Ш. Вдурбонов болалар ва усмирлар



Download 12,42 Mb.
Pdf ko'rish
bet23/299
Sana25.02.2022
Hajmi12,42 Mb.
#269746
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   299
Bog'liq
Bolalar va o'smirlar fiziologiyasi va gigiyenasi (B.Sodiqov va b.)

2.3. З^аракат ва гиподинамия
У м у м а н о л г а н д а , о д а м в у ж у д и н и н г б а р ч а ф и з и о л о г и к
к у р с а т к и ч л а р и , з а ё т и й ф у н к ц и я л а р и т е г и ш л и р а в и ш д а д о и м и й
З а р ак ат зи л и ш б и л ан б о гли з. Б ола в у ж у д и н и н г у зи г а хос булган 
х у с у с и я т л а р и д а н б и р и у с и б р и в о ж л а н и ш б у л га н л и ги б о и с у н га 
З а р ак ат зи л и б тури ш я н а д а за р у р р о з, ч унки ф а о л ж и с м о н и й з а р а к а т
у с и ш —у л г а й и ш н и н г а ж р а л м а с з и с м и х и с о б л а н а д и . Ш у н у з т а и
н азар д ан бола вуж уди д ои м и й зо л д а таб и и й з а р а к а т зи л и б тур и ш га 
м у з т о ж . Б о л а л а р о р а с и д а о м м а в и й ж и с м о н и й т а р б и я б и л а н
ш угулланиш нинг асл м о зи я т и з а м пгунда.
М аълум ки, бола ю р а б ош л аган и дан у н и н г та б и и й з а р а к а т зи л и ш
учун (юриш, ю гури ш ва бопщ алар) тал аби ой м а —ой, йилм а — й и л
ортиб боради. Б у н ар са ун и н г вуж удидаги ф и зи о л о ги к ж а р аён л ар н и н г 
(модда ва эн е р ги я алм аш и нуви , ю р ак —з о н то м и р л ар ти зи м и н и н г 
ф ун кц ияси , н а ф а с олиш ва з а з м аъ зо л а р и ф ао л и яти ва б о ш за за ё т и й
кур с аткичлар) кечи ш и н и яхш илайди. Ш у боис улар том он и дан ам алга 
ош ириладиган зар а к атл а р н и н г ум ум ий м и здори, кулам и тоб о ра орти б 
боради.
Х исоб — ки то б лар ш ун и курсатад и ки , 11 — 15 ёш ли у зу в ч и л ар н и н г 
З а р а к а т га булган с у т к а л и к « ю зо р и » т а б и и й т а л а б и 2 1 —30 м и н г 
л оком аци я (заракат) а тр о ф и д а булиб, улар б аж а р ад и га н умумий иш 
м и зд о р и 110—150 минг кгм ни таш ки л зи лад и. Ш ундан 20 — 24% и 
д и н ам и к ф ао л и ят зи с о б и д а н булиш и м а зсад га м у в о ф и з.
К упинча з а й д зи л и н ган ёш даги у зу в ч и л ар н и н г з а т о р сабаб л ар га 
к у р а б а ж с ф а д ш а н у м у м и й з а р а к а т и ь а О аж арадигсШ у м у м и й
ж и см о н и й иш и ю зо р и д а ги к^ф саткичлардан 2 — 3 м арта кам булади 
ва бу зо л а т улар вуж уд и д а з а р а к а т г а «туй м асли к» зо л а т и н и ёк и
ги п о д и н а м и ян и к е л т и р и б ч и за р а д и . Бу с а б а б л а р г а ун ч ал и к у з о з
б у л м а г а н м а с о ф а л а р г а б о р и ш д а т р а н с п о р т в о с и т а л а р и д а н
ф ойдаланиш , даре зи л и ш ва у зи ш ж а р аён л ар и д а у з о з в азт б и р ж ой д а 
}Ьгириб зо л и ш ва тел е в и зо р н и давомли к^ф иш ни к и р и ти ш мумкин. 
Г иподинам ия зо л ати бола вуж уд и н и н г м е ъ ёр и й уси б р и во ж лан и ш и
учун салбий т а ъ с и р к^ф сатадиган омилдир. Бу в а зт д а ай ти б утилган 
а с о с и й ф и з и о л о г и к ф у н к ц и я л а р д а н т а ш з а р и , я н а у м у м и й
и м м у н о б и о л о г и к к у р с а т к и ч л а р , т у р л и х и л н о з у л а й о м и л л а р г а
бардош лилик каби хусусиятлар пасайиб, боланинг усиб р и вож лани ш и
ку н ги л д аги д ек кеч м ай д и . Ш ун и н г учун ги п о д и н ам и я ^о л ати н и н г 
олдини олиш м азсади да болаларнинг ёш ига за р а б уларнинг ж и см они й
www.ziyouz.com kutubxonasi


т а р б и я ва сп орт м а ш зл ар и билан ш уБулланиш ини з а р бир м актаб гач а 
т а р б и я м уассасал ар и д а, м актабларда, л и ц ей ва к о л л еж лар д а таш ки л
Зи лиш д о л за р б хи со б лан ад и .
О ли б бори л ган т а д з и з о т л а р ш у н а р с а н и к^ф сатадики, б о л ан и н г 
м актабга бориш и билан унинг м устази л эрки н за р а к а т зи лиш и за р и й б
2 б а р о б а р кам ай и б кетади. М ак таб у зу в д асту р л ар и д а кузд а тути лган
ж и с м о н и й тар б и я д а р с л а р и болаларн и н г су тк ал и к ум ум ий з а р а к а т г а
булган тал а б и н и б ор —йуги 11% ини зо н д и р ад и , холос. Э р тал аб ки
уй даги б ад ан тар б и я м а ш зл а р и д ар е ж а р а ё н и д а г и ф и зку л тп ау зал ар , 
д а р с л а р о р а с и д а г и з а р а к а т у й и н л а р и б и р г а л и к д а ай т и б у т и л га н
З а р а к а т н и н г купи б и л ан 60 — 70% ини та ш к и л зи л ад и . Д арсд ан к е й и н
б о л а л ар н и н г эр к и н у й н аб з а р а к а т зи л и ш и учун ш аро и т яр а ти ш ш у 
б ои сдан з а м керак. З е р о ш ундай зи л и н ган и д а ёш авлод cor\o m усади, 
у з а р том он лам а га р м о н и к р и во ж л ан ад и . Бир в а зт н и н г у зи да ш у
н ар сан и за м унутм аслик к е р ак — ки, з а р а к а т ф ао л и яти зад д ан тап щ ари
ю з о р и б у л га н и д а з а м (ги п е р д и н а м и я ) б о л а в у ж у д и у ч у н з а т о р
н о зу л ай л и к л а р ю за га келади. М асалан , з а р а к а т —тая н ч т и зи м и д а эт 
у з и л и ш и , у м у р т з а л а р о р а с и д а г и ч а м б а р л а р н и н г з а р а р л а н и ш и
(ёрилиш и, си зи л и ш и , ч и з и б кетиш и), буги н лар д еф о р м а ц и я с и , н ер в
т и зи м и д а ги ф у н к ц и о н а л б у зи л и ш л ар , ю р а к —з о н т о м и р л а р и н и н г
зу р и зи ш и н и бунга м исол зи л и б о л и ш и м и з м ум кин. Ш унинг учун 
бола турм уш т ар зи д аги з а м ги поди нам и я, з а м ги п ер д и н ам и я у н и н г 
вуж уди учун зар а р л и були б зи со б л ан ад и .

Download 12,42 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   299




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish