Тошкент кимё-технология институти ёқИЛҒи ва органик бирикмалар кимёвий технологияси факультети

Муаммони ечиш: Ампер қонунидан фойдаланамиз: Биз ўнг қўл қоидасидан фойдаланиб F нинг йўналишини топамиз.Ўнг қўлингизни текис ушлаб, бармоқларигизни электр токиниг йўналиши томон кўрсатинг. Кейин букилган бароқларигиз В векторини кўрсатади, 4- Расм. Сизнинг бош бармоғингиз кучиниг йўналиши ҳисобланади. Тўғри ўтказгичдан ўтаётган ток 30 А ва у ҳосил қилган магнит майдон ернинг магнит майдони 0.5 га перпендакулар.

Масала. Икки токли ўтказгичлар орасидаги кучни топинг? Иккита узунликли ўтказгичлар бир биридан узоқликда жойлашган ва улардан ток ўтмоқда.
Ечиш.. Ток ўтаётганда ҳар бир ўтказгич иккинчисининг магнит майдонида туради (3-расмга этибор беринг), шунинг учун формуладан фойдаланиб масалани ечамиз.

Демак икки ўтказгич орасидаги таъсир куч 8,5х10^-5 Н га тенг бўлади.
Ўтказгичлардаги ток қарама – қарши йўналганда уларда бир бирини итарувчи куч пайдо бўлади ва улар бир биридан узоқлашади.
Масала. Электронинг доимий магнит майдонидаги ҳаракат траекторияситраекторияси. Магнит майдон индукцияси 0.010-T бўлган майдонда электрон майдон куч чизиқларига перпендикуляр тйўналишда 1.5 * 10⁷м/с тезлик билан харакатланмоқда. Унинг траекториясини тасвирланг. Тортишиш кучини хисобга олманг.
Ечиш. Электрон v тезлик билан эгри траектория бўйлаб харкатланмоқда ва a=v² /r марказга интилма тезланишга эга бўлади. Ньютоннинг иккинчи қонунига биноан бу ёйнинг радиусини топамиз. Харакатланаётган заррага магнит майдони томонидан Лоренц кучи таъсир қилади формула орқали топилади. Электрон магнит майдонига перпендукляр равишда кирганлиги учун бурчак 90⁰ тенг. sin 90⁰= 1га тенг. Шунинг учун
F = qvB га эга бўламиз. F=mа га а-нинг қиймати a=v² /R ни қўйсак қуйидагига эга бўламиз:
ушбу ифодани F_Л билан тенглаштирсак ушбуга эга бўламиз:
F нинг υ га перпендикулярлигидан, υ нинг қиймати ўзгармайди. Бундан кўрамизки B= const, ва R = const, ва юқорида тасдиқлаганимиздек ёй айлана шаклида бўлиши керак. R топиш учун формулага рақамларни қўйамиз:


Масала. Магнит майдондаги симли ҳалқа жойлаштирилган. Тўртбурчак шаклидаги сим ҳалқасининг ўлчами L=5,0 см ва бир жинсли магнит майдон В=0.16T бўлса. Ҳалқадаги магнит оқими нимага тенг, агар B майдон ҳалқа юзига перпендикуляр бўлган ҳолда ва (b) B майдон халқа майдонига 30° бурчак остида бўлганда ?
Ечиш. Магнит оқимини ҳисоблаш учун, қуйидаги тегламадан фойдаланамиз.
Чулғам ҳалқаси юзаси )
(a) В майдон вектори ҳалқа юзасига перпендикуляр, яъни =0° ва

ёки
(b) бурчак 30° бўлса, cos30° =0.866 бўлади, натижада



ёки , яъни бу қиймат олдинга (а) ҳолатга нисбатан кичкинароқ.
1. Бир-биридан r = 8,7 см масофада жойлашган ҳар бирининг узунлиги
= 320 см дан бўлган симдан бир хил йўналишда ва бир хил қийматда ток ўтади. Бу симлар F = 2,5 H куч билан тортишади. Симлардан ўтаётган ток кучи топилсин.
Берилган Ечиш:
r = 8,7 см = 8,7 м; Масалани шартига кўра r<<l бўлгани сабабли
F = 2,5 Н ўтказгичларни чексиз узун дейиш мумкин.
=320 см = 3,2 м Био-Савар-Лаплас қонунидан фойдаланамиз,