Список использованной литературы

разделяне на последователността на компоненти, способност за тяхното 
преместване един спрямо друг, възможност за пропускане на един от тях 
и т.н. (Никой-Никой, но невъзможно: Никой, Никой; Никой не дойде, но 
невъзможно: Никой не дойде). Най-последователно и задълбочено 
всички трудности при дефинирането на думата А. Станах професор П. 
Смирницки. Няма единен критерий за последователен подбор на всички 
думи на даден език. Сложността се увеличава в езици, където думите 
нямат развита флексия или изобщо не се променят. Характерно е, че 
китайската лингвистика не използва термина "дума". Повечето 
59
59
44
44
44

---

едносрични думи на китайски ви позволяват да приложите концепцията 
за "зи" (което означава едносрични) към тях. «Зи» пишется иероглифами. 
Представители американской описательной лингвистики (Л. Блумфилд, 
Г. Глисон и др.) считают, что можно ограничиться термином «морфема», 
не решая проблемы границ слов, что я и сделал. Но в езиците с развита 
система за словообразуване и флективна промяна не може да се мине без 
понятията дума, нос и износване, много по-широко, 5 и 5, желязо и 
желязо са твърде ясно разделени I. За материалите на професорът по 
флективен език. AI Смирницки раздели проблема за думата на проблема 
за разделянето и проблема за идентичността на думите. 
Проблема разделения слов заключается в поиске критериев, 
которые позволят отличить целое слово от его части (морфемы) и целое 
слово от сочетания двух слов (фразосочетания). А. И. Смирницкий 
предлагает 
критерии 
смысловой 
полноты 
и 
грамматической 
формальности. Думата се различава от морфемата по семантична 
пълнота, от комбинация от думи - по граматическа формалност. 
Также были предложены вторичные вспомогательные критерии: 
возможность 
расщепления 
последовательности 
компонентов, 
перемещения их друг к другу, пропуска любого из этих критериев не 
универсальна. Семантически законченная единица может не иметь 
устойчивой грамматической структуры. Вода: Болен съм - не много 
добре. Няма къде да седна - има къде да седне. Нищо нищо. В немския 
език е обичайно да се отдели представката от глагола и да се постави в 
края на изречението. Тези критерии обаче са задоволителни за повечето 
речници. Всички носители на езика виждат разликата между морфемите 
и думите Всички носители на езика виждат разликата между морфемите 
и думите. По-специално, това се изразява във факта, че значението на 
думата е ясно разпознато в последователността на речта: дъждовен, 
дъждовен ден, дъждовен сезон, дъждовна земя. Групиране на звука: 
66

---

дъжд, слънчево, облачно, мъгла, киша и др. Значението на морфемите в 
речеви поредици не се разпознава. Постига се само чрез специален избор 
на езикова групировка и не винаги е ясна: дъжд, сънливост, смях, 
детинство, изпотяване и пр. Из этой группировки выделяется морфема -
liv- как показатель склонности к чему-либо. Б.3 указал на это 
психолингвистическое различие. Панфилов Критерии различения слова 
от фразеологического сочетания активно обсуждались советскими 
учеными в конце 1960-х гг. Според семантични критерии една дума и 
фразеологична комбинация често се оказват неразличими (срв. участвам 
и участвам, помагам и оказвам помощ, безразлично и като вода от 
патешки гръб). Некоторые фразеологизмы (например, Н. М. Шанский 
настаивал на том, что фразеологизм равен слову, а его составные части - 
слова неразличимы. Однако критерий грамматической целостности, 
предложенный А. И. Смирницким, оказался сильным. Например, в 
състава на фразеологична единица са възможни пермутации на 
компоненти, които не трябва да бъдат в думата (зареждане с гориво 
arapa = arapa зареждане с гориво), възможни са замествания на 
компоненти (Бог знае, шутът го познава), много по-богати семантични 
възможности, тъй като в изразяването на значението участват няколко 
думи («меча услуга» няма еквивалентна дума) и т.н. 
Поэтому слова в их совокупности можно различать по критериям 
смысловой целостности и грамматической формы. Как да се уверите, че 
форматът, който се среща в определено изказване, всъщност е същият 
(същия) формат на думата? С две думи може ли да се мисли за маси и 
маси, лисички и лисици, извара и извара, релси и релси? Възможно ли е 
да съпоставим една дума, когато един и същ звук се използва в различни 
значения (човешки зъби и зъби на триона)? Можно ли сравнивать слова, 
когда один и тот же звук употребляется в разных значениях 
(человеческие зубы и зубы пилы)? Известно е, че А. А. Потебня е смятал