Машина деталлари бўлими бўйича курс лойихалаш ишини бажариш намунаси

2.2.6. Редуктор корпусининг конструктив ўлчамлари

Редуктор корпус элементларини ўлчамлари (2), (3)-жадвалдаги формулалар асосида топилади ([1], 241, 242 – бетларга қаралсин).

1) Корпус деворининг қалинлиги:

деб қабул қиламиз.
2) Қопқоқ деворининг қалинлиги:

деб қабул қиламиз.
3) Корпус юқори ва қопқоқнинг пастки белбоғининг қалинликлари:
; деб қабул қиламиз.
; деб қабул қиламиз.
4) Корпус пастги белбоғини қалинлиги:
Р=2,35 =2,35 =18,8 мм Р=20 мм қабул қиламиз.
5) Болтлар диаметрларини аниқлаймиз:
а) фундаментга маҳкамлаш учун:

d₁=18 мм деб қабул қиламиз ва М18 болт танлаймиз.
б) Подшипник қопқоқни корпусга махкамловчи ьолт диаметри:

d₂=12 мм деб қабул қиламиз ва М12 болт танлаймиз.
в) Қопқоқни корпус билан маҳкамловчи болт диаметри:

d₃=10 мм деб қабул қиламиз ва М10 болт танлаймиз.
г) Тишли ғилдирак хамда корпус девори орасидаги радиал оралиқ:

А=10 мм деб қабул қиламиз.


2.3. Понасимон тасмали узатмани ҳисоблаш

Берилган номограммага ([1], 7.2-расм, 128-бет) биноан, ҳамда кичик шкивни айланишлар сони n_дв =967 айл/мин ва узатиладиган қувватни

N_дв=4,7 кВт га тенглигини ҳисобга олиб, понасимон тасма қирқимини қабул қиламиз:
Буровчи момент:

бу ерда:
Тасмали узатманинг кичик шкивининг диаметри (25)-формулага асосан аниқланади:

ГОСТ 17383-73 га асосан d₁=125 мм деб қабул қиламиз.
Катта шкив диаметри:
.
бу ерда: – сирпаниш коэффициенти.
ГОСТ 17383-73 га асосан d₂=315 мм деб қабул қиламиз.
Тасмали узатмани узатишлар нисбатига аниқлик киритамиз:

Редукторни етакловчи валининг бурчак тезлиги:
, бу топилган қиймат олдингисидан деярли фарқ қилмайди. (26)-формула асосида ўқлар орасидаги масофани аниқлаймиз:

бу ерда: – Б турдаги тасма қирқимини баландлиги.

Хозирча ўқлараро масофа деб қабул қилиниб, (7)- формулага асосан тасма узунлигини топамиз:

(7)-жадвал асосида стандарт ўлчам қабул қиламиз.
L=1400 мм деб қабул қиламиз.
(27)-формула бўйича, тасмали узатманинг ўқлараро масофасига аниқлик киритамиз:

бу ерда: =0,5 (d₁+ d₂)=0,5 ^. 3,14 (125+315)=628 мм.

у=(d₂- d₁)²= (315-125)²=36100
= мм.
(28)-формулага асосан тасмани кичик шкив билан илашишидан ҳосил бўлган қамров бурчаги

(29)-формулага асосан тасмали узатмага керакли бўлган тасмалар сонини аниқлаймиз:

бу ерда:
С₁=1,1 – узатмани ишлаш шароитини хисобга олувчи коэффициент.
(10-жадвал; ўртача, 1-сменали иш)
Р₀=2,1 кВт – битта тасма узата оладиган қувват ([1], 7.8 – жадвал, 132 – бет, Б серия, d₁=125 ммда)
С_L=0,99 – тасма узунлиги таъсирини хисобга олувчи коэффициент ([1], 7.9-жадвал, 135-бет, L=1400 ммда)
– тасма ва шкив илашишидан хосил бўлган бурчакни хисобга олувчи коэффициент ([1], 135-бет, =151⁰ да).
С_Z=0,9 – узатмада тасмалар сонини хисобга олувчи коэффициент.
(тасмалар сони Z =4 6 бўлганда, [1], 135 – бет)
Узатмада ҳаракатни узатиш учун тасмалар сонинии Z=4 деб қабул қиламиз.
Формула (30) га ([1], 136 – бет) асосан, понасимон тасмали узатма тармоқларини таранглаш учун керакли кучни аниқлаймиз:

бу ерда:
=0,18 марказга интилма кучларни ҳисобга олувчи коэффициент ([1], 136 – бет, Б – кесим)
(31)-формула асосида шкив валларига тушадиган босимни аниқлаймиз:

[1], 7.12 – жадвал асосида шкивларни энини аниқлаймиз:
В_ш=
бу ерда: l=14 мм ва f=12,5 мм ([1], 7.12 – жадвалга биноан шкив ариқчаларини кўрсаткичлари, 138 – бет. Б серия).


.