вк= (1,2 + 1,4) * = 1,2* =5,86
Олинган миқдорни кам томонга қараб стандардга мос қилиб яхлитлаймиз.
Вст.=1,0; 1,5; 2; 2,5; 3; 3,5; 4; 4,5; 5; 6; 6,5; 7; 7,5; 8. (м)
Ҳисоб-китоб ишлари танлаш усули билан олиб борилади
Канал тубининг энини вк= 6 метр қилиб олдим.
а) Ҳисобли сув сарфи – қилиб энг кўпи сув истемол қилинаётган давирдаги “Q” ҳисобланади Qмах =10,8 м3/с (1-жадвалдан олинади)
Аммо ҳолокат даврини ҳисобга олиб қабул қилинган сув сарфини (Qmax) 20% га кўпайтирамиз: Демак.
Qҳис. = 1,2* Qмах = 1,2 * 10,8 = 12,96 м3/с
б) Канални ғадур-будурлик коэффиценти n ни сув сарфи ва тупроқ турига қараб ёрдамчи жадвалдан оламиз.
Qк = 1,0..... 25 м3/с гача бўлганда ва ёпишқоқ ёки қумли тупроқли ерлар учун n =0,0225 га тенг. Демак, Qк = 12,96 м3/с - n =0,0225 га тенг.
в) Канал деворларининг қиялиги m ни ҳам сув сарфи ва тупроқ турига қараб ёрдамчи жадвалдан оламиз.
Qк = 1,0..... 25 м3/с гача бўлганда қумли тупроқли ерлар учун mк = 1 га тенг.
Qк = 12,96 м3/с - mк = 1
г) Канал тубининг нишаблигини қуйдагича қабул қиламиз. ik=0,0002 қабул қилдим.
ik=0,0002-0,0005
г) Ҳар хил сув сарфида каналдаги сув чуқурлигини танлаш орқали аниқланада. Каналнинг гидравлик элементларни қуйидаги формулалар ёрдамида аниқлаймиз.
Кўндаланг кесим юзаси hi = 0,5; 1; 1,5; 2; 2,5; 3.
1) = (вк + m*hi)*hi = (6+1*0,5)*0,5 = 3,25 м2
2) = (вк + m*hi)*hi = (6+1*1)*1 = 7 м2
3) = (вк + m*hi)*hi = (6+1*1,5)*1,5 = 11,25 м2
4) = (вк + m*hi)*hi = (6+1*2)*2 = 16 м2
5) = (вк + m*hi)*hi = (6+1*2,5)*2,5 = 21,25 м2
6) = (вк + m*hi)*hi = (6+1*3)*3 = 33 м2
Хўлланган переметр юзаси hi = 0,5; 1; 1,5; 2; 2,5; 3.
1) i = вк + 2*h* = 6+2*0,5*(1+12) = 7,41 м
2) i = вк + 2*h* = 6+2*1*(1+12) = 8,82 м
3) i = вк + 2*h* = 6+2*1,5*(1+12) = 10,23 м
4) i = вк + 2*h* = 6+2*25*(1+12) = 11,64 м
5) i = вк + 2*h* = 6+2*2,5*(1+12) = 13,05 м
6) i = вк + 2*h* = 6+2*3*(1+12) = 14,46 м
Гидравлик радиус
1) Ri = = 3,25/7,41=0,43 м.
|
4) Ri = = 16/11,64=1,37 м.
|
2) Ri = = 7/8,82=0,79 м.
|
5) Ri = = 21,25/13,05=1,62 м.
|
3) Ri = = 11,25/10,23=1,09 м.
|
6) Ri = = 33/14,46=2,28 м.
|
Шези коэффиценти Сi = * =
1/0,0225*0,431/6*44,4 = 38,61 м
|
4) 1/0,0225*1,371/6*44,4=46,84 м
|
1/0,0225*0,791/6*44,4=42,73 м
|
5) 1/0,0225*1,621/6*44,4=48,16 м.
|
1/0,0225*1,091/6*44,4=45 м
|
6) 1/0,0225*2,281/6*44,4=51 м.
|
Ўртача тезлик
1) = Сi * =38,6* = 0,35 м/с
|
4) = Сi * =46,8* = 0,77 м/с
|
2) = Сi * =42,7* = 0,53 м/с
|
5) = Сi * =48,1* = 0,86 м/с
|
3) = Сi * =45* = 0,66м/с
|
6) = Сi * =51* = 1,08 м/с
|
Сув сарфи
1) Qi = * = 0,35*3,25=1,13 м3/с
|
4) Qi = * = 0,77*16=12,32 м3/с
|
2) Qi = * = 0,53*7=3,71 м3/с
|
5) Qi = * = 0,86*21,15=18,49 м3/с
|
3) Qi = * = 0,66*11,25=7,42 м3/с
|
6) Qi = * = 1,08*33=35,64 м3/с
|
Ҳисоб-китоб натижаларини 2-жадвалга ёзилади.
Каналнинг гидровлик элементлари ҳисоби.
2 – жадвал
№
|
h, (м)
|
вк, (м)
|
m
|
n
|
iк
|
, (м2)
|
i, (м)
|
Ri
|
|
R1/6
|
Ci
|
, (м/с)
|
Q, (м3/с)
|
1
|
0,5
|
6,0
|
1,0
|
0,0225
|
0,0002
|
3,25
|
7,41
|
0,43
|
|
|
38,61
|
0,35
|
1,13
|
2
|
1,0
|
7
|
8,82
|
0,79
|
|
|
42,73
|
0,53
|
3,71
|
3
|
1,5
|
11,25
|
10,23
|
1,09
|
|
|
45
|
0,66
|
7,42
|
4
|
2,0
|
16
|
11,64
|
1,37
|
|
|
46,84
|
0,77
|
12,32
|
5
|
2,5
|
21,15
|
13,05
|
1,62
|
|
|
48,16
|
0,86
|
18,49
|
6
|
3,0
|
33
|
14,46
|
2,28
|
|
|
51
|
1,08
|
35,64
|
2-жадвал асосида каналнинг ишчи графигини қурамиз.
Масштаб: вертикал 1см-0,2
горизантал 1см-1м3/с
Канални ювилиш ва чўкинди йиғилишига текшириб кўрамиз.
д) Каналнинг ювилмаслик шарти.
Каналлар ювулмаслик учун қуйидаги шарт бажарилиши керак.
Каналнинг максимал тезлиги ёки ҳисобий тезлик рухсат этилган тезликдан кичик ёки тенг бўлиши керак.
0,61 = υҳис. ≤ υю.к.= 0,77 м/с шарт бажарилди.
υю.к. = 0,95* υm*R1/3 =0,95*0,8*1,0551/3 = 0,76*1,018 = 0,77 м/с
υю.к – ювиб кетмайдиган тезлик. Рухсат берилган ювилмаслик тезлиги.
Бу ерда: υm=0,8 м/с жадвалий тезлик каналнинг тупроғига қараб жадвалдан олинади.
R = 0,5* Qҳис 0,4= 0,5*6,480,4 = 0,5*2,11 = 1,055 м
е) Канални чўкинди йиғилмасликка текширамиз.
Бу шарт бажарилиши учун “Qmin” сув сарфига мос бўлган тезлик чўкинди йиғилмасликка йўл қўймайдиган тезликдан катта ёки тенг бўлиши керак.
0,43 = υmin ≥ υчўк.йиғил. > 0,38 м/с шарт бажарилди.
υчўк.йиғил. = 0,5* min = 0,5*0,75 = 0,38 м/с
Rmin = ωmin / χmin = (вк+mhmin)hmin / вк+2hmin (1+m2) = (4+1*0,9)*0,9 / 4+2*0,9*(1+12) = 4,41 / 7,8 = 0,5 м
Бу ерда: υmin - каналдаги min тезлик.
υчўк.йиғил. - рухсат берилган чўкинди йиғилмайдиган тезлик.
Олиб келиш ва машина каналларининг кўндаланг кесимини ва улардаги сув сатҳини аниқлаймиз.
Унинг учун каналнинг кўндаланг кесимини чизилади.
а) Олиб келиш канали
Олиб келиш канали “TminCC”ни “ПБС” га тенг қилиб олишимиз мумкин.
∆ССmin = ∆ПБС = 220,0 м.
Канал туби сатҳи қуйидагича аниқланади
∆ТС = ∆ПБС-hmin = 220 – 0,9 = 219,1 м
Каналдаги “max”сув сатҳи.
∆CCmax = ∆TC+hmax = 219,1+1,65 = 220,75 м
Канал қирғоғи сатҳини аниқлаймиз.
∆ҚС = ∆ТС+hҳис = 219,1 +1,8 = 220,9 м.
б) Машина канали ҳисоби.
Машина каналидан келаётган сув сарфи билан ерларни суғориш учун ундаги “∆ССmin”
суғориладиган ер сатҳидан 0,3-0,5 м юуқори бўлиши керак
∆ ерС=300,0 м.
∆ССmin = ∆ ерС+0,5 = 300,0 + 0,5 = 300,5 м
Машина канал тубининг сатҳи
∆МКТС = ∆ССmin-hmin = 300,5 – 0,9 = 299,6 м
Машина канали “max”сув сатҳи
∆МКСС = ∆ССmin+hmax = 300,5+1,65= 302,15 м
Машинали канали қирғоғи сатҳи.
∆МККС = ∆ССmin+hҳис = 300,5+1,8= 302,3 м
2-расм
Олиб келиш каналининг кўндаланг кесими. М:1:50
3-расм
Машина каналининг кўндаланг кесими. М:1:50
Тўкма қирғоқ устидаги назорат йўлининг кенглигини 4-6 метр яъни вн=5 м қабул қиламиз
Насос станциясининг геометрик ва тўла сув кўтариш баландлигини аниқлаш.
Олиб келиш ва машина каналлари сув сатҳлари фарқига геометрик кўтариш баландлиги дейилади.
∆ЮБ = ∆Ерс+(0,3-0,5) = 160 + 0,5 = 160,5 м.
Нг = ∆ЮБ- ∆ПБСС = 160,5 – 123.1 =37.4 м
Маълумки насос қувурларида сув ҳаракат қилганда гидравлик қаршиликлар ҳисоби, маълум миқдорда насослар ҳосил қилаётган босим йўқотилади
Йўқотилган босим ҳисобланиши керак, аммо вақт қисқалиги сабабли эксплуатция ташкилотлари тажрибасидан йўқотилган босимни қуйидаги миқдорда қабул қиламиз.
1. Нг=7-10м гача бўлганда Σ∆h=(0,08-0,1) Нг (м)
2. Нг=10-25мгача бўлганда Σ∆h =(0,06-0,07) Нг (м)
3. Нг>25м бўлганда Σ∆h =0,05 Нг (м)
Мэнинг вариантимда Нг = 80,5 м бўлгани учун. Бу ерда Σ∆h – насоснинг сўриш ва ҳайдаш қисмларидаги йўқотилган босимлар йиғиндиси.
Σ∆h = 0,05*Нг = 0,05*37.4= 1,87 метрга тенг
Тўла босим
Нт= Нг + Σ∆h =37.4+1.87 = 39.27 м
Насослар сони ва сув сарфини аниқлаш.
Насослар сонини аниқлаш учун уларни сув истеъмол қилиш (1-график) каттадан кичик микдорга қараб қўрамиз (3-график).
Насосларни шундай танлаш керакки улар узатаётган сув миқдори истеъмол қилиш графигини иложи борича тўлиқ қоплаши керак.
Насослар сонини танлашда насос ўзатаётган сув истеъмол сувидан 5-10% кам ёки кўп бўлса, насос иш режимини ўзгартириб юқоридаги 5-10% иш ўрнини қоплаш мумкин.
Насоснинг сув истеъмол қилиш графигини қайта қурилган ҳолати
Энди насосларнинг умумий сонини аниқлаймиз.
пум=пас+пэҳт = 8+2 =10 та
Бу ерда: пэҳт- - эҳтиёт насослар сони (5 та агрегатга 2 та эҳтиёт насос қабул қиламиз).
1 та насос сув сарфини аниқлаймиз.
Qн = Qнс / Пас = 10,8 / 8 = 1,35,м3/с * 3600 сек. = 4860 м3 / соат
Пис = Qmax / Qmin = 10,8/1,35= 8 та
Бу ерда: пис –ишчи агрегатлар сони
Qmax – максимал сув сарфи
Qmin – минимал сув сарфи
Бўлишдан олинган қийматлар катта томонга яхлитланади
Насос станцияларда ҳар бир агрегатларга бир дона заҳира насоси қабул қилинади.
Пз = Пис/2 = 4/2 = 2 та
Насос станцияларда насос агрегатлар умумий сони
пум=пас+пз =8+2 =10 та
Qнi = Qн * пас = 1,35*8 = 10,8м3/с
Насос тури ва ўлчамларини аниқлаймиз.
Насос турини танлаш учун қуйидаги 2 та кўрсатгич зарур
Do'stlaringiz bilan baham: |