|
Ингаляцион анестетикларнинг асосий тавсифи
Тавсифи
Hal
Enf
Iso
Sev
Des
N2O
Xe
Молекуляр
массаси
179
185
185
200
168
142
131
Қайнаш нуқтаси
48,5
56,5
50,2
58,5
22,8
-
-
Ҳиди
Ёқимли
ширин
Ёқимли
эфирли
Кескин,
эфирли
Суст,
эфирли
Кескин,
эфирли
йўқ
йўқ
Стабилизатори
тимол
йўқ
йўқ
йўқ
йўқ
йўқ
йўқ
Металлар билан
реакцияси
бор
йўқ
йўқ
йўқ
йўқ
йўқ
йўқ
Тақсимланиш коэффициентлари (
, 37
С да)
Қон/газ
2,4
1,9
1,4
0,59
0,42
0,47
0,14
Мия/қон
2,9
1,5
2,6
1,5
1,3
1,1
0,14
Мушак/қон
3,5
1,7
4,0
3,1
2,0
1,2
-
Ёғ/қон
60
36
45
48
27
2,3
-
МАК (100% О
2
)
0,8
1,7
1,2
2,0
6,0
105 50-71
Метаболизми, %
15-20
2,4
0,2
3
0,02
0,004
0
Илова:
Hal – галотан, Enf – энфлюран, Iso – изофлюран, Sev –
севофлюран, Des – десфлюран, N
2
O – азот оксиди, Xe – ксенон, O
2
–
кислород, МАК – минутли альвеоляр концентрация
35
Шундай қилиб, бугунги кунда анестезиолог арсеналида 7 хил
ингаляцион анестетиклар мавжуд: азот оксиди ва ксенон (газсимон
анестетиклар), шунингдек галотан, энфлюран, изофлюран, севофлюран ва
дезфлюран. Яна 2 та буғ хосил қилувчи анестеиклардан эфир ва
метоксифлюран
хозирда
деярли
ишлатилмайди.
Ингаляцион
анестикларнинг асосий тавсифи 9.1-жадвалда келтирилган.
9.1.1. Ингаляцион анестетикларнинг умумий тавсифи
Тўйиниши ва тақсимланиши.
Мукаммал ингаляцион анестетик кам
ножўя таъсирга эга бўлиши билан бирга тез ва қулай индукция чақириши
лозим.
Анестетикнинг альвеолалардан қонга ўтиш тезлиги қанчалик паст
бўлса
кириш наркози (индукция)
шунчалик тез
юз беради. Дархақиқат,
анестетик альвеолалардан қонга қанчалик секин ўтса, альвеолаларда унинг
парциал босими шунча юқори бўлади. Альвеоляр парциал босим қанчалик
юқори бўлса, анестеткининг қондаги, охир оқибатда бош миядаги парциал
босими шунчалик юқори бўлганлиги сабабли индукция тез юз беради.
Анестетикларнинг альвеолалардан қонга ўтишига анестетикнинг
қонда эрувчанлиги, альвеоляр қон айланиши, шунингдек анестетик
парциал босимининг альвеоляр-веноз градиенти каби учта асосий омиллар
таъсир кўрсатади.
Анестетикнинг қонда эрувчанлиги
қон/газ нисбатидаги тақсимланиш
коэффициенти (
қ/г
) билан белгиланади.
қ/г
катталиги қанчалик паст бўлса,
анестетикнинг қондаги эрувчанлиги, ўпкаларда унинг қонга сингиши
шунчалик паст бўлади ва бунинг оқибатида мазкур анестетикнинг
альвеоляр, артериал ва мия ичидаги парциал босими шунчалик тез ортиши
туфайли наркозга кириш вақти қисқаради. Шундай қилиб, бошқа жихатлар
бўйича тенг бўлган шароитда ксенон (
қ/г
=0,14), дезфлюран (
қ/г
– 0,42) ва
севофлюран (
қ/г
-0,59) таъсирида галотанга (
қ/г
-2,4) нисбатан тезроқ
индукцияга эришилади.
36
Альвеоляр қон айланиши.
Қон айланиш тизимида патологик шунтлар
бўлмаган тақдирда, альвеоляр қон айланиш хажми деярли юракнинг
қонниг ҳайдаб чиқариш (ЮҲ) кўрсаткичига тенг. Агар ЮҲ камайса,
альвеоляр қон айланиши секинлашади, анестетикнинг альвеолалардан
қонга ўтиши камаяди, бунинг натижасида унинг альвеоляр парциал босими
тезроқ ортади, индукция вақти қисқаради.
Анестетик парциал босимларининг альвеоляр-капилляр градиенти.
Ушбу градинт турли аъзолар томонидан анестетикнинг ютилиши
(сингиши) га боғлиқ. Агар анестетикнинг тўқималар томонидан ютилиши
тўхтаса, веноз ва альвеоляр парциал босим дархол тенглашади ва
анестетикнинг янги хиссаси альвеоладан қонга сўрилмайди. Бу пайтда
тўйиниш даври кузатилиб, анестезияни қувватлаб туриш даврига тўғри
келади.
Яхши васкуляризацияга (қон томирлар тўрига) эга бўлган аъзолар
(мия, юрак, жигар, буйрак) суст васкуляризацияли аъзоларга (мушак, тери,
ѐғ тўқимаси) нисбатан анестетиклар билан тез тўйинадилар. Мия/қон
нисбатидаги тақсимланиш коэффициенти (
м/қ
) қанчалик паст бўлса,
анестетикнинг бош мияда эрувчанлиги шунчалик паст бўлиши туфайли
унинг мия тўқимасига сингиши шунчалик паст бўлади. Бу холатда
анестетикнинг мия ичидаги парциал босими тез ортади ва индукция вақти
қисқаради. Амалий жихатдан
м/қ
кўрсаткичи қуйидагиларни тавсифлайди:
1) бошқа жихатлар бўйича тенг шароитда 3-авлод ингаляцион
анестетиклари ва азот оксиди билан ўтказилган анстезияларда индукция ва
наркоздан уйғониш тезроқ кечади; 2) эриш хусусияти кам бўлган
анестетиклар қўлланилганда операция давомида анестезия чуқурлигини
бошқариш тезроқ ва осонроқ амалга оширилдади. Ёғ клетчаткаси кам
васкуляризацияга эга бўлган тўқима хсиобланади ва унинг анестетикка
тўйиниши анча секин юз беради. Ёғда эрувчи анестетиклар (галотан,
энфлюран, изофлюран) ѐғ тўқимасини анча секин тарк этадилар, шунинг
учун наркоз якунида уларни организмдан чиқиб кетиши учун кўпроқ вақт
37
талаб қилинади, бу эса беморнинг уйғониш вақтининг чўзилишига олиб
келади.
Do'stlaringiz bilan baham: |
