If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet193/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   189   190   191   192   193   194   195   196   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994
Hujjat (3), jasurbek, 108219, diplom-353171101688 (1), 8-MAVZU

02
Де в ор ни нг т ермик к а р ши л и г ини ка ма й т и р иш учун девор 
к а ли нл иг и б ни к а ма й ти ри ш ва девор ма тер и ал ин и нг иссиклик 
у т к а з ув ча нл ик коэффициента б ни купайтириш керак. Конвектив 
иссиклик а л ма ши ни шн и (а! ва 
аа)
т ез л а шт и р и ш учун суюкликни
255


а р а л а ш т и р и ш ва окимнинг тезлигини ошириш з ару р. А г ар
иссиклик н у р л а ни ш о рк а ли т а р к а л а ё т г а н булса, нур ч и к а р а ё т г а н
юзанинг к о р а л и л и к д а р а ж а с и н и ва унинг т ем пе ра т у р ас ин и 
ошириш 
м а к с а д г а мувофиадир. А г а р текис деворнинг термин 
к а р ш и л и г и хисобга ол инма са, бунда юкори д а б ерилг а н т е н г л а м а
к уйида г и куринишни олади:
1
а , - а ,
К — —.

— Г~=
— т ~ -
(9.102)
1

1
«
1+«2 
«1
«2
(9.102) т е н г л а м а д а н куриниб т урибдики,
К
нинг ки й ма т и х а р
доим 
а
нинг энг кичик к и й м а т и д а н х ам нам булади.
Аг ар с ц = 4 0 В т / м
2
-К, <хг = 5000 В т / м 2- К булса, у х о л да К =
= 39,7 В т / м 2*К булади.
«2
ки й ма т ин ин г ортиши К нинг к и йм а т и г а
та ъ си р к и лма й д и. а1=40 В т / м 2- К ва а г =
10000
В т / м 2- К б у л г а н д а
К = 39,8 В т / м 2- К булади. К нинг н ийма тини ошириш учун кичик 
ки йма т ли
а
нинг к ийматини ( бизнинг мисолда 
«1
нинг к,ийматини) 
у зг ар т ир и ш 
лозим.
Аг ар 
аг = 5000 
ва 
а 1 = 8 0
булса,
К = 7 8 , 8 В т / м
2
-К; а
1
=
200
деб олинса, К = 1 9 2 В т / м
2
-К.
Д е м а к , а
1
<Саг булса, ж а р а ё н н и т е з л а ш т и р и ш учун ф а к а т
а\
нинг к и й мати н и ошириш лозим экан. А г а р а ^ а г булса, бундай 
иссиклик а л м а ш и н и ш ж а р а ё н и н и т е з л а т и ш учун и к к а л а
а\
ва а

нинг ки й мати н и х ам ошириш м а к с а д г а мувофиадир.
Айрим техникавий х ис о б л а ш л а р д а деворнинг термин к а рш и ли -
гини хисобга о л ма с а хам булади. Аммо бунда айрим х а т о л и к л а р г а
йул к уйила ди. Б у х ат ол ик л ар н ин г к ий ма т и н и хи соб ла б куриш 
лозим. Айникса, К нинг киймати к ат т а б у лг а н д а деворнинг термин 
ка р ши л и г и хисобга олиниши шарт. И ш л а б ч ик а р иш ш а р о ит и да
курилма д еворлари турли ифлосл ик л ар билан копланиб колади. Бу 
деворнинг те р м и к к а р ши л и г ини анча к у пай ти рад и. М а с а л а н ,
сувнинг к а т т и к л и г и хисобига девор юз а с иг а утириб кол г ан
ифлослин 
1
мм ка линл ик да г и пулат деворнинг термик к а рш и л и г и г а
тенг.
Д е в ор устида х а р хил и фл о сл и к л а р н ин г утириб колиши,
иссиклик у тк а зи ш ж а р а ё н ин и се к и нл ат ишд ан т а ш к а р и , деворнинг 
температурасини ха м ошириб юборади. Б а ъ з а н девор темпе ратура- 
сининг юкори булиб кетиши а в а р и я г а олиб келиши мумкин. Шу
с а ба бд ан иссиклик к у р и л ма ла р и н и и ш л а т и ш д а девор юзасини ха р
хил и ф л о сл ик л а р н и н г утириб к о л иш и да н с а к л а ш зарур.
И с с и к л и к а л м а ши н и ш ж а р а ё н л а р и н и куйида ги у с у л л а р ёрда- 
мида т е з л а ш т и р иш мумкин: 
1
) и ссиклик э л т к и ч ла рн ин г тезлигини 
купайтириш;
2
) иситиш юзасини д а в р и й р а в и ш д а т о з а л а б туриш;
3) асосий су юк ли к окимини пульса цион т е б р а н и ш л а р о р к а ли
юбориш; 4) с уюк ликнинг юпка к а т л а м и х а р а к а т и н и т а ш к и л
килиш; 5) к а т т и к м а т е р и а л л а р н и н г д она дор к а т л а м и д а г и и сс ик ­
лик а л м а ш и н и ш д а к а т л а м н и ма вхум к а й н а ш х о л ат иг а келтириш;
6
) т у р б у л и з а т о р л а р ё р д а м ид а окимнинг тар к иб ин и уз га р ти ри ш ва 
б о ш к а л а р . Х,ар бир ша роит учун т е з л а шт и р и шн и н г тегишли 
усулида н ф о й д а л а н и ш м а к с а д г а мувофик.
256


Т А К Р О Р Л А Ш ВА М У С Т А К И Л И Ш Л А Ш У ЧУН С А В О Л Л А Р
9.1. И с с и к л и к а л м а ш и н и ш ж а р а ё н л а р и н и н г кимёвий т ехнолог ия да ги а х а ми я т и .
И с с и к л и к т а р к а л и ш и н и н г нечта при н ц и п и а л тури м а в ж у д ?
9.2. И с с и к л и к э л т к и ч л а р н и н г а г р е г а т холати у з г а р м а г а н ва у з г а р г а н па йт даги 
и с си к ли к б а л а н с и т е н г л а м а л а р и к а н д а й т уз илади?
9.3. И с с и к л и к у т ка з у в ч анл и к. Фурье конуни. Ис с и к ли к у т к а з у в ч а н л и к н и н г д и ф ­
ф е р е н ц и а л т енг лама си .
9.4. И с с и к л и к н и н г нурланиши. С т е ф а н - Б о л ь ц м а н ва Кирхг оф к онунлари.
9.5. Конв е к тив иссиклик а л м а ш и н и ш . Нь ютон конуни. Конвектив иссиклик 
алма ши н и шн и н г диффе ренциа л тенг ламаси.
9.6. Конвект ив иссиклик а л м а ш и н и ш н и н г умумий к р ит ер и ал т е н г л а м а л а р и .
У х ш а ш л и к мез о нл ар и нин г маз муни.
9.7. Бу г н и н г к о н д е н с а ц и я л а н и ши ва с у юк ли к н и н г к а й н а ш и д а г и ис си кли к бериш-
нинг энг мухим т о мон лари н и м а л а р д а н иборат?
9.8 Д о н а д о р м а т е р и а л л а р н и н г к у з г а л м а с ва мавхум к а й н а ш к а т л а м и д а г и
ис с и к л и к бе ришни к а н д а й х и с о б л а ш мумкин?
9.9. И с с и к л и к у т к а з и шн и н г асосий т е н г л а ма с и . И с с и к л и к у т к а з и ш коэффи- 
ци ент ининг маз муни ни ма д а н иборат?
9.10. Ци л и н д р с и мо н юз а д а н утган и с си к ли к нинг микдорини к а и д а й а н и к л а ш
мумкин?
9.11. И с с и к л и к бериш ва иссиклик у т к а з и ш коэ ффи ц и е н т л а р и у р т а с и д а к а н ­
д а й у м у м и й л и к ва ф а р к бор?
9.12. И с с и к л и к ж а р а ё н л а р и н и н г х а р а к а т л а н т и р у в ч и кучи к а н д а й ф а к т о р л а р -
га б о г л и к б у л а д и ва кайси т е н г л а м а л а р ё р д а м и д а а н и к л а н а д и ?
9.13. И с с и к л и к у т ка з и ш ж а р а ё н л а р и н и т е з л а шт и р и ш н и н г маз му ни н и ма д а н
иб орат ? Уни кай си у с у л л а р ё р д а м и д а т е з л а шт и р и ш мумкин?
10 б о б .

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   189   190   191   192   193   194   195   196   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2022
ma'muriyatiga murojaat qiling

    Bosh sahifa
davlat universiteti
ta’lim vazirligi
axborot texnologiyalari
maxsus ta’lim
zbekiston respublikasi
guruh talabasi
O’zbekiston respublikasi
nomidagi toshkent
o’rta maxsus
davlat pedagogika
texnologiyalari universiteti
toshkent axborot
xorazmiy nomidagi
rivojlantirish vazirligi
pedagogika instituti
Ўзбекистон республикаси
tashkil etish
haqida tushuncha
таълим вазирлиги
vazirligi muhammad
O'zbekiston respublikasi
toshkent davlat
махсус таълим
respublikasi axborot
kommunikatsiyalarini rivojlantirish
vazirligi toshkent
saqlash vazirligi
fanidan tayyorlagan
bilan ishlash
Toshkent davlat
sog'liqni saqlash
uzbekistan coronavirus
respublikasi sog'liqni
coronavirus covid
koronavirus covid
vazirligi koronavirus
risida sertifikat
covid vaccination
qarshi emlanganlik
sertifikat ministry
vaccination certificate
Ishdan maqsad
fanidan mustaqil
matematika fakulteti
o’rta ta’lim
haqida umumiy
fanlar fakulteti
pedagogika universiteti
ishlab chiqarish
moliya instituti
fanining predmeti