Vш боб фазалар мувозанати

ФАЗАЛАРНИНГ МОНОТРОП ВА ЭНАНТИОТРОП ЎЗГАРИШИ

Баъзи қаттиқ моддалар бир нечта кристалл шаклда (полиморф модификацияда) учрайди. Масалан, олтингугурт ромбик ва моноклиник шаклда, фосфор оқ ва қизил шаклда мавжуд. Маълум кристалл шакл ташқи шароит, масалан, температура ўзгарганда бошқа кристалл шаклга ўтиши ва

дастлабки шароитга қайтилганда яна олдинги кристалл шаклига ўтиши мумкин. Фазаларнинг бир-бирига бундай ўтиши энантиотроп (икки томонлама) ўзгариш дейилади. Баъзан полиморф ўзгаришда модда метастабил шаклдан бошқа турғун шаклга ўз-ўзича ўтади, лекин акс томонга ўтмайди. Фазаларнинг бу хилда ўзгариши монотроп (бир томонлама) ўзгариш дейилади. УШ1.3- расмда бу хил ўтишларнинг шарти схема тарзида кўрсатилган. VIII. 3- расмда АА чизиғи а — кристалл шаклнинг, ВВ эса В — кристалл шаклнинг, СС — суюқлик буғи босимининг температура ўзгариши билан ўзгаришини тасвирлайди. Т. — темпера Турада а. ва В — шаклларнинг буғ босимлари тенглашади, демак Т. — ўтиш (яъни бир шаклдан иккинчи шаклга ўтиш) температураси, Т. температурада х— шаклнинг, 7, температурада В. шаклнинг буғ босими суюқлик буғи босими билан тенглашади. Демак, Т, — температура, а — шаклнинг, Т, эса 8 — шаклнинг суюқланиш (қотиш) температурасидир. Расмдан кўриниб турибдики, суюқланиш ТеМи-Ратурилари ўтиш температурасилан юқорида жойлашади: (Т,T) > Т. Бундай ҳолда энантиотроп айланиш содир бўлади. Нуқтали (пунктир) эгри чизиқлар беқарор метастабил ҳолатга мансуб бўлиб, йўқ ҳолатлардир (мниммй). 7,— Т, температуралар оралиғида а. модификациянинг буғ босими В модификацияникига нисбатан кам, демак бу оралиқда а. модификация В модификацияга нисбатан барқарорлир. 1,7, оралиғида В модификация турғунроқ. Т, дан юқорида Суюқ фаза (Бс" чизиғи) барқарорроқдир. Температурани Т, — юқорироқ кўтарганда а. шакл В шаклга ўтади; аксинча, температура Т, дан пасайтирилганда В шакл а. шаклга ўтади. Температура 7, юқорига кўта рилса В шакл суюқланади. Аксинча температура T, дан пасайтирилса суюқлик РВ шаклга ўтади ва яна Т, дан пасайтирилганда В шакл са. шаклга ўтади. Шундай қилиб, ўтиш икки томонламадир.

VIII 3- расм, 6 na (T, , Т)ХТ,, яъни а ва В шаклларнинг суюқланиш температураси "ўтиш температурасидан пастда жойлашган. Бу ҳолда монотроп ўтиш содир бўлади. Агар а: шакл қиздира борилса, ўтиш 7, температурага бормасдан Т. температурада суюқланади, Яъни а шакл В шаклга айланмайди. Лекин қарорсиз В модификация с: модификацияга айланиши мумкин. а. модификация 7,—7; чегарасида қарорлидир.

Олтингугурт энантиотроп ўтишга мисол бўла олади. VIII.4-расмда олтингугуртнинг ҳолат диаграммаси келтирилган. АА" — ромбик (5,), ВВ" — моноклиник —5,, СС" суюқ (5,) олтингугурт буғ босимининг температура билан ўзгаришини ифодалайди. а — ўтиш, б — ромбик, в — моноклиник олтингугуртнинг суюқланиш нуқталари. ар — ромбик, суюқланиш температураларини аР — ўтиш температурасининг босим ўзгариши билан ўзгаришини кўрсатади.
Агар S_p ни T (368,57К) — дан юқоригача қиздирилса S, — га ўтади. T, — иккала шакл мувозанатда туради. Т,—T, чегарасида S — шакли S, — шаклга нисбатан барқарор бўлиб, бу чегарада 5. нинг буғ босими 5, буғ босимига қараганда паст. 5, яна қиздирилса 7, (393: К) да яна суюқланади. Агар суюқ олтингугурт (S,) совутилса, баён этилган жараённинг тескариси боради.
Т, (393"К) да суюқ олтингугурт 5, га айланади, 5, совутилса Т, (395,57"К) да 5, шакл 5, va айланади. Шундай қилиб, S, "58, ва S, S, айланиши мумкин.
Олтингугурт тўртта фазада бўлиши мумкин: S, S, S, Расмда ҳар қайси олтингугурт ҳолатларининг aiсоҳалари Ss, Sa, S,.S, кўрсатилган. а — нуқтада система нол вариантли учта фаза S, S, S, мувозанатда турибди. в — нуқтада система нолъ вариантли учта фаза — S, S., S, мувозанатда мавжуд. бD нуқтада S., So, S, фазалар мувозанатда. 6 — нуқтада 5,, ўта совитилган 5,, 5,, ўта қиздирилган S, (бД чизиғи), совитилган 5. (бв чизиғи) ва S, S., S, мувозанатда, б нуқтада учта метастабил (қарорсиз) фазалар мувозанатда бўлади. Нуқтали (пунктир) чизиқлар метастабил мувозанатга мансуб. 130 МПа ёки (1288 атмосфера) ва 424"К. (1517"С) — дан, юқорида ромбик олтингугурт қиздирилганда, моноклиник олтингугуртга ўтмасдан суюқликка айланади, яъни бу босимдан юқорида монотроп айланиш юз беради.

Монотроп айланишга бензофенон 1((С.Н,))СО мисол бўла олади. УШ.5- расмда бензофеноннинг ҳолат диаграммаси келтирилган. Расмда 1- чизиқ ва 2- чизиқ а, В. модификациялари, С чизиқ суюқ бензофеннон буғ босимларининг температура ўзгариши билан ўзгариши кўрсатилган.
Суюқланиш температурасигача В шаклнинг буғ босимианинг буғ босимидан пастда, демак, ҳамма температурада В шакл с. га нисбатан қарорли ва ўз-ўзига ар га ўтади. Лекин Ва. га ўтмайди. В—0. га амалда ўтишини ошириш мумкин.
298 да суюқланадиган си — шакли доимо қарорсиз, ва ўз-ўзича 32"К. да суюқланадиган В — шаклга айланиши мумкин.
В — шакл қиздирилганда, ўтиш температурасига (0 —нуқта) бормасдан суюқланади, яъни а — шаклга ўтмайди. Агар суюқ ҳолат совитилса АТ (321"К) да В — шаклга ўтади. Демак, а—А мумкин А-а ўтмайди. со. В.ни қуйидагича ўтказиш мумкин. Суюқ бензофенон Т; температурагача ўта совитилганда (Е — нуқта Р, босим) суюқликдан с. — модификация кристаллари ажрала бошлайди. А — нуқта (Р, босим) янада совитилганда В модификацияга ўтади (В— нуқта, Р. буғ босим). Суйуқликдан а-модификатсия кристаллар ажрала бошлайдию А – нуқта ( P босим) янада совитилганда B модификатсияга ўтади (В – нуқта, P буғ босим).