д а азотнинг ўсимлик узлапггира олмайдиган органик б и
рикмалар ҳолатига ўтиши ҳам содир бўлади. Б у ж араёнга
азотнинг
иммобилизацияси
(муқимланиш и) дей и л ади .
И м м оби л и зац ия тўлалигича би ологик характерда бўлиб,
м ик роорганизм ларни н г ўз танасида углеводлар ва азот
иш ти рок ида оқ силни синтезлаш ига асосланган.
Турли бактерия, ак ти н ом и цет ва м оғор замбуруғлар
целлю лоза, п ентозан лар ва бош қа ўси м ли к ва ҳайвон
қолдикугарини парчалайди. Уларга азотли о зи қ си ф а т и
да би ри н ч и навбатда тупрокдаги азотни нг м инерал б и
рикмалари зарур. Ҳ оси л бўладиган мазкур икки м одда
м и к роб ҳуж айраси п лазм аси н и нг оқсилига айланади.
М уқимланган азот йўқолм айди, ак синча, м и к р оор
ганизм лар н о б у д бўлгач, би р қисм и м инерал ( N H )
ҳолатга, би р қисм и эса оқ си л н и н г гум и ф ик ац иялан й-
ши натиж асида тупрокдаги гумус м оддалар таркибига
ўтади.
Тупрокдаги азот захирасини тўлди ри ш нин г асоси й ,
табии й м анбаи атм осф ера азоти ҳисобланади .
Ер ю засининг ҳар 1
га
майдони усти да 7 0 —8 0 минг
т
га яқин а зо т мавжуд, лекин ҳаводаги молекуляр азотни
аксарият усимликлар ўзлапггира олм айди.
Т аби и й ш ароитларда атм осф ера а зо т и н и н г уси м
ликлар ўзлаш тирадиган ҳолатга ўтиш и иккита йўл б и
лан соди р бўлади. Б и ри нч иси , атм осф ерадаги ф и зи к а
вий ж араёнлар (чақм оқ, яш и н ) таъси ри да азот н и н г
боғланиш идир. А й ни ҳодисалар кўпроқ тоғ олди ва тоғ-
ли ўлкаларда кузатилади ва 1 йилда 2 —5 кг/га азот
Do'stlaringiz bilan baham: |