2) ШАМОЛ ГУЛИ ЧИЗИШ
Бош тархни лойиҳалашда мазкур худуд учун аниқланган шамолнинг тезлиги ва унинг горизонтнинг томонлари бўйича қайталаниши ҳам муҳим аҳамиятга эга. Шунинг учун, кўпинча, шамолнинг бош йўналишини кўрсатувчи график чизилади. Шамол гули чизиш ҚМҚ 2.01.01-94 “Лойиҳалаш учун иқлимий ва физикавий–геологик маълумотлар” нинг 6 жадвалидан фойдаланиб чизилади.
Шамол йуналиши ва тезлиги
№
|
Вилоят
лар
|
Шамол йуналишини такрорланиши, %, шамол йуналиши буйича уртача тезлик, м/с, тинч хаво (штиль) такрорланиши, %, шамолни энг катта ва энг кичик тезлиги, м/сек .
| Январь |
шим.
|
шим шарк
|
шарк
|
жан.
шарк
|
жан.
|
жан.
гарб
|
гарб
|
шим
гарб
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
1
|
Бухоро
|
22,0
4,5
|
7,0
3,2
|
14
2,7
|
18
3,7
|
12
4,8
|
9,0
5,1
|
5,0
3,7
|
13
4,8
|
2
|
Навои
|
2,0
1,9
|
3,0
2,0
|
5,3
3,6
|
11
3,3
|
11
4,4
|
5,0
3,4
|
11
2,8
|
4,0
2,1
|
3
|
Жиззах
|
11
2,2
|
4,0
1,8
|
3,0
2,2
|
2,0
1,9
|
2,0
1,7
|
14
5
|
50
5,5
|
14
2,8
|
4
|
Нукус
|
10
3,9
|
37
4,2
|
13
4,2
|
11
4,4
|
6,0
3,5
|
7,0
3,8
|
10
4,2
|
6,0
3,6
|
5
|
Карши
|
10
2,5
|
8,0
2,2
|
32
2,3
|
10
3,3
|
13
4,2
|
8,0
3,1
|
8,0
2,5
|
11
2,8
|
6
|
Наманган
|
31
2
|
11
1,8
|
8,0
1,8
|
6,0
1,4
|
6,0
1,6
|
8,0
1,9
|
4,0
2,1
|
26
1,7
|
7
|
Самарканд
|
3,0
1,3
|
3,0
1,2
|
35
2,5
|
32
2,7
|
2,0
2,2
|
6,0
4,2
|
12
2,9
|
7,0
2
|
8
|
Термез
|
5,0
1,7
|
22
2,3
|
16
2,2
|
17
1,9
|
6,0
2,4
|
23
4
|
10
5,6
|
1,0
2,2
|
9
|
Ташкент
|
12
1,7
|
30
2,1
|
20
1,7
|
9,0
1,4
|
7,0
1,5
|
4,0
1,4
|
6,0
1,6
|
12
1,8
|
10
|
Фергана
|
10
1,7
|
9,0
1,7
|
7,0
1,4
|
28
1,4
|
15
1,3
|
6,0
1,9
|
14
2
|
11
1,8
|
11
|
Ургенч
|
5,0
3,4
|
36
4,6
|
22
4,1
|
9,0
3,5
|
5,0
3,3
|
6,0
3,8
|
11
4,8
|
6,0
16
| Шамол йуналиши ва тезлиги
№
|
Вилоятлар
|
Шамол йуналишини такрорланиши, %, шамол йуналиши буйича уртача тезлик, м/с, тинч хаво (штиль) такрорланиши, %, шамолни энг катта ва энг кичик тезлиги, м/сек .
|
Июль
|
шим.
|
шим шарк
|
шарк
|
жан.
шарк
|
жан.
|
жан.
гарб
|
гарб
|
шим
гарб
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
1
| Бухоро |
67
5,4
|
7,0
4,7
|
1,0
1,0
|
0
-
|
0
-
|
1,0
3,6
|
5,0
4,7
|
19
5
|
2
|
Навои
|
30
3,4
|
24
3,7
|
20
3,3
|
2
1,3
|
2
0,8
|
2
1,3
|
9
2,1
|
11
2,5
|
3
|
Жиззах
|
33
2,6
|
12
2,6
|
2,0
1,8
|
0
-
|
1,0
0,7
|
4,0
4,3
|
24
5
|
24
3,4
|
4
|
Нукус
|
37
4,8
|
28
4,4
|
6,0
4
|
3,0
3,2
|
3,0
2,9
|
3,0
2,6
|
6,0
3,6
|
14
4
|
5
|
Карши
|
42
4,5
|
7,0
2,8
|
11
2
|
1
0,9
|
1
1,5
|
1
1,4
|
9,0
3,1
|
28
4
|
6
|
Наманган
|
25
2,4
|
13
2,7
|
21
1,9
|
14
1,7
|
7,0
1,9
|
10
2,7
|
3,0
2,7
|
7
2,6
|
7
|
Самарканд
|
12
2,1
|
15
2,8
|
38
2,7
|
22
2,4
|
0
-
|
1,0
1,4
|
4
2
|
8
2
|
8
|
Термез
|
2
1
|
5
1
|
2
0,9
|
4
1
|
9
1,5
|
43
3,8
|
28
3,8
|
7,0
2,4
|
9
|
Ташкент
|
20
2,1
|
20
1,4
|
14
1,2
|
6,0
1,5
|
6,0
1,6
|
6,0
1,5
|
9,0
1,7
|
19
1,9
|
10
|
Фергана
|
16
1,9
|
5,0
1,8
|
4,0
1,5
|
19
1,6
|
13
2,2
|
6
3
|
17
4
|
20
2,4
|
11
| Ургенч |
26
3,6
|
30
3,9
|
6,0
2,8
|
1,0
1,8
|
2,0
1,6
|
2,0
2,9
|
9
3,7
|
24
4,1
|
Бу график қуйидаги тартибда чизилади(2-расм):
шамол тўғрисида мазкур худуд учун маълумотлар (горизонт томонлари бўйича шамолнинг ўртача тезлиги ва қайталаниши) аниқланади;
2-расм. Шамол тезликларининг горизонт томонлари бўйича ўзгариш графиги
(а) ва қайталаниши бўйича унинг бош йўналишини аниқлаш графиги
(б); - шамолнинг бош йўналиши
бу қийматларни графикнинг ўртаси деб қабул қилинган нуқтадан бошлаб мос равишда горизонт йўналишини кўрсатувчи чизиқлар бўйлаб масштабда қўйиб чиқилади;
горизонт йўналишини кўрсатувчи чизиқларда ҳосил бўлган нуқталар бирлаштирилади;
ҳосил бўлган «Шамол гули» асосида унинг бош йўналишини кўрса-тувчи стрелка чизилади.
3) ҚАВАТЛАР ТАРХЛАРИНИ ЧИЗИШ
Бинонинг тархи деб, дераза токчаларидан бир оз юқоридан ўтказил-ган горизонтал текислик билан кесилганда ҳосил бўлган тасвирга айти-лади (52- чизма).
52- чизма. Тарх
КООРДИНАЦИЯ ЎҚИ
Ҳар бир алоҳида турган бино ёки иншоот мустақил координация ўқларига эга бўлади. Координация ўқи ингичка штрих-пунктир узун чизиқ билан тасвирларга ўтказилади ва диаметри 6...12 мм бўлган ай-лана ичида араб рақамлари ва рус алифбосидаги бош ҳарфлар (Ё, З, Й, О, Х, Ц, Ч, Щ, Ъ, Ы ва Ь ҳарфлардан ташқари) билан белгиланади. Би-но ёки иншоотнинг қайси томонида координация ўқлари кўп бўлса, улар рақамлар билан белгиланади. Агар координация ўқларини белги-лаш учун алфавитдаги ҳарфлар етмаса, кейинги координация ўқи икки ҳарф билан белгиланади. Масалан – АА; ББ; ВВ.
Координация ўқларини рақамлар ва ҳарфлар билан белгилаш кет-ма-кетлиги планда чапдан ўнга ва пастдан юқорига қараб амалга оши-рилади. Координация ўқлари бино ёки иншоот планининг, одатда, чап ва паст томонларига чиқарилади ва белгиланади. Планининг қарама-қарши томонлари қисман ёки бутунлай бир-бирига тўғри келмаган ҳол-ларда план чизмасининг юқори ёки ўнг томонларида ҳам координация ўқлари чиқарилади ва белгиланади. Бунда координация ўқларини бел-гилашда қўлланиладиган рақамлар ва ҳарфлар кетма-кетлигининг тар-тиби бузилмаслиги керак (18- чизма).
18 - чизма. Қарама-қарши томонлари бир-бирига тўғри келмайдиган планда координация ўқларининг белгиланиши
Тасвирда қайтарилувчи элемент бир нечта координация ўқларига боғланган бўлса, координация ўқлари 20–чизма, а га (координация ўқи учтадан ортиқ бўлмаганда), 20–чизма, б га (координация ўқи учтадан ортиқ бўлганда) ва 20–чизма, в га (ҳамма рақамли ва ҳарфли координа-ция ўқларида) мувофиқ равишда белгиланади.
Зарур ҳолларда элемент боғланган координация ўқлари ориентация-си, қўшни координация ўқларига нисбатан 20–чизма, г дагидек кўрсати-лади.
20- чизма. Тасвирда қайтарилувчи элемент бир неча координация ўқларига боғланган бўлганда, координация ўқларнинг белгиланиши
АСОСИЙ ЁЗУВЛАР
ГОСТ (СПДС) талабалар курс ишлари, курс ва диплом лойиҳалари таркибига кирувчи чизма ва матнли ҳужжатлар асосий ёзувларининг ягона шаклини, ўлчамларини ва уларни тўлдириш тартибини ўрнатади. Асосий ёзувнинг мазмуни, жойлашуви ва графаларнинг ўлчами қуйида-гиларга мос келиши керак:
бино(иншоот) чизмалари листларида - 29-чизмага;
- қурилиш конструкциялари ва буюмлари чизмалари листларида -30-чизмага.
29- чизма. Бино чизмасининг листдаги асосий ёзуви
- Асосий ёзувлар графикли ёки матнли ҳужжатларнинг пастки ўнг бурчагига жойлаштирилади. А4 форматли листларда асосий ёзувлар
ГОСТ 2.301-68 талабларига кўра листнинг пастки қисқа томони бўйлаб жойлаштирилади.
ГОСТ 2.303 – 68 га биноан асосий ёзув рамкаси ва графалари узлук-сиз асосий ва узлуксиз ингичка чизиқ билан чизилади.
Асосий ёзувлардаги графаларда (графалар доира ичига ёзилган ра-қамлар билан белгиланган) қуйидаги маълумотлар кўрсатилади:
1-графа - олий таълим муассасининг, факультетнинг қисқартирил-ган номи, гуруҳ номери, талаба рейтинг дафтарчасининг номери (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
2-графа -бажарилган курс иши лойиҳаси ёки диплом лойиҳасининг номи ва варианти (29-чизмага), конструктив элементининг номи (30-чизмага) (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
3-графа -топшириқдаги бинонинг номи (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
4-графа -шу листда жойлашган чизма тасвирлар номлари ва масш-таби (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
5-графа -конструкция элементи материали белгиси (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
6-графа -лойиҳалаш босқичи ўқув чизмаларида “Ў” ҳарфи ёзилади (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
7-графа -чизма листининг тартиб рақами (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
8-графа -чизма листларининг умумий сони (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
9-графа -кафедранинг тўлиқ ёки қисқартирилган номи (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
10-графа - пастдан юқорига – Талаба ёки Дипломник, Маслаҳатчи, Раҳбар, Кафедра мудири сўзлари ёзилади (кичик шрифтли ёзув, ўлчами 3,5);
11, 12, 13 - графа – мос равишда фамилияси, имзоси, сана (кичик шрифтли ёзув, ўлчами 3,5);
14-графа - чизмада кўрсатилган конструктив элементнинг ҳисоб-ланган массаси, бирлиги кўрсатилмаган ҳолда килограммда (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
15-графа – ГОСТ 2.302- 68 тасвирнинг масштаби (шрифтли ёзув, ўлчами 5);
Конструктив элементнинг номи ва тасвири қабул қилинган атама-шуносликка мос равишда ёзилиши ва иложи борича қисқа бўлиши ке-рак.
Ҳаммага маълум умумий равишда қисқартирилган сўз ва иборалар-ни чизмаларда қисқартириб ёзишга рухсат этилади.
Do'stlaringiz bilan baham: |