А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

\
2 1 3

---

10.26- раем. Цилиндрик кобик ку н д а л а н г кесимининг деформацияси
10.27-расм. Борт элемент- 
лари кесимларининг в е р ­
тикал йуналишда кен гай - 
га н схемал ари
к о н с т р у к д и я л а р
ж у д а
югща д е в о р л и (калинлиги 20 — 30 мм) 
б у л а д и . У л а р м а й д а д она ли (доналарининг йириклиги 5 мм г ач а
б^лган ) о д д и й бетон в а юпка зич т у ^ и л г а н ё к и элеме нтнинг к е -
сими б^йлаб бир т е к ис та^симлаб п а йв а нд л анг ан сим т у р л а р
т а р з и д а г и а р м а т у р а д а н т а й ё рл ан а ди . Б у н д а й т у р л а р симининг 
д иаметри 0, 5 дан 1,2 мм г ача , т у р д а с т е р ж е н л а р н и и г к а д а м и 6 
д а н 12,5 мм га ча булади.
А р м о ц е м е нт ё п м а л а р ишлатилишининг 
энг 
к у п т а р ца лг ан
с ода с и — б у ораликлари 12 д а н 42 м г ач а б у л г а н югща д е в орл и 
ва бу р ма л и ц у б ба л ар д ир . Б у н д а й к у б б а л а р к а т л а м л а рг а булиб 
колиплаш у с у л и д а т ай ё рл ан а ди . Б у у с у л а р м а т у р а л аш билан б е ­
2 1 4

---

тондаш операцияларини м е ­
ханизация ё р д а м и д а бирга 
олиб боришга, ш у м ин г де к,
юкори д а р а ж а пишиц бегон 
д ам да ани^ бутомлар тайёр- 
л а ш га имкон т у рд ира д и. Ар- 
м оцем е нт 
эл е м е нтлардаи 
мунтаз-' м с т р у к т у р а л и пли- 
т а л ар т а рз и д а ги ё пмалар а р­
х и т е к т у р а ну к та и наз ардан 
д а м , к о н с тр у к ти в н у к та и на­
зардан д а м ж у д а кизикарли 
дисобланади.
Ле н З Н ИИ ЭП 
инс т и т у т ида ишлаб чикил- 
ган б у к о н с т р ук ци я бир тип-
10.29- раем. Кобик элементининг кучлан ган долати:
а
_ б уй л а м а , к^ н д ал ан г ва а ш к и т у в ч и ку ч л ар , 
б
— эгув ч и ва буровчи моментлар
ли босцичда Л е н и н г р ад д а т у рли залбоп хоналар ( та нтанали м а ж ­
лис ва спорт з а лл ар и, метро с та н ция ла рининг ер у ст и павильон- 
лари, ресторанлар, у к у в а у д и т о ри я ла р и , м а г а з и н л а р ё п м а л а р и -
д а к е н г м и к ё с д а у з урнини топди.
Конс трукция асосига и к кита э л е м е нт — пирамида л плита (план- 
д а г и у л ч а м л а р и 1,5 X 1,5 м, б ал ан д л иг и 0, 9) ва к ов ур ра ли плита 
к у й и л г а н . П ир ам ид а л ар о ра л иг ид а г и б у ш ж о й г а и н ж ен е р л ик
к о м м у н и к а ц и я л а р ( э л е к т р симлари т ар мо г и , д а в о у т к а з г и ч л а р ва 
б о шк ал а р) к у ри лади . П и р а м и д а л а р орасига цуй и ла д и га н гипсо- 
литли п литалардан давони с у р и ш ва тацеимлаш у ч у н ка на лла р 
досил к илиш м у м ки н . Ёпмала р у л ч а м и 12 м га ча б у л г а н йирик- 
лаштирилган б л о кл а р т а р з и д а м о н т а ж цилинади. Б у э л е м е нт ла р -
да н орзлири 24 м г ач а б у л г а н ё п м а л ар досил килса булади.
К а т т а оралицли т е м и р - б е т о н к о н с т р у к ц и я л а р д а ^ и д а т у ш у н -
ч а. Биноларнинг 40 м дан ортик ораликли ё пмаларининг конст- 
р у к ц и я л а р и
к а т т а о р а л и к л и к о н с т р у к ц и я л а р дейи ла -
д и . Уларни а к г а р л а р , у с т и ё п и л ад и г а н с т а ди онла р, к у р г а з м а па-
10.28- раем. Зурицишларни ди аф р агм ал арга 
у зати ш схемаси:
1
— диаф рагм а
2 1 5

---

в ил ьон ла ри, а в и а з а в о дл ар ни нг це х л ари ва бонщаларни к у р и ш д а
уч ра т и ш м у м к и н . Т е м и р - б е ю н д а н т а й ё р л а нг а н к а т г а ораликли 
к о н с т р у к ц и я л а р м е та л л к о н с т р у к ц и я л а р г а нисбаган о л о вб а рд о ш ,
к у п г а ч ид а мл и, п у л а т сарфи к а м , арз он ва э к с п лу а т а ц и о н чи- 
цимлари к а м б у л а д и . К у й и д а С С С Р д а ва баъз и хо ри ж ий м а м ла -
к а т л а р д а к а тт а орали(<ли ё пма к о н с г р у к ц и я л а р и н и н г ишлатили- 
шига айрим мисоллар к е лт ир ил га н.
И к к и т о м о н л а м а э г р и л и к л и ц у б б а л а р . Л е н и н г р ад д а цурилиш 
д е т а л л а р и ишлаб ч и^арадиган к омбина тнинг бош корпу сини к у -
р и ш д а ш у н г а у х ш а г а н ё п ма и шл ат и л га н .
Б у к о р пу с ни н г томи 
оралири 100 м ва эни 7, 5 м ли бир неча к у б б а билан ёпилган. 
К у б б а л а р
и к к а л а й у н а ли ш д а — ё п и л а ё т г а н оралик й у н а л и ш д а
д а м , к у н д а л а н г й у н а л и ш д а дахм ишлайди. Б у эса к о н с т р у к ц и я -
ларнинг м ат е р иа ли д а н с а ма р ал и фо йд а л ан и шг а имкон т ур ди р а-
ди. Ёпиладиган к убб а н и н г тапщи к у ри ни ш и оралик; й у н а л и ш д а
парабола, к у н д а л а н г й у н а л и ш д а эса до йр а ш а к л и д а килинган. 
Айрим ц у б ба ла р у р т а с и д а г и о ра л ик шиша бл ок ли п а н е лл а р б и ­
л ан т у л д и р и л г а н , д а р кайси к у б б а н и н г
че т л ар иг а олд и н д а н з у-
рикк ан т ор тк ил ар у р на т и л г а н . У р т а д а г и с е к ци я н и н г ка линлиги 
6 0 мм, бортли э л е м е нг л а р н и н г к е с им и 2 0 0 X 8 5 0 мм ва орирлиги 
20 т; т а я н ч с е к ц и я л а р д а плитанинг к а ли н ли г и 80 — 2 50 мм ва 
орирлиги 28 т б у л а д и . Д и а ф р а г м а л а р орирлиги 2 т д а н —к е с им и
к у ш т а в р ли , д е в о р и н и н г калин лиг и 80 мм. Т ор т ки л ар — ке сими-
нинг у л ча м ла р и 2 2 0 X 8 5 0 мм ли турри б у р ч а к ш а к л д а г и
12 та 
темир- бе тон э л е м е н т д а н иборат. Б у э л еме нт ла рн и н г си р ти г а та- 
р а н г ла н а д и г ан а р м а т у р а ( д а р кайси т о р т к и д а диаметри .55 мм 
ли 27 та юкори д а р а ж а д а пишик; с им да н т а й ё р л а нг а н 12 та а р ­
м а т у р а т у т а м и ) у ч у н аридчас имон у й и д л а р ки ли н г ан . Ёпил ад и­
ган юзанинг 1 м 2 ига 30,5 к г п у л а т , 0, 162 м 3 бетон ( М 400 мар- 
к а л и г и) с ар фл ан г ан . К он с тр ук ц и я т орткили я с с и р а в о к каби дисоб 
Килинган.
Ту р ри б у р ч а к л и в а д о и р а в и й п л а н д а и к к и т о м о н л а м а э г р и -
ли ц о б и ^ л ар . Б у н д а й кобид, о да т д а , силлид ё к и турри б у р ч а к л и
планда т у р т т а ферма (равок;) д а н т у з и л г а н бикр к о н т у р г а тира- 
л ад и г а н д овурра симон плитадан иборат б у л а д и . Кобицнинг юзаси 
айлана ёйи ( а йла на ясов чиси) у ш а р а д и у с д а и к ки т а а йлана ( й у -
налтирув чи а й л ан а ) б у й л а б урнининг п а р а л л е л у з г а ри ши ( к у ч и -
рилиши) н а т и ж а с и д а пайдо б у л а д и . Шу н ин г у ч у н б у н д а й до- 
биклар, баъз ан к у ч и р м а добидлар дей и ла д и .
К о н с т р у к ц и я асосан с ик или шг а ишлайди. Би р ок б у р ч а к зона- 
ла р да ч у з у в ч и к у ч л а р пайдо б у л ад и . Уларни о лдинда н та ра н г-
ланган а р м а т у р а у з и г а к а б у л килади. Конту рли д и а ф р а г м а л а р
г а я н ч л ар д а м ак си м а л дийматларга е т а д и г ан ур ин ма к у чл а н и ш -
ларни у з и г а к а б у л килади.
1^обиднинг ша к л и уни т у р т б у р ч а к л и
а л о д и д а э л е м е н т л а р г а а ж р а т и ш г а имкон беради,
М и н с к д а д у -
рилган у лч ам и 1 0 3 X 1 0 3 м ли са в до марказ и допламасининг к о н­
с т р у к ц и я м б у сингари добидда мисол б у л а олади. У бинонинг 
конт ури буйлаб дар 6 м га ж о й л ан г а н темир-бе тон к о ло нн а г а
2 1 6

---

т и р а л и б т у р а д и г а н Г а у с с м у с б а т эгрилигининг ция кобиги тарзи- 
д а к у р и л г а н . Кобицнинг к у п киррали цавариги ку чи ри ш юзасига 
к ирг ан. Р а д и у с и 132, 6 м ли айлананинг ёйлари каварик;нинг 
ясовчиси ва й у н а лт и р ув ч ис и ^исобланади. Кобик;нинг к у т а р ил и-
ши м а р к а з д а 20,4 м, к он т у р ёйининг к у та ри л иши 10,2 м.
Кобиц олдиндан з у р и ^к а н йигма э л ем е нт ла р — плиталар 
ва 
т у с и н ла р да н йигилган. Номинал у лч ам и З х > 2 м б у л г а н плита- 
ла рг а б у й л а м а ва к у н д а л а н г ц о в у р г а л а р ( к и р р ал а р) цилинган. 
Плит а ла рн инг у с т к и юзаси цилиндр ша к л ид а ишлаиган. Киска 
томони у н и н г ясовчиси. Плита ларн инг ку п кисми турри б у р ч а к
ш а к л и д а цилинган. Б у р ч а к з о на л ар г а т у т а ш а л и г а н у ч а с т к а л а р
у ч у н т ра пе ц ия ва у ч б у р ч а к ш а к л и д а г и етишмаг анини т у л д и р а -
диг ан плиталар олдиндан н а з а р г а олиб цуйи лг ан. Плита лар б у й ­
л а м а ёнларининг с т е р ж ен б о п а р м а т у р а с и б е т о н л а шг а к а д а р о п а ­
л у б к а колипига тираб т у р и б т а ра н г ла нг а н. Плита лар т о к ча ла ри -
нинг цалинлиги к о б и к д а плиталар ур ни г а боглик; х,олда 5 0 — ¡ 0 0 мм 
д о и р а с и д а у з г а р а д и . Кобик б ур ча к л ар ин ин г у ч л а р и г а бевосита 
т у т а ш а д и г а н б у р ч а к з о на л ар 200 д а н 350 мм г ач а к а линлик даги 
м он о ли т плиталар т а рз и д а килинган,
М а р к а з и й кобик мер ид и о на л- ^а лц али к е с и м ла р с исте ма си би- 
лан у л ч ам л а р и 2,37 X 7,17 м ли цилиндрик ш а к л д а г и йигма те- 
мир- бетон плиталарга к е си лг а н, бу плиталар цирраларининг кон' 
т у р б у й л а б ба ландлиги 500 мм к е л а д и .
Барча б у р м ал и цобиклар п л ан д а ромб ш а к л и д а 1 ишланг ап;
ромб д иа г он а л ла р ин и н г у лч ам и — 7, 5 ва 2,6 м. Бу н д а й бурманин г
з^ар кайсиси т у р т г а типовой у л ч а м л а р д а т е м ир -б ет он да н ишлан- 
ган олтита йигма цовуррасимон плиталардан т у п л а н г а н ; б у пли­
та л ар п л ан д а т е н г ёнли у ч б у р ч а к к а у х ш а б к е т а ди . Ён т омондаги 
плиталар р ад и у с и 60 м ли цил ин д р ик юза каби ки линг ан. П ли ­
тала рнинг эни 3,05 м, э л е ме н гл а рн и н г у з у н л и г и 13,43 ва 10,52 м. 
П ли т а ла р ёнининг к он т у р бу йл аб эни 600 мм, б ала нд лиг и 300 мм 
ли у р т а л и к ё нлар 3 м к а д а м оралатиб ж ой ла н г ан , у р т а д а г и л а р н и -
ки — 300 мм. Иншоот э л еме нт ла рининг х ам ма с и о дд и й у с у л д а
а р м а т у р а л а н г а н . Ёпма кобирининг о п а л у б к а ^ о ли п л а ри б и р типли 
у л ча мл ар и н и н г н о м е н к л а г у р а с и м и н и м ум г а я ц и н л а ш т и р и л г а н — 
ма рк а з ий кобиц плиталари у ч у н битта ^олип ва бу р ма л и цобик- 
лар плиталари у ч у н у ч т а колип. Иншоотнинг к о н с тр у к т и в >ки- 
х;атдан ^ а л килиниши о д а т д а г и д а н бошка ча в а м у р а к к а б л и г и са- 
бабли м а х с у с к ом пл ек с э кс п ер им ен т а л -н а з ар ий
тек ши р ишла р
у т к а з и ш з а р у р булади.
О с м а т и п д а г и ё п м а л а р . Б у л а р г а ванта, таян ч к о ц т ур и ва 
йир
- 
м а т е м ир -б е т он цобиц с и с ! е м а с и билан досил цилинад иган ё п м а ­
л ар к и р а д и (10.30- р аем) . Ванталарнин г ясси система си ( б у н д а
у л а р р а д и а л й у н а ли ш д а ё к и бир-бирига па ра лле л х о л а т д а жой- 
л а ш а д и ) в а к е н г сатдли система си ( б у н д а у л а р ик ки й ун а ли шг а 
ишл ай д и ) б у л ад и . Кейинги д о л д а в а н та ла р и к к а л а й у н а ли шд а
н а г р у з к а к у т а р у в ч и ( д у н г л и г и пастга ца рат илган) ё к и битта йу- 
н а л и ш д а к у ч л а н у в ч и ( ду н г л и г и к що р иг а ка ра т и л га н ) , бошкасида 
' э с а н а г р у з к а к у т а р у в ч и ( д у н г л и г и п аст га царат илган) булиши