В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х



Download 23,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet259/441
Sana22.02.2022
Hajmi23,32 Mb.
#112691
1   ...   255   256   257   258   259   260   261   262   ...   441
Bog'liq
Jahoniqtisodiyotyoti

20.3.4-жадвал
А Қ Ш д а т у р л и х н л м а т е р и а л л а р д а н т а й ё р л а н г а н т о в а р л а р г а
н и с б а т а н қ ў л л а н и л а д н г а н т а р и ф л а р 5
Коспомлар
Куйлаклар
Ипак
1,9
1.9
Жуп
12,0
14,3
Пахта
11,3
20,0
Синтетика
29.0
32,5
4 The Troth About Industrial Сстш&у Tariffs. //Fiuance and Development. Volume 39, Number 3 September 2002. 
s Ўша манба
354


Ш у тар и қа б у н д ай тар и ф л ар тўқим ачили к м аҳсулотларидан б ош қа 
м аҳсулотларга н исбатан ҳ ам қўлланилади. Д и скрим и н аци он тариф ларнин г ян а
б и р т у р и тари ф эскалац и яси деб аталади. М азкур тар и ф товарн и нг қайта 
и ш ланган ли к дар аж аси га қар аб м утаносиб рав и ш д а ор ти б бораверади. Т ариф
эскалац и яси дан сан оат ж и ҳатд ан тараққн й этган м ам лакатлар ривож ланаётган 
м ам лакатларга н и сб атан к е н г м и қ ёсд а ф ойдаланиш ади. 20.3.5-ж адвалда сан оат 
ж и ҳ атд ан тараққи й эт га н м ам лакатлар том он ид ан қўлланиладиган тари ф
эскал ац и яси га о и д м и со л л ар келтирилган.
20.3.5-жадвап
С а н о а т ж и ҳ а т д а н т а р а қ қ и й э т г а н м а м л а к а т л а р т о м о н и д а н
қ ў л л а н п л а д и г а н т а р и ф э с к а л а ц и я с и (т о в а р б а х о с и га н и с б а т а н ф о и зд а )6
Товар номи
АҚШ
Буюк
Британия
Европа
Итшфоқи
Швеция
Япония
Тери хомашёси
U
5,4
0,0
0,0
0,0
Тери
9,6
14,9
7,3
7,0
19,9
Тери маҳсулотлари
15,5
18,7
14,7
12,2
23,6
Пойабзал
16,6
24,0
19,9
14,0
29,5
Жун хомашёси
11,4
0,0
0,0
0,0
0,0
Ип-калава
23,0
10,0
5.7
5,8
10.0
Матолар
50,1
17,5
16,0
12,8
20,0
Кийим-кечак
22,1
20,0
20,5
14,0
22,0
Пахта хомашеси
6,2
0,0
0,0
0,0
0,0
Ип-калава
13,1
7,5
10,0
10.0
5,6
Матолар
17,5
19,7
15,0
13,1
10,5
Кийим-кечак
26,6
25,0
18,5
14,6
21,0
Темир рудаси
0,0
0,0
0,0
0,0
0,0
Чуян
1,8
3,3
4,0
0,0
10,0
Пўлаг
10,6
11,1
6,9
3,8
13,0
Прокат
7,1
9,5
7,2
52
15,4
20.3.5-ж адвалда келти ри лган м аълум отлар куйи даги мисоллар билан 
тў л д и р и л и ш и м ум ки н. М асалан , Я п о н и я д а какао х о м аш ёс и га 0 ставкали, 
к ака о к укун и га 30% , тай ёр м аҳ су л о т ш окаладга эса 3 5 % л и тариф лар ж орий
этилад и . А н гли я ж ут х о м аш ёс и га н исб атан тариф лар ж о р и й этм айди, амм о 
ж у т кал аваси га 15% л и в а ж у тд ан ясалган м аҳсулотларга э с а товар 
қ и й м а ти га нисб атан 2 0 % л и тари ф ж орий этилади. Т абиийки, и м п орт 
т ар и ф л ар и товарн и н г қ ай та иш ланган ли к дараж аси га қар аб м утаносиб 
р ав и ш д а орти б борар экан , солиққа тортиш о гар л и ги товарн и нг барча 
к о м п о н ен тл ар и га эм ас, б и р и н ч и навбатда, қ ай та и ш л аш н атиж асида 
я р ати л ган кўш илган қ и й м атга тў ғр и келади. Ш у н и н г у ч у н саноатлаш ган 
эксп о р тга н исбатан ж о р и й эти л ган п ротекц и они сги к тўси қлар н ом и нал 
та р и ф ставкалари дан б и р м у н ч а ю қо р и бўлади.
6
Ўша ыанба.
355


Ж аҳ о н ам али ётин и нг 
кўрсахиш ича, таракки й этган м ам лакатлар 
то м о н и д ан риЕож ланаётган м ам лакатлар қ иш ло қ х ўж али к в а саноат 
м аҳсулотлари эксп орти га н и сб атан қўлланилаётган тар и ф л ар кам лик қилса, 
у л а р га н о тар и ф хар актер д аги тўси қлар ҳам ж о р и й этилади.
Ғ ар б м ам лакатлари да р и вож ланаётган м ам лакатлар то м о н и д ан ам алга 
ош и р и л аёгган
эксп о р т 
то в ар л ар га 
н исб атан
н о тар и ф
тўси қп арн и
қў л лаш и и н г е т г а ю зд а н о р ти қ ҳоллари кузагилган. У л ар га м и кдори й
чекпаш лар, ли ц ен зи ялаш в а б о ш қа турдаги тўси қп арн и кири ти ш м ум кин. 
Н отари ф тўси қларн и қўлпаш б ўй и ча етакчи м ам лакатлар қаторига Е вроп а 
И г ш ф о қ и м ам лакатлари , Я п о н и я в а Ш вей цари ян и ки р и ти ш м ум кин.
Т аш ки савдон и т а р т и б га солиш б и лан боғли қ м уам м оларни ҳал этш ц ц а 
қайси у су л л ар д ан кў п р о қ сам арали ф ойдаланиш м у м ки н д еган саволни 
асослаб б ер и ш лозим . Т аҳ л и л л ар кўрсатиш ича, ж аҳ о н ам ал и ётид а эр ки н савдо 
ғояси га халкаро таш ки лотларн ин г уставлари да в а халқаро и қ ш с о д и й
м ун о саб атл ар га бағи ш ланган д арсли клардагин а ам ал килиш ади.
Ҳ о зи р ги вактд а тар и ф л ар н и кўллаш б о раси да м у ам м о л ар н и н г в уж уд га 
к елиш и н и н г сабаби тари ф тў си қлари дан ф ойд алани ш да к ать и й назорат 
ў р н атили ш и хрсоблан ади . М а н а ш у н д ай халқаро таш ки лотлард ан б и ри
Ж С Т ди р. Ж С Т га қадар ф ао л и я т ю рити лган Т ариф лар в а савдо б ў й и ч а бош
келиш ув (Г А Т Т ) д о и р аси д а асо си й м асала ў зар о савдо м ун осаб атлари д а тари ф
тўси қл ар и н и кам ай ти ри ш га қаратилган эди.
Г А Т Т фасш иятидаги асо си й в ази ф а б ож хон а бож ларин и қи скзр ти р и ш ёки 
б еко р к ш ш ш ҳи собланган. 1 9 4 5 -1 9 4 7 й ил л ар д а сан оат ж и қатд ан таракки й
этган м ам лакатлард а б о ж х о н а бож ларин и нг ўртача кўр сатки ч и 4 0 -6 0 % ни, 
баъзи м аҳсулотлар б ўй и ча э с а 7 0 -9 0 % н и (ким ё м ахсу л о тл ар и ) таш к и л этган. 
80-й и лларга к ел и б бож х о н а тар и ф л ар и 3 - 5 % гач а п асавд и.
Г А Т Т қои д алари т ў л а к у ч г а ки р ган вакгд ан б ош лаб сан о ат ж и ҳатд ан
таракки й этган м ам лакатларда и м п о р т бож лари 3/4 б ар о б ар га қисқарти рилди. 
Ж ум лад ан , “Т о ки о раун ди ” м узокаралари дан сўнг, б у кў р сатки ч 4 ,7 % н и
таш ки л этди . Б о ж х о н а б о ж л ар и н и кам айтириш м асаласи ҳ о зи р га кадар м уҳи м
м у ам м о б ў л и б қолм окда. Г А Т Т н и н г “ У ругвай р ау н д и ”н и н г ҳал қилувчи
п акети д а қ атн аш увч и м ам лакатл ар д а б ож хон а б ож ларини учд ан б и р қисм гача 
п асай ти р и ш га эриш идди . Қ о ғо з в а қ оғоз м ахсулотлари, пиво, баъ зи сп иртли
и чим ликлар, кури ли ш ж и ҳ о зл ар и , оф ис м ебеллари, ўйин чоқлар, ф арм ац евти ка 
м аҳсулотлари бож х о н а бож ларид ан озо д қилинди. Ш у тар и қа им п ортн и н г 
4 0 % д а н орти ги бож х о н а б ож ларид ан озод қилинди. Б у ж ар аён босқичм а- 
боскич а м ал га ош и рилд и в а 1998 й и л 1 ян в ар д ан б ош лаб Г А Т Т га аъзо бўлган
м ам лакатлард а бож хон а тў л о в л ар и ставкаси ў р тач а 3 % н и таш к и л этди.
Г А Т Т /Ж С Г асоси да аъ зо м ам лакатларнинг и м п ортга тари ф лари н и
чеклаш м аж бури яти ётади. А со си й тал аб ш уки, аъ зо м ам лакатлар бу 
таш к и ло тга к и р и ш ч о ғи д а тар и ф л ар н и ўзл ар и га м аж б у р и ят қили б олган ёки 
қў п то м о н л ам а 
м узокара 
р ау н д л ар и д а 
ўзаро
кел и ш илган 
дараж ад ан
ош и рм асли к м аж бури яти н и олиш лари лозим. У ш б у тар и ф д араж алари “тари ф
356


м аж бури ятлари ’’ д е б аталади. “У ругвай р аун д и ”н ин г асосий нэтуги ш ун даки , 
у н да купчили к аъ зо м ам лакатлар том он ид ан ўзларв даги ам апда м ав ж у д барча 
тари ф ларн и қ и сқ ар ти р и ш м аж буриятларини олиш ди.

Download 23,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   255   256   257   258   259   260   261   262   ...   441




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish