Мавзу: кириш. Фойдали ўсимликлар ҳАҚида умумий тушунча режа

Бўёқбоп ўсимликлар- Каримов (1978,1981) лар томонидан ўрганилган.

Қ.Хожиматов (1973) Ўзбекистоннинг витаминли ўсимликлари;

Қ.Хожиматов (1982) Ўзбекистоннинг зиравор ўсимликлари;

Қ.Хожиматов, М.Оллоёров (1988) Ўзбекистоннинг шифобахш ўсимликлари ва уларни муҳофаза қилиш;

Қ.Хожиматов (1992) Ўзбекистоннинг хушбўй ва хуштаъм ўсимликлари нашрдан чиқди.

Х.Х.Холматов (1964) Дикорастущие лекарственные растения Узбекистана;

Х.Х.Холматов Доривор ўсимликлар;

Х.Х.Холматов, Ў.А.Ахмедов, Р.Х.Холматова (2011) Сабзавот, мева ва зиравор ўсимликлар овқатми ёки дорими;

С.Х.Чевриниди (1966) Ўрта Осиёдаги ошловчи ўсимликлар

Хоразм ва Қорақалпоғистоннинг флораси ва фойдали ўсимликлари устида қатор тадқиқотлар олиб борилган (Бондаренко, 1964; Верник, Майлун, Момотов, 1964; Коровин, Бахиев, Таджитдинов, Сарыбаев, 1982, 1983; Гранитов, 1959; Аллаяров, 1965; Аширова, 1971, 1976; Сабиров, 1972, 1976). Аширов (1971, 1976), Ережепов (1978), Бахиев (1969,1981) ларнинг Қорақалпоғистоннинг флораси ва ўсимликлар қопламига оид асарларида фойдали ўсимликлар ҳақидаги маълумотлар келтирилган.

П.К.Закиров ва Т.Норбобаева (1976) Ўрта Осиё ўсимликлар қопламининг эдификаторларига оид тадқиқотида эдификатор ўсимликларни маҳаллий халк қадимдан турли максадларда ишлатиб келаётганини эътиборга олиб, уларни қуйидагича классификациялашган

(16 гуруҳга ажратишган).

• 
  Ўзбекистон флорасида 4500 га яқин юксак ўсимликларнинг турлари мавжуд бўлиб, уларнинг кўпчилиги фойдали ўсимликларга киради, яъни бугунги кунда қандайдир мақсадда қўлланилади. Масалан, озиқ овқат ўсимликлари 42 турни, озуқабоп (ем ҳашак) ўсимликлар 107 турни, доривор ўсимликлар 113 турни, алкалоид сақловчи ўсимликлар 76 турни, сапонин сақловчи ўсимликлар 15 турни, эфир мойли ўсимликлар 53 турни, ёғ тўпловчи ўсимликлар 56 турни, танид сақловчи ўсимликлар 59 турни, бўёқбоп ўсимликлар 58 турни, смола сақловчи ўсимликлар 9 турни, мум сақловчи ўсимликлар 5 турни, каучук сақловчи ўсимликлар 4 турни, целлюлоза қоғозбоп ўсимликлар 14 турни, ёғоч берувчи ўсимликлар 16 турни, зийнат (безак) учун фойдаланиладиган ўсимликлар 30 турни, асал шира берувчи ўсимликлар 115 турни ўз ичига олади.