В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х



Download 23,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet434/441
Sana22.02.2022
Hajmi23,32 Mb.
#112691
1   ...   430   431   432   433   434   435   436   437   ...   441
Bog'liq
Jahoniqtisodiyotyoti

34.3.1-жадвал
Е в р о п а И т т и ф о қ и н и н г к е н г а й и ш и
Таьсисчи 
мамлакатлар 
(1957 й. 25 
март)
Биринчи 
кенгайиш 
1973 й.
Иккинчи 
кенгайиш 
1981 й.
Учинчи 
кенгайиш 

1986 й.
Тўрганчи 
кенгайиш 
1995 й.
Бешинчи 
кенгайиш 
2004 й.
Олтинчи 
кенгайиш 
2007 й.
Бельгия
Франция
Германия
Италия
Люксембург
Нидерландам
Буюк
Британия
Дания
Ирландия
Греция
Испания
Португалия
Австрия
Финляндия
Швеция
Венгрия
Кипр
Мальта
Латвия
Лшва
Польша
Словакия
Словения
Чехия
Эстония
Болгария
Руминия
664


Ҳ озирги вак тд а 2 7 м ам лакатдан иборат бўлган Е И А Қ Ш ва Я пония би лан
б и р га ж ахонд аги
асо си й
иш лаб 
чикдрувчи 
в а
истеъм олчи 
халқаро 
м арказлардан б и р и ҳ и ооблан ади . Т ахди ллар кўрсатиш ича, 2010 й и л д а ж аҳон
товарлар эксп о р ти н и н г 15,1% и в а товарлар и м п орти н ин г 16,5% и Е И
х и ссаси га тў гр и кел ад и . Е И худ у д и д а 502,1 м лн . киш и истиқом ат қилади. Е И
м ам лакатлари да х а р и д қоби лияти паритети б ўй и ча ҳисобланган аҳ о л и ж о н
бо ш и га и ш лаб ч и к ар и л ад и ган й и л л и к ял п и м и л л и й м аҳ су л о т м и кдори ўртача 
19,9 м ин г долларн и т а ш к и л этади. Е И га товарлар эксп орти да ўзаро савдон ин г 
у л у ш и ю қори б ў ли б, 2 0 1 0 й и л д а бу кўрсаггкич 6 5 ,3 % н и таш ки л этд и (34.3.2- 
ж адвал).
34.3.2-ж адвап
Е И т о в а р э к с п о р т и н и н г г е о г р а ф и к т а р к и б и в а ў з г а р и п ш 3
Қиймати, 
млрд. долл. 
2010 й.
Таркиби, жамига 
нисбатан % да
Ўзгариши,%да
2005 й.
2010 й.
2009 й.
2010 й.
Жами
5153Д
100,0
10,0
-22
12
Европа
3682,6
73.5
71,5
-23
10
шу жумладан:
ЕИ-27
3365,2
67,8
65,3
-23 .
10
Осиё
473,0
7.5
9 2
-13
23
Шимолий Америка
377,8
8,9
7,3
-23
13
МДҲ
162,2
2,5
3,1
-39
22
Африка
162,2
2,6
3,1
-14
10
Яқин Шарқ 

137,7
2.7
2,7
-18
8
Жанубий ва Марказий 
Америка
90,1
1,3
1,7
-23
31
Бошкд минтақалар
67,6
1,0
1.4
-
-
Е И м и л л и й х у к у м а т органларидан ю қори ту р у вч и давлатлараро 
м увоф и кдаш ти рувчи и н сти тутларга эгалиги б и л ан аж ралиб туради . Е И н и нг 
м аъм ури й бош қаруви Е И К енгаш и (хукум атлар в а вазирлар д ар аж аси д а амал 
қ илад и), Е вр о п а П а р л а м е н т (Е И қонунлари в а б ю д ж еги н и тасдикдайди), 
Е вр о п а К ом и ссияси (Е И н и н г д о и м и й иж ро органи хи собланади) в а Е вроп а 
су д ац а н иборат.
Е И н и н г я го н а б ю д ж е т и 20 0 0 йилдан бош лаб ҳар е л и й и л у чун
б елги лан ад и (ҳозирги в а қ г д а 2 0 0 7 -2 0 1 3 йилларга м ўлж аш ганган 1025 млрд. 
евро ҳаж м идаги б ю д ж е т ам ал қилади). Е И бю дж етининг д аром ад қисм и 
б о ж х о н а 
бож лари, 
товарлар 
им портидан 
ту р л и
йигим лар, 
Қ Қ С д ан
аж ратлм алардан т а ш к и л топ са-да, асосий даром ад м ан б аи аъзо м ам лакатлар 
Я И М ни н г 1,24% и га т е н г аж ратм алардан иборат.
3 International Trade Statistics. WTO. Geneva, 2011. P. 30.
665


Е И б ю д ж е т хараж атлар қ и см ин и нг ҳ аж м и в а у л у ш и и стиқб ол у ч у н
б елгилан ган м а қ с а д ҳ ам д а вазиф алардан келиб чи қкан ҳ о л д а белгиланади. 
О хирги би р н е ч а ў н й и лли кд а Е И бю дж етин и нг каггта қисм и аграр с и ё с а т и
ам алга о ш и р и ш га й ўналтирилган. 
Ж ум лад ан ҳ о зи р д а амалд,а булган 
бю дж етн и н г 3 5 % г а я кд н қи см и аграр сиёсатни м олиялаш тириш га, 10% и эса 
қ иш ло қ х у ж али ги в а атроф -м уҳит м уҳоф азасига, 38% и м интақавий сиёсатни 
ам алга о ш и р и ш у ч у н сарф аланади.
Е И н и н г м о л и я и н сти тутлари Е вр о п а и нвестиция бан ки (Е И Б), Е вр о п а 
инвестиц и я ф о н д а (Е И Ф ) в а Е вр о п а М ар кази й бан кидан (Е М Б ) иборат.
Ғ ар б и й Е в р о п ад а и қги сод и й интеграция ж араёнлари ф акат Е И х удуд и
билан ч ек л ан и б қолм ай д и (34.3.1-расм).
А н д ор р а - Б о ж хо н а
итги ф о қи
М о н а ко - Б ож хон а 
иттиф оқи
Б Е Н И Л Ю К С (1 9 6 0 й .) -
И кти со д и й иттиф оқи. Товарлар, 
хизм атлар, капи тал ва 
и н со н л а р н и н г эр к и н ҳа р а ка ш , 
у ч и н ч и м ам лакатларга нисбатан 
яго на савдо ва и кти со д и й сиёсат
Е И (1958 й., 1993 й.) 
2007 йи лд ан 27 та 
м а м л а к а т . 
Т о в ар л ар , х ш м а т л а р , 
к а п и т а л ва 
и н сон ларн и н г эркн н
қ ар ак ат н ; ягона 
т а ш қ а иктисодий, 
х авф си зл и к ва 
мудоф аа снёсатига 
эга иқгисод ий ва 
в ал ю та иттн ф оқи
А К Ҳ О Т м ам лакатлари (6 9 та ) 
у ч у н им тиёзлар (Л ом е 
ко нве н ц и яси ). Е И га 
товарларни бож тўлам асдан 
олиб ки р и ш .
И сро и л . С аноат товарлари 
б уй и ча эр ки н савдо 
ту гр и с и д а ги ш артном а
Ш и м ол ий А ф рика ва Якдш Ш а р қ
м ам лакатлари у ч у н им тиёзлар 
(Ж а зонр, М арокаш , Т у н и с , М и ср . 
И ордания, Л иван , С ури я ). Е И га саноат 
ва анъ анавий қи ш л о қ хўж а л и к 
м аҳсулотларини эр ки н олиб ки р и ш
ҳ уқ уқ и
3 4 3 .1 - р а с и . Ғ а р б и й Е в р о п а д а и н т е г р а ц и я ж а р а ё н л а р и
У ш б у х у д у д д а 60-й и ллард ан бош лаб Е в р о п а эрки н савдо ую ш м аси
ф аолият кўрсати б к е л м о к д а Е в р о п а э р к и н с а в д о у ю ш м а с и (Е Э С У ) Е й д а н
ф аркди р ав и ш д а м и лли й м ан ф аатлард ан у сту н тур у вч и ф ункциялар ва
666


давлатлараро м ув оф и қлаш тирув чи институтларга э га эм ас. Ю С У и кти соди й
ҳам ко р л и кн и асоси й м ак сад қилиб қўйд и в а би ри нч и навбатда, сав д о н и н г 
эрки н лаш и ш и в а б о ж х о н а тўси қлари ни бартараф этиш га кўм акпаш ди. Е Э С У
аъ золари (8 0 -й и л л ар д а у л ар еггита, 90-йиллар ўр тасв д а тў р тга - Н орвеги я, 
И слан д и я, Л и хтен ш тей н , Ш вей цари я) у ч и н ч и м ам лакатлар билан савдо- 
и қги со д и й би ти м лар г а и хти ёри й қўш илад илар, Ю С У қатнаш чи лари д ан ҳ ар
б и р и бу м ам лакатл ар га нисб атан и сталган б о ж х о н а тариф лар ини б ел ги лаш га 
ҳақлид ир. Е Э С У аъ золари ўртаси даги сав д о д а бож сиз, эрки н савдо реж и м и
ф ақ ат сан оат то в ар л ар и га нисбатан ам ал қилад и, чун ки Е Э С У ко н в ен ц и я ­
си н ин г ам ал қили ш и қ и ш л о қ хўж али ги м аҳсулотларига ж орий этилм айди .
У м у м ан , я г о н а и кти со д и й м акон бож х о н а и гти ф оқи хдообланм айди. Е И
в а Е Э С У тузи лм аси д ои раси да аъ зо м ам лакатлар я го н а савдо си ёсати в а
у ч и н ч и м ам лакатл ар га н и сб атан ум ум ий бож х о н а тари ф лари га эга эм ас. Е Э С У
аъзолари и қ ги со д и й ри вож лани ш дараж аси ни н г ю қорилиги в а ў заро 
и қ ги со д и й алоқалари га қарам ай тўл ақо н л и и нтеграция гуруҳига ай ланм ад и. 
.Амалда Е Э С У Е И Ҳ в а Е И н и н г янги аъзолари у ч у н ў зи га х о с “тай ёргарли к 
си нф и ” бўлди.
Б Е Н И Л Ю К С — 1960 й илд а Б ельгия, Н ид ерлан ди я в а Л ю ксем б у р г 
ў р та с и д а и м золан ган и кти соди й иттиф оқ. У ш б у и т т ф о к д а товарлар, 
хи зм атлар, капи тал в а и н сон ларни н г эр ки н ҳаракати таъ м и нлан ган бўлиб, 
уч и н ч и м ам лакатларга н исбатан ягон а савдо в а и кти соди й си ёсат олиб 
борилади.
М а р к а з и й Е в р о п а э р к и н с а в д о у ю ш м а с и (М Е Э С А ) - 1993 йидда 
В ен гр и я, П ольш а, С ловакия, Ч ехия, С ловения том он ид ан им золанган эрки н
сав д о ую ш м аси . К ей и н ч ал и к б у м ам лакатлар Е И г а аъ зо бўлганпаридан кейи н
М Е Э С А д ан чи киб кеггишди. Ҳ о зи р д а А лб ани я, Б о сн и я в а Г ерцегови н а, 
Х орвати я, М акед о н и я, М олд ова, С ербия, К о со во в а Ч ерногория М С Е Э А
аъ золари ҳи соблан ади .
Б у в д а н т а ш қ а р и , Е И т о м о н и д а н А ф р и к а , К а р и б ҳ а в з а с и , О с и ё - Т и н ч
о к е а н и (А К Ҳ О Т ) м ам лакатлари (69 та) у ч у н Л о м е конвенциясига м у в о ф и к 
то вар л ар н и бож тў л м асд ан о либ кири ш б ўй и ча и м тиёзлар, Ш и м оли й А ф ри ка 
в а Я ҳин Ш ар к м ам лакатл ар и (Ж азоир, М арокаш , Тунис, М иср, И ордан и я, 
Л и в ан , 
С урия) 
у ч у н
Е И га
саноат 
в а
анъанавий 
қиш лоқ 
х ўж али к 
м аҳсулотлари н и эр к и н олиб к и р и ш ҳ уқуқи б ўй и ча им тиёзлар белгиланган.
34.4. А м е р и к а к и т ъ а с и д а и н т е г р а ц и я ж а р а ё н л а р и н и н г
р и в о ж л а н и ш х у с у с и я т л а р и
Ж ах о н х ў ж ап и ги д а ам ал қилаётган и н теграци он м арказлардан би ри
Ш и м о л и й А м ерика х удуд и хисобланади. 1992 йилд а А Қ Ш , К ан ад а ва 
М е к с и к а ўртаси да Ш и м о л и й А м ерика Э р ки н савдо ассоциациясини (N orth 
A m erican Free T rad e A rea — N A F T A ) таш ки л эти ш тугрисидаги ш артн ом а 
и м зо л ан д и ва у 1994 й и л 1 ян в ар д ан бош лаб куч га кирди.
667


3 4 .4 .1 -р аем . Ш и м о л и й А м е р и к а и к т и с о д и й и н т е г р а ц и я с п н и н г
ҳ а м к о р л и к й ў н а л и ш л а р и
М азкур интегратщ он б л о к х удуд ид а 4 5 6 ,6 млн. к и ш и и с га қ о м а т қилад и ва 
қудратли и қти со д и й салоҳи ятга эга. Н А Ф Т А га аъзо м ам лакатлар том он и д ан
й и л л и к товарлар и ш лаб ч и қ ар ш п в а хизм атлар к ўрсатиш ҳаж м и 1992 й и л д а 7 
трлн. д о л л ар н и таш к и л эт га н бўлса, 20 1 0 йилга келиб у ш б у к ўрсатки ч 17,2 
тр л н . д о л л ар га тен т бўлди (34.4.1-ж адвал).

Download 23,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   430   431   432   433   434   435   436   437   ...   441




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish