Ползуннинг ўртача тезлиги бўйича марказий кривошип-ползунли механизмни лойиҳалаш.
Бу ҳолатда, берилганлар қуйидагича:
- ползуннинг ўртача тезлиги V3ўр(м/c);
- кривошипнинг айланиш частотаси n, (айл./мин.);
- шатун узунлигини кривошипга нисбати λ=l2/l1.
Кривошип ва шатун узунлигини топиш талаб этилади.
Марказий кривошип-ползунли механизмни ишлашида 1-2-3 (7.1-расм) звенолар иккита четки ҳолатдан ўтади, яъни кривошип ва шатун бир тўғри чизиққа тушиб қолади AB’С’ ҳолат ва AB’’C’’ 7.1-расмда кўрсатилган, ползун эса четки позицияни эгаллайди. Механизм схемасини кўриб чиқиб иккита хулосага келиш мумкин: биринчидан ползун чап четги ҳолатдан ўнг четки ҳолатга кривошипнинг 180° га айланган вақтда силжиши мумкин, яъни, ярим айланада AB’ ҳолатдан AB’’ ҳолатга; иккинчидан, ползуннинг юрган йули кривошип узунлигининг иккиланганига тенг. Шундай қилиб қуйидаги тенглик:
(7.1)
Бу ерда t – кривошипнинг ярим айланага буришдаги вақти.
(7.2)
Кривошипнинг ярим айланиши учун кетган вақтни топиш учун, пропорция тузиб ечиш кифоядир: 1 минут – 60 секундда кривошип n марта айланади, ярим айланани эса у t секундда ўтади:
n – 60
0,5 – t
Бундан (с) (7.3)
(7.3) ни (7.1) га қўйиб оламиз:
(м) (7.4)
(7.4) ни (7.2) га қўйиб кривошип узунлигини топамиз:
(м)
Шатун узунлиги: (м)
Кулисанинг ўртача тезлигининг ўзгариш коэффициенти бўйича кривошип-кулисали механизмни лойиҳалаш.
Кривошип-кулисали механизм (7.2-расм) кривошип 1-нинг текис айланма ҳаракатини кулиса 3 нинг ўзгарувчан тезликдаги силкиниш ҳаракатига айлантириб беради. Кривошипнинг бир марта айланишида кулиса битта силкиниб ҳаракатланади, яъни соат стрелкаси буйича β бурчакка айланма ҳаракатланади ва шу бурчакка тескари йўналишда кўрсатилган схемада кривошипнинг айланиш йўналишида, кулиса соат стрелкаси йўналишида CD’ ҳолатдан, CD’’ ҳолатга айланади, бу кривошипнинг (180°+β) бурчакка айланишига тўғри келади. Кулисанинг тескари ҳаракатланиши, яъни CD’’ ҳолатдан CD’ ҳолатга айланганда кривошип (180° – β) бурчакка мос равишда айланади. Бундан келиб чиқадики, кулисанинг соат стрелкаси бўйича айланиши кичик бурчак тезликда ўтади, тескари йўналишдаги айланиши эса – катта тезликда ўтади.
Кўпинча, кичик тезликда ҳаракатланувчи звено ҳаракатини ишчи юриш дейилади (ию 7.2-расмда), катта тезликдагисини эса салт юриш дейилади (сю 7.2-расмда). Ёки тўғри ва тескари юриш дейилади.
Берилганлар бу ҳолат учун қуйидагилар:
- кулисанинг ўртача тезлигининг ўзгариш коэфициенти – ўртача тезликнинг салт ва ишчи юришдаги нисбати;
- кривошипнинг айланиш маркази ва кулисанинг силкиниш нуқтаси Н масофа.
Кулисанинг ўртача тезлигининг ўзгариш коэфициенти:
>1 (7.5)
Бу ерда: ω3с – салт юришдаги кулисанинг ўртача бурчак тезлиги;
ω3и – ишчи юришдаги кулисанинг ўртача бурчак тезлиги; Кулисанинг ўртача бурчак тезлигини топамиз:
;
Кулисанинг ишчи ва салт юришдаги вақти кривошипнинг (180°+β) ва (180° – β) бурчакка бурилишдаги вақтига тенг, унда:
;
Бу қийматларни олдингига қўйиб, оламиз:
Бу қийматларни (7.5)га қўйиб, ўртача тезликнинг ўзгариш коэффиециентини ҳисоблаш формуласини келтириб чиқазамиз:
(7.6)
β га нисбатан (7.6)ни ечиб, берилган ўртача тезликнинг ўзгариш коэффициентига нисбатан кулисанинг силкиниш бурчагини ҳисоблаш учун формулани келтириб чиқамиз.
(7.7)
(7.7) ифода ҳисоблашган, берилган β ва Н қиймати буйича АВ’C тўғри бурчакли учбурчакдан кривошип узунлигини топамиз.
Do'stlaringiz bilan baham: |