ҳукм рон ли ги й и л л ари д а кўпгина м усулм он 
сарҳадларида ислом д и н и н и н г ол д и н ги м авқеи сусай и б қ о л га н , 
чунки м аж уси й мўғул ҳукм дорл ар (м а с а л а н , Ўрта Ш ар кд аги
х у л а г и й л а р ё к и М а р к а з и й О с и ё ш а р қ и д а г и ж е т а л а р ) ўз 
м ан ф аатл ар и йўл и д а ислом қ о н у н -қ о и д а л а р и б и л ан м утл ақо 
қисоб лаш м ас эд и лар. А м и р Т ем ур д авл ат теп аси га келган вақтда 
бу борадаги аҳвол ислом д и н и ф ой даси га ўзгара б ош лаган бўлс а ­
д а, ҳали кўп н о ҳ и я л а р д а м а ж у с и й л а р н и н г ғо я в и й ҳаётд аги
салбий таъ сп р и д ан бўлган н о р о зи л и к боси лм аган эди. С оҳи б - 
қирон бу аҳволдан ўзига тобе кучларни м ақ сад сари са ф а р б ар
этиш да ва б о ш қ а м ам лакатларга ни сб атан ую ш ти ри л ган ҳарбий 
ю ри ш л арн и о к д аш учун ғоят о қ и л л и к б илан ф о й д ал ан ад и . У 
о л и б б о р га н б а р ч а ж а н г у ж а д а л л а р и с л о м д и н и н и н г ғо р а т 
э т и л и ш и г а й ў л қ ў й м а с л и к , у н и н г с у с а й и ш и г а ўз х а т т и -
ҳаракати б и л ан сабабчи бўлган ҳукм дорларни ж азолаш ш и ори
остида ам алга о ш и р и л а б о ш л ан ад и . И слом д и н и д а х л си зл и ги н и
м уҳофаза қ и л и ш , бу борадаги қ о н у н -қ о и д а л а р н и н г б у зи л и ш и га 
йўл қ ўй м асл и к, уни тар қати ш - С о ҳ и б қ и р о н д а в л а ти н и н г ғоя- 
вий б ай роғи га ай л ан ад и . А м ир Т ем ур М овароун н аҳрн и мўғул 
и сти б д од и дан о зо д қ и л и ш д а , сўн гра бую к и м п е р и я н и б а р п о
этиш да б и р я р и м аср давом этган ғай ри д и н м ўғуллар ҳ укм рон - 
ли ги д ан зада бўлган м и н та қ а л ар учун уш а даврд а ислом ғо яси - 
н и н г б и р л а ш т и р у в ч и куч га а й л а н и ш и м у м к и н л и г и н и тў л а 
англаган ҳолда ҳаракат қилади. “ Т аж ри б адан кўриб б и л д и м к и , 
- д еб таъ ки д лаган эд и у, - д авл ат агар ди н у о й и н (қои д а) а с о с и - 
да қ у р и л м а с э к а н , у н д а й с а л т а н а т н и н г ш укуҳи қ у д р а ти ва
66


т а р т и б и й ў қ о л а д и ” 1. У н и н г д и н и и с л о м с о ҳ а с и д а ю р и тга н
си ёсати д и н п еш вол ари то м о н и д а н қ а т т и қ қўллаб-кувватлан ди , 
ҳатго улар А м и р Тем урга “ бу ю з й и л л и к д а М уҳам м ад д и н и н и н г 
я н г и л о в ч и с и ш у к и ш и б ў л ға й ” 2, д е га н ф а т в о ҳам б ерд и л ар. 
Ж а ҳ о н г и р л и к с и ё с а т и н и н г а н а ш у гоя б и л а н а с о с л а н га н и га
м и со л та р и қ а с и д а “ З а ф а р н о м а ”д а н қуй и д аги п ар ч ан и эслатиб 
ў т и ш н и л о з и м т о п а м и з: “Д а в л а т н и н г р а в ш а н қ у ё ш и ж ан гу
ж адал м аъ р акаси гар д и н и н г қ о р о н ғи л и ги д а н сўн г ю з кўрсата- 
д и , к о м р о н л и к ч а м а н и н и н г я ш н а ш и у р у ш б у л у ти д а н қ о н -
ё м ғ у р ё қ қ а н и д а н к е й и н с о д и р б ў л а д и . В а қ т и к и , бу с а ъ ю
к ў ш и ш л ар д ан кутилган м ақ сад ҳ а қ к а л и м а с и н и н г ю ксакл и ги га 
э р и ш и ш ва и с л о м ш и о р и н и и зҳ о р э т и ш б ў л с а , б у м атлуб 
н ати ж аси т е зр о қ қўлга к и р ад и ва у орзу чеҳраси о с о н р о қ юз 
кўрсатади” 3.
Ш у тарзд а А м ир Т ем ур и с л о м н и ғо яв и й б а й р о қ си ф ати д а 
ў зи н и н г б ош қа м ам лакатлар ва халкдар б илан бўлган м уноса- 
батларида ҳам иш а бедахл сакдаш га, уни бош м асала тарзида ҳар 
вақт д и қ қ а т м арказида тутиш га қ а тт и қ эъти бор бериб келди. У, 
м ас а л ан , турк султони Б о я зи д Й и л д и р и м б и л ан ол и б борган 
ёзи ш м ал ари д а д о и м о у н и н г ғай ри д и н ларга қарш и олиб борган 
кураш ига хайрихоҳлик б и л д и р и ш н и унутм аган, бу борадаги ўз 
нуқтаи н азари н и и м к о н и б ори ча к е н г р о қ тарқати ш га ҳаракат 
қилган. Б оязи д Й и л д и р и м н и н г К ем ах қал ъ аси н и б оси б олганига
/. 

Download 11,99 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   184




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish