МББТ архитектурасининг босқичи бўлмаган жавоб вариантини кўрсатинг?
|
Жисмоний
|
Маълум бир суст структурага эга ва қийин шаклланувчи фан сохасининг сунъий интеллект тизими нима деб аталади?
|
Эксперт тизими
|
Маълумотлар базасининг классификациясига тегишли бўлмаган жавобни кўрсатинг?
|
Ахборотни қайта ишлаш тезлиги бўйича
|
Маълумотларни тақдим этиш моделлари бўйича классификатсия қайси вариантда тасвирланган?
|
иерархик, тармоқли, реляцион, объектга йўналтирилган
|
Маълумотлар сақлашни ва уларга мурожаат қилишни ташкиллиштириш бўйича классификация қайси вариантда тасвирланган?
|
локал, тармоқли, тақсимланган
|
Сақанаётган ахборот тури бўйича классификация қайси вариантда тасвирланган?
|
хужжатли, фактографик, лексикографик
|
Маълумотларни тадим этиш модели нима?
|
Малумотлар базасида сақланувчи маълумотлар мантиқий структураси
|
Маълумотларни тақдим этиш моделининг қайси бири энг кенг тарқалган хисобланади?
|
Реляцион
|
Маълумотларни тақдим этишнинг реляцион модели: фойдаланувчига маълумотлар қайси кўринишда узатилади?
|
Жадваллар
|
Маълумотларни тақдим этишнинг тармоқ модели: маълумотлар нима орқали тақдим этилган
|
ихтиёрий граф
|
Маълумотларни тақдим этишнинг иерархик модели: маълумотлар нима орқали тақдим этилган
|
дарахт туридаги граф
|
Бинар алоқанинг уч тури тўғри берилган жавобни кўрсатинг
|
Бирга-кўп, бирга-бир, кўпга-кўп.
|
Дарахт кўринишида қайси маълумотлар базаси тасвирланади?
|
Иерархик
|
Edgar Kodd ким бўлган?
|
Математик
|
Реляцион базага ўхшаш жуда бўлган аналогини кўрсатинг?
|
икки ўлчамли жадвал
|
Устун бу?
|
майдон, атрибут
|
Реаляцион маълумотлар базасида маълумотларни сақлашнинг асосий формаси
|
Жадвал
|
Реаляцион маълумотлар базасида қайси сўров тиллари қўлланилади?
|
SQL
|
Жадвал маълумотлар структураси қандай аниқланади?
|
жадвал устунлари номланиши билан
|
Маълумотлар базаси жадвали нима учун керак?
|
маълумотларни сақлашга
|
Қайси SQL операторлари жадваллар схемасини бошқариши мумкин?
|
CRATE, ALTER, DROP
|
Қайси SQL операторлари маълумотлар устидан мураккаб амалларни бажаради?
|
SELECT, UPDATE, INSERT, DELETE
|
TRUE ва FALSE қийматини қабул қилувчи тоифалар қандай номланади?
|
Булл типли
|
NOT, AND, OR операторлари вазифаси нимадан иборат?
|
Мантиқий амаллар
|
SELECT операторини вазифаси?
|
Жадвалдан маълумотларни танлаш
|
UPDATE операторини вазифаси?
|
Жадвалда қаторни ўзгартириш
|
DELETE операторини вазифаси?
|
қаторни ўчириш
|
INSERT операторини вазифаси?
|
Жадвалга сатр қўшиш
|
Қайси передикат берилган шартни қаноатлантирувчи қидрувни амалга оширади?
|
WHERE
|
Қайси передикат Гуруҳлаш учун ишлатилади?
|
GROUP BY
|
Қайси передикат Саралаш учун ишлатилади?
|
ORDER BY
|
Бир нечта шартлардан фойдаланишда WHERE операторида шартлар ораси қандай ажратилади?
|
мантиқий операторлар билан
|
SELECT операторидан FROM сўзидан кейинги ёзув нимани билдиради?
|
жадвалнинг номини
|
Иккиламчи калит нимани кўрсатади?
|
Бирламчи калитни
|
Жадвалдаги устунга қўйилган қандай чекланиш устун қийматларининг бўш бўлмаслигини кўрсатади?
|
NOT NULL
|
Жадвалдаги устунга қўйилган қандай чекланиш устун қийматларини маълум бир шарт бўйича текширади
|
ChECK
|
Қайси корхона реляцион МББТ яратиш билан шуғулланмайди?
|
GOOGLE
|
Қайси корхона реляцион МББТ яратиш бозорида етакчи хисобланади?
|
ORACLE
|
Қайси бир МББТ клиент-сервер турига кирмайди?
|
ACCESS
|
Қайси оператор ёрдамида «Выборка» амали бажарилади?
|
SELECT + WHERE
|
Қайси оператор ёрдамида «Соединение » амали бажарилади?
|
SELECT + JOIN
|
Қайси оператор ёрдамида «Проекция» амали бажарилади?
|
SELECT
|
Қайси оператор ёрдамида «Объеденение» амали бажарилади?
|
UNION
|
Операторларнинг қайси бири натижавий танловда энг кўп қаторлар сонини чиқаради?
|
Декарт кўпайтмаси
|
Ички боғланиш қайси турга киради?
|
Эквивалент
|
Ички боғланиш оператори – бу
|
INNER JOIN
|
Тўлиқ ташқи боғланиш оператори – бу
|
FULL OUTER JOIN
|
Ўнг ташқи боғланиш оператори – бу
|
RIGHT OUTER JOIN
|
Чап ташқи боғланиш оператори – бу
|
LEFT OUTER JOIN
|
UNION оператори нимага мўлжалланган?
|
Икки сўров танловининг натижаларини бирлаштириш учун
|
JOIN оператори нимага мўлжалланган?
|
Икки жадвалдан олинган натижаларни битта жадвалда бирлаштириш учун
|
Тизимдаги ҳар қандай тўхталишларида МББТ олдиндан кўриб ўтилган маълумотлар омборини қайта тиклаш қобиляти нима деб аталади?
|
Қайта тиклаш
|
МББТ администраторининг асосий вазифаларига нималар киради?
|
Ҳуқуқ ва мажбуриятларни тақсимлаш
|
МБ ни конфигуратсиялаш ва ҳужжатлаштириш қуйидагилардан қайси бирига тегишли?
|
МБ структурасини бошқариш
|
Тизимдаги тўхталишларда маълумотларни қайта тиклаш учун нима зарур бўлади?
|
Backup
|
МБ ишининг мантиқий бирлиги нима деб аталади?
|
Транзакция
|
Қайси буйруқлардан бири транзакциядаги ўзгаришларни сақлаш учун хизмат қилади?
|
COMMIT
|
Қайси буйруқлардан бири транзакцияни бошланишини эълон қилиш учун хизмат қилади?
|
BEGIN TRANSACTION
|
МББТда бир вақтнинг ўзида кўпчилик транзаксиялар мурожатини қайта ишлаш битта маълумотга бир неча марта амалга ошириш имкониятини қуйидаги терминлардан қайси бирида тўғри кўрсатилган?
|
Параллеллик
|
Маълумотларга параллел рухсат бериш имкониятини таъминлаб берувчи асосий механизм нима ҳисобланади?
|
Блокка тушириш
|
Ҳар бир тугун ўзининг хусусий маълумотлар базаси тизимига эга бўлиб ва бу тугунлар ўзаро келишилган ҳолда ишлайдиган тизим нима деб аталади?
|
Тақсимланган
|
Айрим компютер тармоқларида физик тақсимланган маълумотлар мажмуининг ўзаро боғланган мантиқий тўплами (ва уларнинг тавсифи) нима деб аталади?
|
Тақсимланган МБ
|
Тақсимланган МБ дан фойдаланаётган вақтда фойдаланувчи уни қандай кўра олади?
|
Ягона МБ сифатида кўради
|
Фойдаланувчига кўп тугунлар бўйича тақсимланган маълумотлар хусусиятларининг кўринмаслиги нима деб аталади?
|
Тиниқлилик
|
Тақсимланган МББТ нинг асосий турларини кўрсатинг?
|
Бир турдаги ва кўп турдаги
|
Параллел МББТ архитектурасининг асосий типи(тури)га кирмайдиган жавобни кўрсатинг?
|
Тақсимланган фойдаланувчилар тизими
|
Жадвалдаги қайдлар миқдори қандай ҳисобланади?
|
COUNT функсияси ёрдамида
|
Жадвал устунидаги йиғинди қиймати қандай ҳисобланади?
|
SUM функсияси ёрдамида
|
Маълумотларни қайси типига MIN, MAX, AVG, SUM агрегат функсияларни қўллаш мумкин эмас?
|
Қаторлар
|
Объектга йўналтирилган МББТ да маълумотларга рухсат олиш учун нимадан фойдаланилади?
|
Кўрсатгичлар
|
Маълумотлар базасига берилган тўғри таърифни топинг ?
|
ЭҲМ орқали излаш ва қайта ишлаш учун тизимлаштирилган мустақил ахборотларнинг объектли ва мантиқий боғланишли формада тасвирланишидир
|
Маълумотлар базасига берилган ISO/IEC TR 10032:2003 тўғри таърифни топинг ?
|
маълумотларни моделлаштириш қоидаларига мувофиқ амалага ошириш воситаси ва схемалар орқали сақланадиган маълумотлар тўплами
|
Маълумотлар базасига берилган ISO/IEC 2382-1:1993 тўғри таърифни топинг ?
|
Бир ёки кўп тармоқларда фойдаланиш мумкин бўлган маълумотларнинг хусусиятлари ва улар орасидаги муносабатларни тасвирлаб, концептуал структура орқали ташкил қилинган маълумотлар тўпламидир
|
М.Р. Когаловскийнинг маълумотлар базасига берган таърифни топинг ?
|
Аниқ қоидага мувофиқ ташкил этилган ва фойдаланувчиларнинг ахборот эҳтиёжларини қондириш учун ишлатиладиган маълумотлар мажмуи
|
К.Дж. Дейтнинг маълумотлар базасига берган таърифни топинг ?
|
Ҳар қандай корхонанинг амалий дастурий таъминот тизимлари мажмуи учун доимий маълумотлар мажмуи
|
Т. Коннолли ва К. Беггнинг маълумотлар базасига берган таърифни топинг ?
|
Ташкилотнинг ахборот эҳтиёжини қондириш учун мўлжалланган, мантиқан боғланган маълумотларнинг биргаликдаги мажмуидир
|
Маълумотлар базасини бошқариш тизими деганда нимани тушунасиз ?
|
маълумотлар базаларини яратиш ва фойдаланиш учун бошқаришни таъминловчи, махсус лингвистик воситалар мажмуига эга бўлган дастурий таъминот
|
МББТ рўйхати тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
MS Access, OpenOffice.org Base, Cache, CouchDB, IMS, DB2, Firebird
|
Клиент-сервер технологияси асосида ишловчи МББТ тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
Informix, Ingres, Interbase, MS SQLServer, MongoDB, MySQL, mSQL, Neo4j, Oracle Database
|
Файл-сервер технологияси асосида ишловчи МББТ тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
DataFlex, dBase, OpenOffice.org Base, Paradox
|
Engines технологияси асосида ишловчи МББТ тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
BDE, Berkeley DB, C-Store , db4o, HSQLDB, Rdb, SQLite, ZODB
|
SQL1 стандарти қачон яратилган ?
|
1986 йил
|
SQL2 стандарти қачон яратилган ?
|
1992 йил
|
Ким биринчи бўлиб реляцион маълумотлар базасини яратган ?
|
Кодд
|
Биринчи пуллик МББТ тизимини аниқланг ?
|
ORACLE
|
МББТ нинг энг асосий вазифаси нимадан иборат ?
|
Сўровларни қайта ишлаш
|
Сўровлар тили тўғри келтирилган қаторини топинг ?
|
SQL
|
Клиент-сервер технологияси асосида ишловчи МББТ бир вақтда неча амалий дастур ишлай олади ?
|
Тармоқдагиларни барчаси
|
Файл-сервер технологияси асосида ишловчи МББТ бир вақтда неча амалий дастур ишлай олади ?
|
Тармоқдагиларни барчаси
|
Engines технологияси асосида ишловчи МББТ бир вақтда неча амалий дастур ишлай олади?
|
Тармоқдагиларни барчаси
|
МББТ дастурий таъминотларни қайси босқичига киради?
|
Ахборот босқичига
|
МББТга кирувчи маълумот нима деб юритилади?
|
SQL сўров
|
МББТга чиқувчи маълумот нима деб юритилади?
|
Маълумот
|
Битта серверда нечтагача МББТ бўлиши мумкин?
|
Бир нечта
|
Битта МББТда нечтагача МБ бўлиши мумкин?
|
Бир нечта
|
Битта Компьютерда нечтагача сервер бўлиши мумкин?
|
Бир нечта
|
Реляцион маълумотлар базасининг асосий тушунчалари аниқланг?
|
Жадвал, майдон, ёзув
|
SQL тилининг алфавитида нечата ҳарф бор ?
|
27
|
SQL тилида математик амалларнинг тўғри ва тўлиқ ёзилган қаторни топинг ?
|
[+], [-], [/], [*]
|
SQL тилида муносабат амалларнинг тўғри ва тўлиқ ёзилган қаторни топинг ?
|
[>], [>=], [<=], [<>],[=], [<]
|
SQL тилининг хизматчи сўзлар тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
CASE, THEN, ELSE, WHILE
|
«SELECT CITY, OFFICENUMBER FROM OFFICES» SQL сўровдаги хизматчи сўзларни аниқланг?
|
SELECT, FROM
|
«SELECT CITY, OFFICENUMBER FROM OFFICES» SQL сўровдаги майдонларни аниқланг?
|
CITY, OFFICENUMBER
|
«SELECT CITY, OFFICENUMBER FROM OFFICES» SQL сўровдаги жадвал номини аниқланг ?
|
OFFICES
|
INSERT оператори тўғри ёзилган фаторни аниқланг ?
|
INSERT INTO OFFICES (CITY, OFFICENUMBER) VALUES (`TASHKENT`,`22`)
|
« INSERT INTO OFFICES (CITY) VALUES (`TASHKENT`) » SQL сўровдаги жадвал номини аниқланг ?
|
OFFICES
|
« INSERT INTO OFFICES (CITY) VALUES (`TASHKENT`) » SQL сўровдаги хизматчи сўзни аниқланг ?
|
INSERT INTO
|
« INSERT INTO OFFICES (CITY) VALUES (`TASHKENT`) » SQL сўровдаги ўзгармаснинг қийматини аниқланг ?
|
TASHKENT
|
« INSERT INTO OFFICES (CITY) VALUES (`TASHKENT`) » SQL сўровдаги жадвал номи аниқланг ?
|
CITY
|
DELETE оператори тўғри ёзилган қаторни аниқланг ?
|
DELETE FROM OFFICES
|
GRANT оператори нима вазифани бажаради?
|
Амал(лар)га рухсат
|
REVOKE оператори нима вазифани бажаради?
|
Амал(лар) таъқиқланган
|
CREATE амали қўллаш мумкин бўлган объектлар тўғри келтирилган қаторни аниқланг?
|
TABLE, VIEW, INDEX, DOMAIN, PROCEDURE, SCHEMA
|
ALTER амали қўллаш мумкин бўлган объектлар тўғри келтирилган қаторни аниқланг?
|
TABLE, DOMAIN, PROCEDURE
|
DROP амали қўллаш мумкин бўлган объектлар тўғри келтирилган қаторни аниқланг?
|
TABLE, VIEW, INDEX, DOMAIN, PROCEDURE, SCHEMA
|
COMMIT, ROLLBACK, TRANSACTION операторлари нима учун керак?
|
Транзакциялар билан ишлан учун
|
Транзакция нима?
|
Сўровлар мажмуининг бажарилиши бошқариш
|
SQL тилида маълумотларнинг қандай типлари билан ишланади ?
|
Белгили, сонли, мантиқий
|
SQL тилида белгили маълумотларнинг типлари тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
CHAR, NCAHR, CHARACTER
|
SQL тилида бутун сонли маълумотларнинг типлари тўғри келтирилган қаторни аниқланг ?
|
INT, INTEGER, SMALLINT
|
SQL тилида ҳақиқий сонли маълумотларнинг типлари тўғри келтирилган қаторни аниқланг?
|
NUMERIC, REAL, DEC
|
Математик амалларни бажариш қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг ?
|
ифода1 (математик амал) ифода2
|
Муносабат амалларни бажариш қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг ?
|
ифода1 (муносабат амал) ифода2
|
Мантиқий AND амалларни бажариш қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг ?
|
ифода1 (AND) ифода2
|
Мантиқий OR амалларни бажариш қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг ?
|
ифода1 (OR) ифода2
|
Мантиқий NOT амалларни бажариш қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг ?
|
NOT(ифода1)
|
SQL тилида SELECT оператори ва майдон номи орасида нималар ёзилиши мумкин ?
|
Ҳеч нима ёки DISTINCT ёки ALL
|
Сўровда майдонлар қайси белги билан ажратилади ?
|
[,]
|
SQL тилида SELECT операторидан кейинги [*] белгиси нимани билдиради?
|
Ҳамма устунлар
|
SQL тилида SELECT операторидан кейин қайси операторнинг бўлиши шарт?
|
FROM
|
DISTINCT операторининг вазифаси нима?
|
Бир хил ёзувларни бири олиш
|
BETWEEN операторининг вазифаси нимадан иборат?
|
Ифодани оралиққа тегишлилигини текширади
|
BETWEEN операторини қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг?
|
Ифода BETWEEN қуйи чегара and юқори чегара
|
BETWEEN операторида нечта мантиқий ифода қатнашади?
|
1 та
|
IN операторининг вазифаси нимадан иборат?
|
Ифодани тўпламга тегишлилигини текширади
|
IN операторини қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг?
|
Ифода IN (элемент1, элемент2, … )
|
IN операторида нечта мантиқий ифода қатнашади?
|
0 та
|
IN операторида NOT хизматчи сўзни ишлатиш мумкинми?
|
Ҳа
|
BETWEEN операторида NOT хизматчи сўзни ишлатиш мумкинми?
|
Ҳа
|
LIKE операторининг вазифаси нимадан иборат?
|
Ифодадан излаш
|
LIKE операторини қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг?
|
Ифода LIKE `матн`
|
LIKE операторида нечта мантиқий ифода қатнашади?
|
0 та
|
LIKE операторида NOT хизматчи сўзни ишлатиш мумкинми?
|
Ҳа
|
IS NULL операторининг қоидаси тўғри ёзилган қаторни аниқланг?
|
Майдон номи IS NULL
|
AND, OR, NOT операторлари қандай амаллар?
|
Мантиқий
|
Статик функциялар рўйхати тўғри келтирилган қаторни аниқланг?
|
SUM, MAX, MID
|
SUM статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Йиғиндини ҳисоблаш
|
AVG статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Ўрта қийматни ҳисоблаш
|
MAX статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Максимумни ҳисоблаш
|
MIN статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Максимумни ҳисоблаш
|
COUNT статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Ёзув сонини ҳисоблаш
|
CAST статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Типга текшириш
|
CONVERT статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Типга ўзгартириш
|
NULLIF статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Null га текшириш
|
MS ACCESS да FIRST статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Биринчи ёзув
|
MS ACCESS да UCASE статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Катта ҳарф регистрига ўтказиш
|
MS ACCESS да LCASE статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Кичик ҳарф регистрига ўтказиш
|
MS SQL SERVER да UPPER статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Катта ҳарф регистрига ўтказиш
|
MS SQL SERVER да LOWER статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Кичик ҳарф регистрига ўтказиш
|
MS ACCESS да LAST статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
охирги ёзув
|
MS ACCESS да MID статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Матндан нусха олиш
|
MS SQL SERVER да LEN статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Матндаги белгилар сони
|
MS SQL SERVER да SUBSTRING статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Матндан нусха олиш
|
MS SQL SERVER да LENGTH статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Бундай функция йўқ
|
MS SQL SERVER да NOW статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Бундай функция йўқ
|
MS ACCESS да NOW статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Жорий вақтни қайтаради
|
MS SQL SERVER да ўзгарувчи қандай эълон қилинади?
|
DECLARE номи тип
|
MS SQL SERVER да ўзгарувчи қиймат бериш қандай амалга оширилади?
|
SET @var = 0
|
MS SQL SERVER да FORMAT статик функциянинг вазифасини аниқланг?
|
Бундай функция йўқ
|
…. содда динамик структyрадир.
|
Стек
|
“a га b нинг қиймати таъминланган” деган ёзув қандай тавсифланади?
|
a=b;
|
1 Мбайт неча Кбайт?
|
1024 Кбайт
|
19 ўлчамли массивнинг охирги элементининг тартиб рақамини аниқланг?
|
18
|
bool типи хотирадан қанча жой ажратади?
|
1 байт
|
C++ да шартли оператор тўғри берилган структурани кўрсатинг?
|
if (шарт) <оператор1> ; else <оператор2>;
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?
int а = 5; float b = 2; cout<< b / а;
|
0,4
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?float a = 2; int b = 32; cout<< (pow(a, 5.0) == b);
|
1
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?
int a = 30; cout<< pow(a, 1 / 3);
|
1
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?
int a = 4; int b = 2; cout<< b / a;
|
0
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?
int a = 5; cout<< a / 2;
|
2
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?
int a = 5; float b = 2; cout<< b / a;
|
0,4
|
C++ даги код экранга нима чиқаради?
int i = 6; int j = i; cout<< (i * j);
|
36
|
C++ дастурлаш тилида қўштирноқ белгисини чоп этувчи буйруқни аниқланг
|
cout << " \" ";
|
C++ дастурлаш тилида ўзгарувчилар қаерда эълон қилинади?
|
ихтиёрий жойда
|
char типи хотирадан қанча жой ажратади?
|
1 байт
|
food структура тоифали ўзгарувчини тўғри тавсифланган жавобни танланг
|
struct food;
|
for такрорланувчи операторининг такрорланишлар сонини аниқланг.
for( ; ;) ;
|
Чексиз
|
int типи хотирадан қанча жой ажратади?
|
4 байт
|
int типининг энг катта қийматини аниқланг
|
2147483647
|
int типининг энг кичик қийматини аниқланг
|
-2147483648
|
pow функциясининг вазифаси нима?
|
Сонни даражага кўтариш
|
S ўзгарувчининг
іnt a=4;
іnt b=3;
double s=a/b; қиймати нимага тенг бўлади?
|
1
|
string типи хотирадан қанча жой ажратади?
|
4 байт
|
y=аx^3+7 ифодани ҳисоблаш учун қуйида келтирилган операторларнинг нотўғрисини танланг?
1) y = a * x * x * (x + 7) ;
2) y=(a * x ) * ( x * x + 7);
3) y = (a * x ) x * x + 7 ;
4) y = a * ( x * x )* x + 7 ;
5) y = a * ( x * x * x ) + 7 ;
|
1, 2
|
y=аx^3+7 ифодани ҳисоблаш учун қуйида келтирилган операторларнинг тўғрисини танланг?1) y = a * x * x * (x + 7) ;2) y=(a * x ) * ( x * x + 7);3) y = (a * x )* x * x + 7 ;4) y = a * pow( x; 3 ) + x + 7 ;5) y = a * pow( x, 3 ) + 7 ;
|
3, 5
|
y=ах^3 +7 ифодани ҳисоблаш учун қуйида келтирилган операторларнинг нотўғрисини танланг?
1. y = а * х * х * (х + 7) ;
2. y=(а * х ) * ( х * х + 7);
3. y = (а * х ) х * х + 7 ;
4. y = а * ( х * х )* х + 7 ;
5. y = а * ( х * х * х ) + 7 ;
|
1, 2
|
Абстракция бу:
|
объектни бошқа объектлардан фарқлайдиган, ҳамда консептуал чегараларини аниқ кўрсатадиган объект характеристикасидир
|
Агар х=6;у=6;
if ( х > 5) { if ( y > 5 ) cout<< “ х and y are > 5 “ ; } else cout<< “ х is <= 5 “ ; дастур фрагменти бажарилганида экранда қандай натижа пайдо бўлади ?
|
х and y are > 5
|
Агар int x; float y; бўлса қъиймат бериш оператори тўғри жавобни кўрсатинг;
|
y = x + 2.3;
|
Агар int х; float y; бўлса қиймат бериш оператори тўғри жавобни кўрсатинг
|
y = х + 2.3;
|
Бинар дарахт — бу
|
Тугунлардан иборат бўлган маълумотларнинг динамик кўриниши бўлиб, тугунларда маълумотдан ташқари камида иккита хаволалар мавжуд бўлади.
|
Бир объектни бошқа бир объектга ўзлаштириш амалини бажариш учун :
|
Ушбу объектлар синфида махсус конструктор – нусхалаш конструкторининг бўлиши этарли
|
Бутун натижа қайтариб бутун аргумент қабул қилувчи функция сарлавҳасини аниқланг.
|
int func1 (int a);
|
Бутун натижа қайтариб ҳақиқий аргумент қабул қилувчи функция сарлавҳасини аниқланг.
|
int func1 (float a);
|
Ворислик бу:
|
янги синфни аввалдан маълум бўлган синфлар хусусиятларидан фойдаланган ҳолда ҳосил қилиш имконини беручи объектга йўналтирилган дастурлаш механизимидир
|
Дастур лавҳаси бажарилганда экранда қандай натижа пайдо бўлади:int k , I = 69 ; if ( I >50) { k= I % 10; cout<< k ;} else { float t = I / 10; cout<< t ;}
|
9
|
Дастур бўлаги бажарилгач экранда нечта белги пайдо бўлади?
for (x=3;x>=2;x- -) cout<<”+”<<”_”< |
4
|
Дастур бўлаги неча маротаба такрорланади?
for (x=3; x<=0; x--) cout<<”+”<<”_”< |
Такрорланмайди
|
Дастур бўлаги неча маротаба такрорланади?
for (x=3;x>=0;x- -) cout<<”+”<<”_”;
|
4
|
Дастур бўлаги неча маротаба такрорланади?
for (x=4; x>=0; x--) cout<<”+”<<”_”< |
5
|
Дастур бўлагидаги хатоликларни ва уларнинг сонини аниқланг.
for (x=1,x>=1,i++) cout>>x>>endl;
|
6
|
Дастур бўлагидаги хатоликларни ва уларнинг сонини аниқланг.
for (x=10,x>=1,x- -) cout>>x>>endl;
|
4
|
Дастур бўлагидаги хатоликларни ва уларнинг сонини аниқланг.
for (x=100;x>=10;x- -) cout< |
Хатолик йўқ
|
Дастур компиляция қилингач идентификатор ... .
|
номи ўзгаради
|
Дастурда қайси функция бўлиши шарт?
|
main()
|
Инкапсулация бу:
|
дастурчига ишлатилаётган компанентанинг мураккаблигини эътиборга олмаган ҳолда муамони ҳал этишга имкон берувчи дастурлаш тили ҳусусиятидир
|
Инкор ЁКИ амалини кўрсатинг:
|
"^"
|
Ичма ич жойлашган функциялар нима учун ишлатилади?
|
Дастур ишлаш тезлигини ошириш учун
|
Қайси ифодада бутун сонли тип тўғри эълон қилинган?
|
int a = 2, b = 0x24, c; c = a + b% a;
|
Қайси манипулятор саккизлик тизимда чиқаришга имкон беради?
|
Oct
|
Қайси манипулятор ўн олтилик тизимда чиқаришга имкон беради?
|
hex
|
Қайси маълумотлар типи бутун сонлар типига киради?
|
Int
|
Қайси сўз ёрдамида динамик хотира ўчирилади?
|
Delete
|
Қайси сўз ёрдамида кўп алтернативли танлаш намоиш этилади?
|
Switch
|
Қайси сўз ёрдамида структура таърифланади?
|
struct
|
Қайси сўз ёрдамида циклдан чиқиш бажарилади?
|
break
|
Қайси сўз ёрдамида шартли оператор киритилади?
|
If
|
Қайси ўзгарувчи ҳақиқий типдаги сонларни эълон қилишда ишлатилади?
|
Float
|
Канва –
|
графикларни компиютер, прintер ва б.қ қурилмаларда чиқаришда ишлатиладигон илова ойнасининг битли карта юзаси
|
Канва обект синфида қайси усул(функция) матнли сатрни чоп этади?
|
TextOut
|
Қандай калит сўзни ишлатилганда обектни модификация қилиш мумкин бўлмайди ва унинг тоифасини ихтиёрий ўзгартирилиши хатоликка олиб келади?
|
Const
|
Қандай калит сўзни ишлатилганда объектни модификатсия қилиш мумкин бўлмайди ва унинг тоифасини ихтиёрий ўзгартирилиши хатоликка олиб келади?
|
Const
|
Қандай ҳолатларда синфда нусхалаш конструктори бўлиши зарур ?
|
бир элементни бошқа бир элементга ўзлаштириш амалини бажариш учун
|
Қандай шартлар бажарилганда X>Y && A |
X>Y ва A |
Қийматни олмаган функция қайси сўз орқали ифодаланади?
|
Void
|
Қийматни олувчи функция ўз ичида қайси сўзни олиши шарт?
|
Return
|
Қуйида келтирилган синфлардан қайси бири файлга киритиш жараёнини қайта ишлайди?
|
Ifstream
|
Қуйида келтирилган мисолда йўл қўйилган хатоликлар сонини аниқланг?
if (c<7) cout<<”c кичик 7 \n “;
if(c=>7) :cout>>”c тенг ёки катта 7 \n“;
|
3
|
Қуйида келтирилган операторларнинг қайсилари цикл операторлари?
|
While
|
Қуйида келтирилган синфлардан қайси бири файлга ёзиш жараёнини қайта ишлайди?
|
Ofstream
|
Қуйидаги дастур бажарилгандан сўнг экранда нима ҳосил бўлади?
int main(){
int a = 4;
printf("%04d", a);
}
|
0004
|
Қуйидаги дастур бўлаги нимани ҳисоблайди? x =1; while( x<= 10 ); x++;
|
тўғри жавоб йўқ
|
Қуйидаги дастурда ўзгарувчилар хотирадан қанча жой олади?
int a, b, c[11];
|
52 байт
|
Қ уйидаги дастурнинг қийматини аниқланг.int main(){int a = 2; int b = ++ a;cout << ((++a) * (++b));}
|
16
|
Қуйидаги дастурнинг қийматини аниқланг.
int main(){
int a = 2; int b = ++ a;
cout << ((a ++) * (++b));
}
|
12
|
Қуйидаги дастурнинг қийматини аниқланг.
int main(){
int a = 2;
if(a > 0 && (a & 1)) cout << "1"; else
if(a == 0) cout << "0"; else cout << "-1";
}
|
-1
|
Қуйидаги ифода қандай натижа чиқаради?
func() { int а = 10; }
main(){
int х2 = а + 1;
cout<< х2;
|
компиляцияда хатолик
|
Қуйидаги ифоданинг қийматини аниқланг.
int a = 38; cout << (a << 2);
|
152
|
Қуйидаги ифоданинг қийматини аниқланг.
int a = 38; cout << (a >> 2);
|
9
|
Қуйидаги ўзгарувчилар орасидан каттасини аниқланг.
a = 56*23; b = 12 << 2;
c = 256 >> 2; d = b >> c;
|
A
|
Қуйидаги циклдаги такрорланишлар сонини аниқланг.
for(int I = 0; I < 11; I ++){
if(I == I*I / 2) break;
}
|
1
|
Қуйидаги циклдаги такрорланишлар сонини аниқланг.
for(int I = 1; I < 11; I ++){
if(I == I*I / 2) break;
}
|
2
|
Қуйидаги циклларнинг қайси бири чексиз бажарилади?
|
for (i=1;i>0;i++) cout<<("цикл");
|
Мантиқий типни кўрсатинг:
|
Bool
|
Массив нима?
|
Хотиранинг бир соҳасида жойлашган бир хил турдаги номланган ўзгарувчилар тўплами
|
Массив хотирадан қанча жой эгаллайди?
int a[12][13];
|
624
|
Массив элементлари сонини аниқланг
int a[12][13];
|
156
|
Матнли оқим — бу
|
символлар кетма кетлиги
|
Матнли оқим бу-?
|
Символлар кетма-кетлиги
|
Матнли файлларни ўқиш ёки уларга ёзиш имконини берувчи операторни танланг?
|
“<<” ва “>>”
|
Маълумотлар тури нима учун керак?
|
Ўзгарувчи сақлайдиган қийматни кўрсатиш учун
|
Маълумотларни киритиш қайси символлар орқали бажарилади?
|
">>"
|
Маълумотларни саккизлик кўринишда киритиш/ чиқариш имконини берувчи манипуляторни танланг.
|
Oct
|
Маълумотларни ўнлик кўринишда киритиш/чиқариш имконини берувчи манипуляторни танланг.
|
Dec
|
Модул амалини кўрсатинг?
|
"%"
|
Нотўғри мулоҳазани танланг:
1. Изоҳ дастур бажарилгач (//) символдан сўнг турган матнни чоп этади
2. cout<<”\n”; оператор курсорни навбатдаги сатр бошига кўчиради
3. Барча ўзгарувчилар ишлатилишидан аввал албатта эълон қилинишлари зарур
4. C++ да функция танаси дастурнинг ихтиёрий қисмида эълон қилиниши мумкин эмас
5. Барча арифметик амаллар *, / ,%, + ва - бир хил даражали приоритетга эга.
|
1, 4, 5
|
Нотўғри мулоҳазани аниқланг.
|
(х>y&&аy ёки а>b
|
Нотўғри мулоҳазани аниқланг.
|
(x>y&&ay ёки a>b
|
Обект бу:
|
Дастурчи томонидан аниқланган абстракт тоифали маълумот
|
Объектга йўналтирилган дастурлаш тавсифланади:
|
Дастурни модулларга бўлиш билан
|
Оператор goto бошқарувни нимага беради?
|
белгига (меткага)
|
Операторлар блоги қайси қавслар орқали белгиланади?
|
{…}
|
Полиморфизм бу:
|
Бир хил спецификацияга эга объектларнинг турли талқин қилиш имконияти
|
Препроцессор iostream.h препроцессор файли нимани билдиради?
|
Киритиш/чиқариш оқимлари билан ишлаш имконини яратиш
|
С++ да х бутун тоифали ўзгарувчига 1 қийматни қўшувчи нечта оператор мавжуд ?
|
4
|
С++ дастурлаш тили захира сўзлари қайси сатрда тўғри кўрсатилган?
|
if, else, for, while do, switch , continue, break
|
С++ тилида массивлар тўғри эълон қилинган жавобни танланг?
|
float a [10];
|
С++да қайси бир сарлавҳа файли файлни киритиш /чоп этиш кўрсатмасини ўз ичига олади?
|
Fstream
|
С++да қўллаш мумкин бўлган қиймат бериш амалларини кўрсатинг?
1. “=”
2. “+=”
3. “*=”
4. “-=”
5. “%=”
6. “==”
7. “/=”
|
7 амалнинг барчаси тўғри
|
С++да танлаш оператори структураси тўғри кўрсатилган жавобни танланг
|
switch (танлаш калити) {case<танлашлар>:<операторлар>break; }
|
Сатр бу –
|
символлар кетма кетлиги
|
Синф бу:
|
Маълум бир физик предмет тўғрисидаги барча маълумотни ўзида сақловчи структура тоифали ўзгарувчи
|
Структура элементига тўғри мурожаат қилинган жавобни кўрсатинг.
|
b.var;
|
Структурани тавсивлашда қандай калит сўзи ишлатилади.
|
Struct
|
Такрорлаш оператори тўғри берилган қаторни кўрсатинг:
1) if <шарт> then <опер1> else
2) for( int i=1;i<10 ;i++ ) if (a<0) break; else cin>> a;
3) for(цикл_пар>:=<бош_қийм>; шарт ;) <оператор>
4) for( ; ; ) if (a<0) break; else {s +=a; cin>> a;}
5) for(цикл_пар>:=<бош_қийм>) downto <охир_қийм>; do <оператор>
|
2, 4
|
Тўғри мулоҳазани танланг:
1) Изоҳ дастур бажарилгач (/ /) символдан сўнг турган матнни чоп этади
2) cout<<”\n”; оператор курсорни навбатдаги сатр бошига кўчиради
3) Барча ўзгарувчилар ишлатилишидан аввал албатта эълон қилинишлари зарур
4) C++ да функция танаси дастурнинг ихтиёрий қисмида эълон қилиниши мумкин эмас
5) Барча арифметик амаллар *, / ,%, + ва - бир хил даражали приоритетга эга.
|
2, 3, 4
|
Тўғри мулоҳазани танланг:1)Изоҳ дасдур бажарилгач (/ /) символдан сўнг турган матнни чоп этади;2) cout<<”\n”; оператор курсорни навбатдаги сатр бошига кўчиради;3) Барча ўзгарувчилар ишлатилишидан аввал албатта эълон қилинишлари зарур;4) C++ да функция танаси дастурнинг ихтиёрий қисмида эълон қилиниши мумкин эмас;5) Барча арифметик амаллар *, / ,%, + ва - бир хил даражали приоритетга эга.
|
2, 3, 4
|
Тўғри мулоҳазани аниқланг.
|
ифода (x>y || ay ёки a |
Ўзгарувчи ва ўзгармасларга қийматлари тўғри ўзлаштирилган сатрни кўрсатинг
|
int iCode = 12123; int bib_12 = iCode;
|
Ўзгарувчи номи тўғри берилган жавобни аниқланг
|
_5
|
Файл деб:
|
маълумотларни қаттиқ дискдаги ташувчилари
|
Файлга маълумотларни киритиш учун очиш режимини танланг?
|
ios::in
|
Файлдаги маълумотларни чоп этиш учун очиш режимини танланг?
|
ios::out
|
Функция нима?
|
Қанча марта керак бўлса шунча марта чақириладиган, ўз номига эга бўлган дастур қисми
|
Хотирадаги ҳажмини ҳисоблаш амалини кўрсатинг:
|
sizeof
|
Цикл нима?
|
Аниқланган кўрсатмаларни кўп марта фойдаланиш учун мўлжалланган оператор
|
Циклни кейинги бош итерациясига бошқарувни қайси оператор юборади?
|
Continue
|
Шартли оператор кўпинча шундай айтилади ...
|
...тармоқланувчи
|
Экранга қандай натижа чиқарилади?
char A = 'B', B = 'A'; cout << B - A;
|
-1
|
Экранга қандай натижа чиқарилади?
int s = 0; for (int i = 0; i<= 7; i++)
s=s+i; сout< |
28
|
“Монтируемая” – “монтировка қилинадиган” файл тизими бу:
|
қўшимча ўрнатиладиган файл тизими
|
«Оранжевая книга» да келтирилган талабалар бўйича хавфсизлик даражаси энг паст синф:
|
D хавфсизлик синфи
|
4-ривожланиш босқичида қуйидаги операцион тизим юзага келди:
|
тақсимланган (ресурсларни тақсимловчи) тизимлар, яъни тармоқда ишлайдиган тизим
|
FAT файл тизими ўз ичига қуйидаги маълумотларни олади:
|
ҳамма жавоблар тўғри
|
FAT файл тизимида – юкланиш ёзуви (BR), резервларга секторлар (Res.sec.), файллари жойлаштириш жадвали (FAT), илдиз каталогни (RD12) ўз ичига олган бўлим:
|
тизимли соха дейилади
|
FAT файл тизимида, мантиқий диск:
|
тизимли соха ва маълумотлар сохасига бўлинади
|
Hardware - бу
|
аппарат таъминот
|
MS Office иловалари бу:
|
амалий Дастурий таъминот дастурларидир
|
NTFS файл тизими бу:
|
янги технология файл тизими
|
NTFS файл тизимида фойдаланувчига у ёки бу типдаги мурожаатни бериш имкониятлари
|
индивидуал рухсатлар
|
NTFS файл тизимидаги: кўриш, қўшиш, ўқиш ва ёзиш, ўзгартириш функциялари:
|
стандарт рухсатлар
|
SOFTWARE-бу:
|
дастурий таъминот
|
UNIX ОТ ини осон кўчириб ўтказишлик (мобиллилик) хоссаси сабаби:
|
кодлари юқори даражали тилда (С да) ёзилганлиги;
|
Win NT, Win 2000 ва Win XP операцион тизимлар:
|
битта оила ҳисобланади;
|
Windows ОТ ларининг бошқа ОТ лардан принципиал фарқи:
|
график интерфейси ва бир нечта иловалар билан биргаликда ишлаш;
|
Алоҳида энергияга, катта хажмга ва самарали фойдаланиш имконига эга бўган хотира:
|
доимий хотира дейилади
|
Амалий дастурий таъминот:
|
маълум иш жойида аниқ масалаларни ечишга ёрдам берадиган дастур;
|
Асосий мақсади ва самарадорлик кўрсаткичи-максимал ўтказиш қобилияти, яъни вақт бирлигида максимал сон масалаларни ечишдан иборат бўлган ОТ лар бу:
|
маълумотларга пакетли ишлов бериш тизимлари;
|
Ассиметрик ва симметрик ОТ ларга бўлиниш:
|
Ҳисоблаш жараёнини ташкил этишда кўпроцессорли ишлов бериш усули бўйича синфларга ажратишга тўғри келади
|
Биринчи пакетли ишлов бериш тизимлари пайдо бўлган:
|
ривожланиш 2-даври (1955-1965 й.)
|
Бу ОТ ларнинг қайси бири бир фойдаланувчили ва бир масалали ҳисобланади.
|
MS DOS
|
Дастур версияси бу –
|
принцип жихатидан янги функция қўшилган, маълумотлар ўзгача ташкил этилан, фойдаланувчи билан мулоқотнинг янги усули қўлланадиган дастур
|
Дастур модификацияси бу:
|
кичик хатолар тузатилган дастур кичик ўзгартиришлар дастури;
|
Дастур:
|
буйруқларнинг тартибланган кетма-кетлиги
|
Дастурий таъминот деганда:
|
компьютернинг шу моделида бажарилиши мумкин бўлган дастурларни ва дастурий хужжатларни ўз ичига олган мажмуани (комплектни) тушунамиз
|
Дастурий таъминот қуйидаги бўлимлардан иборат:
|
асос Дастурий таъминот, тизимли Дастурий таъминот, хизматчи Дастурий таъминот, амалий Дастурий таъминот;
|
Жараён бажарилиши учун маълумот керак бўлса ёки бирор ходиса рўй бериши керак бўлса, у:
|
кутиш холатига ўтади
|
Жараён вақт кванти тугаганда
|
жараён тайёр ҳолатга ўтади
|
Жараён контексти бу -
|
жараён тўғрисидаги ҳамма маълумотларни ўз ичига олади
|
Жараёни бажарилиш ҳолатидан қуйидаги сабаблар бўйича чиқади:
|
ҳамма жавоб тўғри
|
Замонавий ОТ ларда ресурс деб қуйидагилардан қайси бири тушунилади:
|
процессор вақти; хотира, кириш-чиқиш каналлари, периферик қурилмалар; дастур модуллари; ахборот ресурслари (оператив хотирадаги ўзгарувчилар, ёки файллар); хабар ва синхросигналлар
|
Замонавий ОТ ларда хотира:
|
сегмент саҳифали бўлинади
|
Замонавий файлларни бошқарув тизими бу- :
|
NTFS
|
Истеъмол қилинадиган ва истеъмолчи учун маълум қийматга эга бўлган объект:
|
ресурс дейилади
|
Касперский Антивирус дастурининг (корпоратив версияси), катта тармоқларда ишлайдиган ва улар хавфсизлигини таъминлайдиган версияси қуйидаги хоссаларга эга:
|
масофадан марказлашган ҳолатда бошқаришни таъминлайди, тўлиқ статистик маълумотлар беради ва катта хажмда маълумотлар базаси билан ишлайди
|
Касперский Антивирус дастурининг шахсий версияси (уй ва шахсий компьютерларга мўлжалланган) қуйидаги хоссаларга эга:
|
ўрнатиш ва созлаш қулайлиги
|
Классик операцион тизимнинг асосий функциялари:
|
хамма жавоблар тўғри
|
Компьютер ресурслари-
|
аппарат воситалари, дастурий воситалар ва турли маълумотлар тўпламидан иборатдир
|
Кўп сатхли тизимлар камчилиги
|
бирор сатх олиб ташланса, сатхлар орасида боғланишни янгидан тузиш керак
|
Кўп сатхли тизимлар сатхлари орасида боғланиш қуйидагича бўлган
|
ҳар бир сатх ўзидан юқори ва пастки сатҳ билан боғланади
|
Кутиш ҳолатидаги жараёнлар ходиса рўй бергандан сўнг:
|
таёр ҳолатга ўтади
|
Қуйида келтирилган қайси хусусиятлар ОТ ларнинг 4-чи даврига (1980-ҳозирги вақт)га мос ОТ ларга мос келади.
|
“дўст” дастурий таъминот; тақсимланган (тармоқ) операцион тизимлар;
|
Қуйидаги мобил операцион тизимларнинг қай бири кўп масалали, очиқ кодли, Google иловалари билан қулай боғланиб ишлайди
|
Android OS
|
Қуйидаги ОТ ларнинг қайси бири очиқ кодли тизим ҳисобланади
|
Linux
|
Қуйидаги таърифлардан қай бири бир хил мавқели тармоқга мос дейилади:
|
Барча компьютерлар тармоқ ресурсларидан тенг хуқуқли фойдаланишади
|
Матн редактори Word бу:
|
амалий дастурий таъминотга киради
|
Маълумотларни каталоглар кўринишида тузилиши
|
иерархик кўринишда дейилади
|
Микроядроли ОТ ларда микроядрода қуйидаги функциялар жойлашган
|
минимал зарурий функциялар
|
Модуллилик принципи асосида қурилган ОТ ларда дастур
|
алохида мустақил бўлаклардан иборат бўлади
|
Модуллилик принципи асосида тузилган ОТ ларда ихтиёрий модулни
|
ихтиёрий бошқа модулга, мос интерфейс мавжуд бўлса алмаштириш мумкин
|
Монолит операцион тизимлар:
|
операцион тизимлар ҳамма қисмлари ўзаро мустахкам боғланган у ёки бу қисмни ўзгартириш мумкин эмас;
|
Монолит ОТ ларда тузилиши
|
2 та бўлакдан иборат (бош дастур ва процедуралар)
|
Мультидастурлаш бу ҳисоблаш жараёнини ташкил қилиш усули бўлиб, битта процессорда:
|
бир неча дастур навбат билан бажарилади
|
Мультидастурлаш режимида ишлайдиган Операцион тизимлар:
|
ривожланиш 3-даврига юзага келди
|
Мультидастурли, кўпфойдаланувчили операцион тизимлар бу:
|
UNIX операцион тизимлар;
|
Операцион қобиқлар бу:
|
тизимли Дастурий таъминот дастуридир
|
Операцион қобиқлар:
|
операцион тизим ишини бошқариш қулайлигини оширадиган қўшимча дастурдир
|
Операцион тизим-
|
фойдаланувчилар учун интерфейсни ташкил этади; бажарилувчи дастурлар учун интерфейсни ташкил этади
|
Операцион тизим 2 та асосий функцияни бажаради:
|
фойдаланувчига кенгайтирилган машина сифатида ва ресурсларни бошқарувчи сифатида хизмат қилади
|
Операцион тизим кенгайтирилган машина сифатида:
|
фойдаланувчига реал аппаратура билан ишлаш ўрнига қулай интерфейс яратади
|
Операцион тизим ресурсларни бошқарувчи сифатида
|
ресурсларни режалаштиради (кимга, қачон ва қанча) ва ресурсларни кузатади (бўш ёки банд)
|
Операцион тизим ресурсларни самарали бошқариши учун:
|
ресурсларни режалаштириш ва ресурс холатини кузатиши зарур;
|
Операцион тизим хали мавжуд бўлмаган давр:
|
ривожланиш 1-даври (1945-1955 й.)
|
Операцион тизимлар:
|
компьютернинг (ҳисоблаш тизимининг) ҳамма аппарат воситаларининг ишини самарали ва унинг барча ресурсларини бошқариш имконини беради
|
Операцион тизимларнинг 1-ривожланиш даврида (1945-1955 й) қандай дастурлар мавжуд бўлган?
|
стандарт функциялар кутубхонаси;
|
Операцион тизимнинг асосий компоненталаридан бири буйруқлар процессори қуйидаги функцияларни бажаради
|
Ташқи қурилмалар ёрдамида киритиш ва чиқаришни амалга оширади
|
Операцион тизимнинг асосий функциялари нечта?
|
6 та
|
Операцион тизимнинг интерфейсда миллий тиллардан фойдаланадиган версиялари:
|
локаллаштирилган версия деб аталади;
|
ОТ бошқаруви остида жараёнлар сонини ўзгартирадиган операциялар (амаллар):
|
бир марталик амаллар
|
ОТ бошқаруви остида жараёнлар сонини ўзгартирмайдиган амаллар:
|
кўп марталик амаллар
|
ОТ жараёнлар устида қуйидаги амалларни бажаради:
|
ҳамма жавоблар тўғри
|
Очиқ кодли ОТ ларда:
|
тизим кодлари очиқ, ихтиёрий фойдаланувчи уни ўзгартириши мумкин
|
Параллел жараёнларни бажарилишини ташкил этишдаги “тупик” муаммосини бартараф этишнинг қуйидаги усуллари мавжуд:
|
“тупик” ҳолат олдини олиш, “тупик”ни айланиб ўтиш, “тупик” ни таниш ва чора кўриш
|
Процессор вақти:
|
чегараланган ресурс
|
Ресурс мавжудлиги, хақиқийлигига қараб:
|
физик ва виртуал
|
Ресурслар чеклангани учун, истеъмолчилар орасида-:
|
маълум қоидалар асосида тақсимланади
|
Ресурсларни ажратилиши ва бўшаши билан боғлиқ амаллар:
|
бир марталик амаллар
|
Свопинг бу - :
|
жараёнларни асосий хотирадан дискка ва орқага тўлиқ ўтказишдир
|
Тармоқ компьютерлари ўртасида функциялар бўлинганига қараб қуйидаги синфларга бўлинади:
|
бир хил мавқели ва ажратилган серверли тармоқлар
|
Тармоқ операцион тизимининг қайси қисми маълумотларни адреслаш, буферлаш, ва узатилишидаги хавфсизликни таъминлайди?
|
Коммуникацион воситалар
|
Тармоқ ОТ и –
|
тўрт қисмдан иборат
|
Тармоқ ОТ и кенг маънодаги таърифи.
|
маълумотлар алмашиш мақсадида, ресурслардаги битта қоида – протоколлар асосида тақсимлаб берувчи алохида компьютерлар ОТ ларининг йиғиндисига тармоқ ОТ и дейилади
|
Тармоқ ОТ и тор маънодаги таърифи:
|
алохида компьютерга, тармоққа ишлаш имконини берувчи операцион тизимга айтилади
|
Тармоқ ОТ ларини қуришда бир нечта ёндашишлар мавжуд
|
локал ОТ ва қобиқ; тармоқ функциялари бошидан кўзда тутилган
|
Тармоқ ОТ нинг масофадаги ресурси ва хизматларга мурожаат қилиш имконини берадиган қисми:
|
клиент (мижоз) қисми дейилади
|