|
ХРОМОСОМАЛАРДАН ТАШКАРИДА БЎЛГАН
ИРСИЙ ОМИЛЛАР (ЦИТОПЛАЗМАТИК ИРСИЙ)
Ирсий белгиларни наслдан наслга ўтқазувчи омил хужайра хаётида маълум вазифани бажариши, ўзини ўзи хосил қила олиши ва хужайра бўлингандан кейинги хужайраларга тенг тақсимлана олиши керак. Бу учала хусусият фақат хромосомаларга хос. Аммо хужайра цитоплазмасидаги айрим органоидларда хам юқоридаги хусусиятлар кузатилади. Масалан, цитоплазмадаги пластида ва митохондриялар хужайрада маълум бир вазифани бажариб, ўз-ўзидан кўпая олади, лекин кейинги хужайраларга тенг бўлина олмайди. Агар ирсий омил цитоплазма органоидларида бўлиб ва улар ДНКси орқали наслдан-наслга берилса бундай ирсиятга цитоплазматик ирсият дейилади. Шунга кўра хужайранинг бутун ирсий омилини қуйидагича кўрсатиш мумкин. Геном Хромосомалар Генлар Пластидалар Хужайранинг
Митохондриялар умумий ирсий омили Цитоплазманинг Плазмо
Генлар Плазмон асосий моддаси Цитоплазмадаги барча ирсий омиллар плазмон, ядродагилар эса геном деб юритилади. Ирсий белгиларни юзага чиқарувчи хромосомадаги генлар сингари пластидаларда ва митохондрияда хам ирсий белгиларни юзага чиқарувчи плазмогенлар мавжуд. Ўз табиатига кўра плазмогенлар хар хил бўлиб, иккита гурухга бўлинади: 1) ДНК си бўлган органоидлардаги (пластида, митохондрия) ва 2) юқумли омил ёки хужайра билан хамкорликда яшовчилардаги (плазмидалар, эписомалар, вируслар) плазмогенларга бўлинади. Бу иккала хил плазмогенлар ўз хусусиятлари билан ядродаги генларга ўхшаш бўлиб, кўпгина ферментларнинг синтезини бошқариб, қатор ирсий белгиларнинг юзага чиқишини таъминлайди.
1. Пластидаларда ДНК, РНК ва рибосома уларнинг строма қисмида жойлашган. ДНК молекуласи халқа шаклида бўлиб, уларда хромосомада бўладиган оқсиллар учрамайди. Хар бир хлоропластда 3 тадан 30 тагача бир хилдаги ДНКмолекуласи учрайди. ДНК молекуласи митохондриянинг ДНК сига қараганда узунроқ бўлиб, 160 мкм гача етади ва митохондрияларнинг ДНК сига қараганда кўпроқ ахборотга эга бўлади. Хлоропластларнинг ДНК сида 80 га яқин хар хил оқсил синтезини бошқарувчи плазмогенлар бор. Мендел конуниятларига тўғри келмайдиган натижалар дастлаб хлоропластларнинг наслдан-наслга ўтишини ўрганиш жараёнида кузатилади. К. Корренс ва бошқа олимлар намозшомгул ўсимлиги баргида оқ доғларнинг пайдо бўлишлигини ўргандилар. Айрим холатда бутун бир барг, хаттоки,
бутун бир новда рангсиз яъни оқ бўлиб чикди. Яшил новдада хосил бўлган уруғдан яшил баргли ўсимлик пайдо бўлди. Оқ доғлари бор новдада етилган уруғлардан эса яшил, оқ доғи бор баргли ўсимликлар пайдо бўлди. Оқ новдада хосил бўлган уруғдан эса хлорофил бўлмаган, оқ баргли ўсимликлар хосил бўлди. Ўсимлик баргининг қандай рангда бўлиши тухум хужайранинг қайси новдада етилишига боғлиқ бўлиб, унга тушадиган чангнинг қандай етилишига боғлиқ эмас. Чункибаргнинг оқ доғли бўлиши тухум хужайрага боғлиқ. Тухум хужайра цитоплазмасида шу белгини юзага чиқарувчи генлар жойлашган бўлади. Аниқроғи, баргда оқ доғларнинг пайдо бўлиши цитоплазмада жойлашган, ўз-ўзини хосил қилувчи ва ирсий омилни ўзида сақлаган пластидаларга боғлиқ. Ирсий белгиларни юзага чиқаришда қатнашувчи иккинчи органоид бу митохондриядир. Хар бир митохондрияда одатда унча катта бўлмаган, яъни катталиги вирусларнинг ДНК сига тенг келадиган 2- 6 та халкасимон ДНК молекуласи бўлади. Митохондриядаги энг мухим жараёнлар митохондриянинг ўзидаги ДНК молекуласи орқали бошқарилади.
Митохондриялар ДНК сида хар хил антибиотикларга чидамлиликни таъминловчи генлар учрайди. Митохондриядаги генларнинг мутатсияси натижасида одамларда оғир касаллик - оёқларнинг қўшилиб ўсиши юзага келади. Бактериялар цитоптлазмасида халқасимон қўш занжирли холатда ДНК, яъни плазмида бўлади. Бактериялардагиплазмидаларни учта турга ажратиш мумкин: а) Ф-омилли, б) Р-омилли, д) колитсиногенли. Бактерия цитоплазмасида Ф-омилбўлса эркак, Ф-омил бўлмаса у урғочи хисобланади. Бактериялар бир-бирига яқинлашганда юқорида айтилганидек (бактериялар конюгатсиясига қаралсин) уларнинг цитоплазмалари ўртасида кўприкча хосил бўлиб, Ф+ ли
Бактерияданиккинчисига Ф- омил ўтади ва иккинчи бактерия хам Ф+ омилли бактерияга айланади.
Р-омил кўпинча касаллик тарқатувчи бактериялар цитопламасида учрайди ва антибиотиклар таъсирида хам бу бактерия қарши чидамлилигини оширади. Бактериялар бир-бири билан жипслашганда Р-омил, иккинчи Р-омили йўқ бактерияга ўтиб, унда чидамлилик хусусиятини пайдо қилади. Бу ходиса тиббиётда жуда мухим. Касаллик қўзғатувчи бактериялар ичакда яшовчи касаллик қўзғатмайдиган ичак бактериясидаги Р-омилни, у билан жипслашган пайтда ўзига ўтказиб дорилар таъсирига чидамли бўлиб колиши мумкин. Колитсиноген плазмидаларида колитсин оқсилини синтез қилувчи генлар бўлади. Колитсин оқсили шундай оқсили бўлмай, лекин шу турга кирувчи бактерияга ўтса у бактерияни ўлдиради ёки касаллик қўзғатмайдиган бактерияларни касаллик қўзғатувчи (патоген) бактерияга айлантиради. Масалан, Энт плазмидаси энтеротоксинни, Хлй плазмидаси эса гемолизинни,яни организм учун захар хисобланган оқсиллар синтезини амалга оширади.
Do'stlaringiz bilan baham: |
