А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

0 Ь
+
+
—
142 кН <
(¿1
— ()зир
= 212 кН б улга нлиг и у ч у н кодами 
2 Я = 0 , 1 5 м б ул га н у ч астк ани т аян чд ан биринчи к у ч г а ч а б у л г а н
масофага, яъни /, = св = 0,6 м г а тенг килиб к а б у л киламиз.
К о н т р о л с а в о л л а р
1. Плиталар ва тусинларга таъриф беринг.
2. Тусицларда буйлама ва кундаланг арматура^ар нимага хизмат 
ки~ 
лади?
3. Олдиндан зурш дан элементлар охирги участкаларининг кучайиши каи- 
дай таъминланади?
4. Олдиндан з у р и д а н элементларда анкер мосламаларнинг кандай хиллари. 
ишлатилади?
о. 
Олдиндан зугриккан эгилувчан элементларда арматура кандай жойлаш- 
тирилади?
6 . Плиталарда турлар кандай жойлаштирилади?
7. Тусин укига иормал турган кесим бузилишининг асосий х,оллари кандай?
8. Хисоблашнинг икки ^оли уртасидаги чегарани аниклаш учун кандай 
характерногикалардан фойдаланилади?
9. Биринчи дол буйича х;исоблашда куч схемаси ва з^рикишлар эпюраси 
кандай шаклда б^лади?
10 Ст'атиканинг кесимларни х,исоблашда фойдаланиладиган асосий шартла- 
ри кандай?
11. Турри тургбурч.ак шаклдаги якка армагурали кесим учун асосий *и~ 
соблаш формулалари кандай к^ринишга эга?
12. Куш арматурали кесим кандай лолларда ишлатилади?
13. КУШ арматурали кесимларни дисоблаш й^ли кандай?
151

---

14. Эгилувчан элементларда ёрицларнинг очилиш гнини аницлашнинг *и- 
•соблаш нули цандай?
15. Ерилишга чидамлиликка куйилади а » асосий талаблар нимадаи иборат? 
16 К'1*1 кеси.мнинг кундаланг куч таьсирига мусталкамлик шарти нимага
«асослан:ан?
17. Кундалан арматура юзасини ани^лашнинг кетма-кетлиги кандай?
8 - Б О Б С Щ И Л Г А И ВА ЧУЗ ИЛГАН ЭЛЕМЕН ГЛАР 
« . ! - § . УМУМИЙ МАЪЛУМОТЛАР
С и к и д г а н . э л е м е н т л а р : а к олонна ла р, фермаларнинг у с т к и бел- 
боглари ва па нжараларининг э леме нтла ри, а р к а ва рама шакли- 
даги к онс тру к ция ла рн инг э леме нтла ри ва бошка бир цанча к о н ­
с т р у к т и в э л е м е н тл а р киради. Ии гма ва 'монолит к олонналар 
•саноат ва г р а ж д а н биноларида ке нг ку лл ан и л ад и . Колонналар,
уларии а р м ат у р а ла ш ни н г у з и г а хос х у с у с и я г л а р и г а цараб, ку йи- 
..даги асосий т ип л ар г а булинади: а) э г илу в ча н б у й л а м а а р м а т ур а л и
(пайвандланган ё к и т у к ил г а н к а р к а с л а р г а бирлаштирилган оддий 
■буйлама е т е р ж е н л и ) колонна; б) цушимча а р м а ту р а л и: ке сими 
т уг ри т у р т б у р ч а к л и к олонна ла р у ч у н зич ж о !лаштирил; ан ку н-
д а л ан г т у р к у ри ни ши д а кесими дойра ё к и к$' пбурчак ша клида г и 
колонналар у ч у н спираллап ёки колоннанипг периметрини к а м р а б
■олган па й в а ндла нг ан х;аль;алар к ури нишид а ; в) бикр ( н а г р у з к а
к у т а р у в ч и ) шв е л ле р , к у ш тавр ва 
к. к у ри н и ши д а г и б уй л ам а 
• армату ра ли, у л а р монолиг к о н с т р у к ц и я л а р д а н а г р у з к ал а рн и опа- 
. лу б к а да н, янги ё щ и з и л г а н бетондан ва бопщалардан у з и г а ка- 
■бул цилиш у ч у н урнатиладиг ан х а в о з а л а р урнидан фойдаланн- 
ла д и . Бетон т у л а м у с т а ^ к а м л а н г а н д а н кейин бу нда й а р м а т у р а
-темир- бетон к он с тр ук ц и я ни н г а ж р а л м а с элементи сифатида хиз- 
м ат ки лади .
Ч у з и л г а н т емир- бе тон э л е м е н тл а рг а фермаларнинг остки бел- 
•богларининг ^ аммаси ва баъзи х,овонлар, арк ала рп инг тортцила- 
фи, >$ар хил ка гта лик да гм м а х с у с сигимла р ( р е з е р в у а р л а р , б ун - 
к е рл а р, с и л о : л а р ) нинг д ев орча ла ри кира ди. Ма рказий ч уз и л г а н
э ле ме н т ла р д а , яъни ташк;и з у р ик ишла рн и н г тенг таъс ир этувчиси 
э ле м е н т кесимининг огирлик м а р к а з и г а к у й ил г а н д а , а р м а [ у р а ке - 
сим бу йл аб бир текис жойланади. Номарказий чузилг ан эле ме нт -
дар а с и м ме т р и к а р м а ту р а л ан а д и . Элементнинг к онс трукция сини 
т у з и ш д а у з у н л и к б уйла б с т е р ж е н ь а р м а т у р а л ар н и н г бирикиш 
ж ой ла риг а а ло^ида эътибор берилади. Бу жойлар пайвандланг ан 
•булиши ке ра к. Арма ту ра нинг иложи борича кичик д и а м е т р л ил а -
рини ишлатиш м а к с а д г а мувофик дир. Шундай к и ли н г ан д а ст е р-
ж е н л а р сони к у п булиб, э ле ме нт ке симид а г и зурициш бир т е к и с
тацсимлапади.

---

8.2-§. НАГРУЗКА К^ЙИЛИШИНИНГ ТАСОДИФИЙ ЭКСЦЕНТРИЦИТЕТИДА 
КЕСИМИ ТУ ЕРИ ТУРТБУРЧАКЛИ СИЦИЛГАН, ЭЛЕМЕНТЛАР
Тасодифий эксцентриците т 
еа
цу й и д а г и икки кийматнинг ка т- 
т асига яъни кесим бала н д л иг ин и н г 1/30 ва э л е м е н т ( ё к и унинг 
м а ^ к а м л а б к уй и лг ан н у к т а л а р и у р т а с и д а г и цисми) у з у н л и г и н и н г
1/600 нисмига тенг цилиб, ле к ин к а м и д а 1 см олипади. У реал- 
к о н с т р у к ц и я л а р д а ^ ис о б л аш да н а з а р д а т у т и л м а г а н омил ла р т а ъ -
сирида ^осил б у л а ди г ан э кс ц ентриците тдан иборат. Х а т т о н а з а-
рий ж и ^ а т д а н марказ ий сикил;>диган эче ме нт ла р ^ам номарка зий 
сик илган э ле ме нт каби тасодифий эксцентриците т билан С'ирга 
^исобланиши ке ра к.
С и ц и л г а н э л е м е н т л а р к о н с т р у к ц и я с и . Агар ^исобий э к с ц е н ­
трицитет назарий ж и ^ а т д а н нолга тенг, яъни фа к ат тасодифий- 
э ксц ентриците т б у л г а н д а , колонналарнинг к у н д а л а н г
кесими,. 
о д а т д а , к в а д р а т ш а кл и да килинади. Бунда к в а д а т томонла ри-
нинг у л ч ам и 50 мм га ёки ( у л ч а м 500 мм да н оргик б у л г а н д а )
100 мм га к а рра ли килиб олинади, О д а т д а А-Ш к л а с сд а ги б у й -
л а м а а р м а т у р а , |х = 0 , 03 г а ч а мицдорда ^ а м д а юцори м а р к а л и
бетон ( к а м и д а М200 . . . М3 0 0 лиг и ) олинади.
С т е р же н ла р н и н г эг илу в ча н л иг и н и камайтириш у ч у н б у й л а м а
а рма т ура н инг , чузилг ан э л ем е нт л а р д а г и д а н фаркли р а в и шд а , им- 
кони борича ка тта диа мет рлила ри олинади. П а й в а н д ла н а д иг а н
к а р к а с л а р (8 . 1- р а см д а, /) бирлашгириш с т е р ж е нл а ри
2
у р н а т и ш 
дисобига яссиларда н фазовий к а р к а с досил цилиб бирлаштири- 
лади. Колонналарга ^а м к у н д а л а н г а р м ат у р а у рнати ш к е р а к б у -
лади. Б у иш сикилган б у й л а м а с т е р же нл ар ни ё на ки ду пп а йиш-
д а н с а к ла ш м а цс а д и д а уларни м а^ к а м л а б ку йиш у ч у н з а р у р .
Б у н д а к у н д а л а н г с т е р ж е н л а р н и н г ^ аммаси б у р ч а к д а ж о й л а ш г а н
б у й л а м а с т е р ж е н л а р г а пайвандлаб ку йила ди. К у н д а л а н г а р м а т у р а
>;исоблашсиз белгила на ди, бирок шуни наз ард 1 т ут иш к е р а к к и ,
к у н д а л а н г с т е р ж е нл а р у р т ас и д а г и масофа купи билан 2 0