Мирзо Улуғбек номидаги Самарқанд давлат

β коэффициент қиймати
qsb=(gsb+vsb)*  кН·м		Эгувчи момент
		+β	-β		Mmax, кНм	Mmin, кНм
1	2	3	4	5		6		7	8
1	1	0,2	0,0650	-		(31,9+9,3) *6.275^2=1622 кН·м		105.4	-
	2	0,4	0,0900	-				146	-
	2'	0,425	1/11	-				147.4	-
	3	0,6	0,0750	-				121.6	-
	4	0,8	0,0200	-				32.4	-
	5	1,0	-	1/14 (боғлан)				-	115.8
2	6	0,2	0,0180	-0.037		(31,9+9,3) *6.20^2=1583.7 кН·м		2805	59,0
	7	0,4	0,0580	-0.021				91,8	30,1
	7'	0,5	0,0625	-0.0195				99,0	26,9
	8	0,6	0,0580	-0.017				91,8	24.2
	9	0,8	0,0180	-0.029				28,5	45,9
	10	1,0	-	-0,0625				-	99,0

25. Яхлит темирбетон ёрдамчи тўсинларини тайёрлаш учун ишлатиладиган бетон ва арматура характеристикалари аниқланади
В25_ синфдаги оғир бетон учун – R_b=14.5 MПа; γ_b2=0,9 бўлса R_b=0,9·14,5 =13,05 МПа.
А-300 синфдаги арматура учун - R_s=280 МПа;
A-I синфдаги арматура учун - R_s=225 МПа/


26. Дастлаб қабул қилинган кесим баландлигини текширамиз:

Тўсиннинг дастлабки ўлчамлари b_sbh_sb= 250  450 мм.

Ёрдамчи тўсин ишчи баландлигини аниқлаймиз:

α_m=0,289 тўсиннинг иқтисодий жиҳатдан қулай баландлигига мос бўлган коэффициент қиймат.
Тўсин кесимининг тўлиқ баландлиги h_sb=h₀+а₁+ d +d/2=331+20+20+10=381мм=40см
Ёрдамчи тўсиннинг ўлчамлари унификациялаштирилиб b_sbхh_sb= 250400 мм

Тўсин кесимининг ишчи баландлиги:

1 ва 2 равоқларда: h₀=40-3=37 cм


27. Тўсин кесимларини мустаҳкамлик бўйича ҳисоблаш

Тўсин деворида ҳосил бўладиган қия ёриқлар орасидаги бетон тасманинг сиқилишга бўлган мустаҳкамлиги таъминланганлиги қуйидаги шартдан текширилади:

Q_max=Q_В^чап=152,0кН ≤ 0,3·φ_w1·φ_b1·R_b·b·h₀=0,3*1*0,915*14,5*25*37(10^-1)= 368,2кн
бу ерда, φ_w1=1,0 ; β=0,01; φ_b1=1–β·R_b= 1-0,01*14,5=0,855
Нормал кесим бўйича тавр кўринишда ёрдамчи тўсиннинг эни бўйича қуйидаги шарт текширилади:
M'_f =R_b·b'_f·h'_f·(h₀ – 0,5·h'_f ) = 13,05*1750*70(400-0.5*70)=583,7 > M_1,max =147,4 кН·м.

Шарт бажарилса, тўсин кесим ўлчамлари ётарли деб топилади. Акс ҳолда тўсин баландлиги оширилади.

Ёрдамчи тўсин узунлиги бўйича пролетларда плита сиқилиш зонасида жойлашганлиги учун тўсин кесими тавр шаклида қабул қилинади (8-расм). Таячларда плита чўзилиш зонасида жойлашганлиги сабабли тўсин кесими тўғри тўртбурчак шаклида қабул қилинади (9- расм):

8- расм

9- расм

Тўсин кесимининг юк кўтариш қобилияти бўйича шарт бажарилганлиги учун:

- равоқда – b=b'_f=1750 мм;
- таянч b=b_sb=250 мм.


28. Тўсин кесимлари учун аниқланган эгувчи моментлар бўйича талаб қилинадиган арматура кесим юзалари ҳисобланади:
- биринчи равоқда -
0.0354


ζ _I= 1 – ξ_I/2 =0.982

- II ва III равоқларда - ;

0.0246
ζ _II= 1 – ξ_II/2 = 0.0989

- «B» таянчларда -

0.263
ζ_B = 1 – ξ_B/2 = 0.868

- «C» таянчларда -

0.175


ζ _C= 1 – ξ_C/2 =0.912



- «Ўрта равоқлардаги синчларнинг устки стерженлари
-


0.0500


ζ ₇= 1 – ξ₇/2 = 0.975





29. Ёрдамчи тўсинни қурилмалаш.
4-жадвал

№	Тўсин равоқлари ва таянчлари	Кесим ўлчамлари		Ҳисоб асо-сида топил-ган арматура кесим юза-лари As, мм^2	Танланган арматура стерженлари сони ва диаметри	Жадвал асосида топилган кесим юзаси As, мм^2
		ишчи баландлиги h0, мм	эни b, мм
1	Биринчи равоқда:	4000	1750	1284	А-300 222 218	1269
2	Иккинчи равоқда:	4000	1750	894	А-300 216 218	402+509=911
3	“В” таянчда:	4000	250	1287	А-300 218 216;214	1219
4	“С” таянчларда:	4000	250	1047	А-300 218 214 212	509+308+226= =1043
5	Ўрта равоқлардаги синчларнинг устки стерженлари	4000	250	275	А-300 214	308

30. Синчларнинг кўндаланг арматурасини ҳисоблаш.

Кўндаланг кесувчи кучларнинг энг кичик қийматида бўйича қуйидаги шартни текширамиз:

Q_b,min= Q_A^ўнг =101.3 кН > φ_b3·R_bt·b·h₀= 0.6*1.05*25*45(10^-1)= 50.625

Бу ерда, оғир бетонлар учун – φ_b3=0,6; R_bt=0.75

Шарт бажарилса, кўндаланг арматуралар конструктив талаблар бўйича қўйилади:

- тўсин баландлиги тўсин равоқларининг таяч зоналарида кўндаланг стерженларнинг қадами h_sb/3=500/3=166 <150 мм қабул қилинади.
S=150мм
Тўсин ўрта зоналарида кўндаланг стерженларнинг қадами 3h_sb/4= 1500/4=375<500 мм қабул қилинади.
31. Тўр ва стерженларнинг назарий кесилиш жойларини аниқлаш.
Синч ва тўрларнинг узилиш жойларини аниқлаш.
Тўсин кесимининг юк кўтариш қобилияти қуйидаги формуладан ҳисоблаб топилади:
M_u=R_s·A_s·ζ·h₀,
бу ерда, ξ=  ; ζ=1 – 0,5·ξ;

1. 
   ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.039=0.9805 ;
   

M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*1269*0.981*370=143.2
ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.022=0.989 ;


M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*760*0.989*370=84.2

2. 
   ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.027=0.986 ;
   

M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*911*0.986*370=100.6
ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.016=0.992 ;


M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*509*0.992*370=56.5

3. 
   ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.29=0.857 ;
   

M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*1 *0.857*370=128.4


ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.20=0.899 ;


M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*911*0.899*370=94.2


ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.15=0.92 ;


M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*710*0.92*400=73.2

4) ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.20=0.89 ;

M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*1047*0.899*370=117.6


ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.12=0.94 ;


M_u=R_s·A_s·ζ·h₀₌280*817*0.94*370=88.6
5) ξ=  = ; ζ=1 – 0,5·ξ =1-0.5*0.07=0.97 ;