А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

Яг
билан аникланади ва 
Я Ь1
каби 
бир ка тор о ми л ла рг а боглик б у л а д и .
Чид а мл илик чегарасининг 
минимал киймати та хмина н 0,5/?& д а н иборат. Бетой д а в о д а ко- 
т а ё т г а н д а у н и н г д а ж м и ка ма йиш х у с у с и я т и г а эг а. Бетоннинг бу 
х у с у с и я т и к и р и ш и ш ( у с а д к а ) д е й и л ад и . Унинг бу х у с у с и я т г а
т е с к ари яъни с у в д а к ог а ё т г а н и д а д а ж м и ортиши — нам тортиб 
шишиши д е б аталади. М а х с у с це ме нт к у ши б т а йё рл ан а д н г а и баъ- 
зи бетонлар киришмайди. Бетоннинг киришиш проиесси ц е м ен т
тоши гидр ат а ц и яс и н и н г физ и к - хи ми я в ий х у с у с и я г л а р и г а боглик - 
дир. Шу н инг у ч у н киришиш, г и д р а т а ц и я г а у х ш а ш , бетон коти- 
шининг д а с т л а бк и д а в р и д а ж у д а иитенсив у т а д и ; кейин у гарчи 
а сг а- се к и н с е к ин л ашс а д а м , у з о к д а в о м этади.
Бетон нотекис 
к у ри га н в а к т д а юза к а т ла м ж у д а ки чр ай и б
нотекис кичрайиш содир б у л а д и . Бу н ин г ок иба тида бетоннинг 
юза к а т л а м л а р и д а киришиш к у чл а н и ш л а р и ва ё рик лари пайдо 
бу лиши м у м к и н . Д а т г о киришиш ка линлиги ж и х а т д а н бир те к ис
б у л г а н д а дам т у л д и р у в ч и доналари юзасида киришиш к у ч л а н и ­
ши пайдо б улиши му м ки н , чу нк и бу д оналар ц ем ен т тоши эр- 
кин кичрайишига тускиплиК цилади. Х у д д и ш ун д а й ша р ои т д а
юкорида цайД килинган конт ак т ё р ик л а р , яъни цемент тоши би­
лан т у л д и р у в ч и материал доиалари у р т а с и да ги конт ак т майдон- 
ча ла рида ё р и к л а р пайдо б у л ад и . Киришиш ку чла нишла рини ди- 
собга олиш у ч у н дисобий коэффициентлар системаси, ш у н и н г д е к ,
т емир-бетон элементларни а р м а т у р а л а ш г а о:тд баъзи к о н с т р у к т и в
т ала бла р киритйлади. Киришиш к у чланишларини ка ма йт и р иш 
у ч у н т е х но тогик характердаг'и, масалан, м а х с у с с а р а л ан г аи тар-
96

---

киб та нла ш, бетон юзасини намлаш, ш у н и н г д е к , к о н с т р у к т и в
х а р а к т е р д а г и чунончи, к о нс т ру кц и я ла р к у л а м и к а т т а булганда- 
деформацион ч ок л ар д е б а т а л а д и г ан чок ла р цилиш каби ч о р а-
т а дб ир ла р а м а л г а оширилади.
Бетон намунасини о д ат д а г и ( к и с к а м у д д а т л и ) синашни куриб- 
чика миз. А га р х ар гал н а г р у з к а т у х т а т и л г а н д а н кейин н а м у н а
м а ъ л у м вацт у з о к м у д д а т л и к у ч л а н и ш д а у ш л а б т у р и л с а , у н д а
„ К у чл ан и ш- д еф о рм ац и я “ д и а г р а м м а с и
погонали к у р и н и ш г а эта- 
б у л ад и ( 5 . 2 - раем, 
б
л аги пу нк тир чизик). Д и а г р а м м а н и н г к и »
у ч а с т к а л а р и киска м у д д а т л и ( э ла с т и к ) д е форма ци я ла рн и тасвир- 
л а йд и , горизонтал у ч а с т к а л а р эса бетондаги х а р а к т ер л и х у с у с и -
я т узича ч у з и л у в ч а н ли к ни ифодалайди. Узича ч у з и л у в ч а н л и к
доимий н а г р у з к а таъсири остида бетоннинг д е формацияси ортиб 
боришида намоён булади. Бетоннинг т у л а д е форма ци я с и е э л а с ­
тик д е ф о р м а ц и я е; билан у з и ч а ч у з и л у в ч а н л и к д е формацияси 
&р1 
д ан ^осил б ул ад и .
Бетон намунаси ку чл ан и шл ар ни н г м а ъ л у м к а т т а л и г и г а ч а юк- 
л а н г а н д а ва н а г р у з к а у з о к в а к т таъсир этиб т у р г а н д а у з и ч а ч у ­
з и л у в ч а н л ик деформацияси э ла с т ик д е фо рм ац и яга Ка ра га н да 3 —
— 4 ма рт а к у п булиши м у мк ин . Узича ч у з и л у в ч а н л и к д е фо рм а­
цияси у з на в ба т ид а икки компоне нтдан иборат: а) чизикли к о м ­
понент, б у н д а узича ч у з и л у в ч а н л и к деформацияси т аъс ир этиб 
т у р у в ч и к у ч л а ни ш ла р г а т у г ри пропорционал б у л ад и , чизикли 
к о мп о не н т це ме нт г елининг а л о х и д а х у с у с и я т л а р и билан б ог - 
л а н г ан б у л а д и ; б) чизикли б у л м а г а н бог лани шлик , яъни бетон 
с т р у к т у р а с и д а пайдо б у л а д и г а н ёрик ларн ииг к у п а й и ши билан 
боглик б у л г а н компонент.
Агар бетонга м у с т а ^ к а м л и к че г ар ас иг а я к ин юкори к у ч л а н и ш
Куйилса, 
у н д а бетоннинг с т р у к т у р а с и д а пайдо б ул а ди г а н ё р и к -
ларнинг ку пайиши окиба тида, д еформаци яла ниш процесси элас- 
тиклигини й у к отади, д и а г ра м м а н и н г к и я чизикли у ч а с т к а л а р и
о г а д и ва бетоннинг с т р у к т у р а с и д а ё рик лар пайдо к ила д и га н д е -
формациялар билан бог лик б у л г а н учинчи таркибий кием