Маъруза 1 Электр юритмага оид умумий маълумотлар, унинг вазифаси ва тузилиши

Маъруза 8
Электр юритмаларини тормозлаш режимлари.
Электр юритмаларда қўлланиладиган электр двигателлар двигател режимида ва генератор режимида ишлаши мумкин. Электр двигател хосил қиладиган қувват қуйидагича ифодаланади:
Р=Мω
бу ерда: М-электр двигателнинг харакатлантирувчи моменти, ω- электр двигателнинг бурчак тезлиги.
Электр двигателнинг двигател режимида унинг қуввати Р ижобий бўлади, бу эса М моментнинг ва ω бурчак тезлигининг йўналишлари бир бирига мос келганда содир бўлади. Бу режимдаги механик тавсифлар координата тизимининг I ва III квадранталарида жойлаштирилади. Бу квадранталарда моментнинг ва бурчак тезлигининг йўналишлари (белгиси) ёки ижобий ёки салбий бўлади. Шунинг учун қувват ижобий бўлади.
Электр двигателнинг генератор режимида унинг қуввати Р салбий бўлади, бу эса М моментнинг ва ω бурчак тезлигининг йўналишлари бир бирига мос келмаганда содир бўлади. Бу режимдаги механик тавсифлар координата тизимининг II ваи IV квадранталарида жойлаштирилади. Бу квадранталарда моментнинг ва бурчак тезлигининг йўналишлари (белгиси) хар хил бўлади. Шунинг учун қувват салбий бўлади.

Генератор ҳолатида ишлаши электр юритмаларни тормозлаш учун қўлланилади ва электр тормозлаш дейилади.
Электр тормозлаш бир қанча хусусиятларга, жумладан тормозлашнинг равонлиги, тормозлаш моментини кенг кўламда ўзгартириш жараёнининг соддалиги, механик тормозлашдан фарқли тез ишдан чиқадиган қисмларнинг йўқлиги, энергияни тармоққа қайтариш мумкинлиги, бошқаришнинг аниқлиги, автоматлаштиришнинг осонлиги, тормозлаш вақтини ўзгартириш мумкинлиги туфайли электр юритмаларни бошқаришда кенг қўлланилади.
Аниқ бир электр юритма учун электр тормозлашни қўллаш, механик тормозлашни истисно қилмайди, масалан электр двигателни тўхтатганда ва узиб қўйилганда ёки хавсизлик техникаси талабига кўра механик тормозлаш ишчи машинанинг маълум бир холатида ушлаб туриш учун зарур бўлиши мумкин.
Электр тормозлаш қуйидаги асосий масалаларни ечиш зарур бўлганда қўлланилади:
-тез-тез ишга тушириб, тўхтатиб, реверслаб кучланиб ишлайдиган электр юритмаларнинг секинлашиш вақтини қисқартиришда;
-ишчи машинанинг статик моментини мувозанатлаб ва тезликни хаддан ортиқ ошиб кетишига йўл қўймаслик учун (масалан шахта юк кўтариш қурилмаси билан юк туширишда);
-ишчи машинанинг белгиланган секинлашиш қонунини бажариш ва уни аниқ тўхтатиш учун.
Электр юритмаларда қуйидаги уч хил тормозлаш усуллари қўлланилади, булар:
- электр энергияни тармоққа қайтариш усули;
- динамик тормозлаш усули;
- алмаштириб улаш усули
Электр энергияни тармоққа қайтариш усулида электр двигател тармоққа уланган, аммо энергия оқими йўналишининг ўзгариши хисобига генератор режимига ўтади. Бунда тизимнинг кинетик ёки потенциал энергияси электр энергияга ўзгаради хамда узатгичдаги ва электр двигателдаги йўқотишларсиз тармоққа қайтарилади.
Динамик тормозлашда электр двигател тармоқдан узилади ва генератор режимига ўтказилади. Тизимдаги тўпланган механик энергия электр энергияга ўзгартирилади ва электр двигател занжиридаги қаршиликларни қизитишга сарфланади.
Алмаштириб улаш усули билан тормозлашда электр двигател тармоққа уланган, бироқ унинг электр магнит моментининг йўналиши айланишга қарама-қарши томонга ўзгаради. Бу режимда ишчи машина вали томонидан келадиган ва тармоқдан истеъмол қилинадиган энергия электр двигателда хамда ташқи қаршиликда (агар у уланган бўлса) сингдирилади.

Маъруза 9