If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet193/275
Sana12.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#545202
1   ...   189   190   191   192   193   194   195   196   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994


02
Де в ор ни нг т ермик к а р ши л и г ини ка ма й т и р иш учун девор 
к а ли нл иг и б ни к а ма й ти ри ш ва девор ма тер и ал ин и нг иссиклик 
у т к а з ув ча нл ик коэффициента б ни купайтириш керак. Конвектив 
иссиклик а л ма ши ни шн и (а! ва 
аа)
т ез л а шт и р и ш учун суюкликни
255


а р а л а ш т и р и ш ва окимнинг тезлигини ошириш з ару р. А г ар
иссиклик н у р л а ни ш о рк а ли т а р к а л а ё т г а н булса, нур ч и к а р а ё т г а н
юзанинг к о р а л и л и к д а р а ж а с и н и ва унинг т ем пе ра т у р ас ин и 
ошириш 
м а к с а д г а мувофиадир. А г а р текис деворнинг термин 
к а р ш и л и г и хисобга ол инма са, бунда юкори д а б ерилг а н т е н г л а м а
к уйида г и куринишни олади:
1
а , - а ,
К — —.

— Г~=
— т ~ -
(9.102)
1

1
«
1+«2 
«1
«2
(9.102) т е н г л а м а д а н куриниб т урибдики,
К
нинг ки й ма т и х а р
доим 
а
нинг энг кичик к и й м а т и д а н х ам нам булади.
Аг ар с ц = 4 0 В т / м
2
-К, <хг = 5000 В т / м 2- К булса, у х о л да К =
= 39,7 В т / м 2*К булади.
«2
ки й ма т ин ин г ортиши К нинг к и йм а т и г а
та ъ си р к и лма й д и. а1=40 В т / м 2- К ва а г =
10000
В т / м 2- К б у л г а н д а
К = 39,8 В т / м 2- К булади. К нинг н ийма тини ошириш учун кичик 
ки йма т ли
а
нинг к ийматини ( бизнинг мисолда 
«1
нинг к,ийматини) 
у зг ар т ир и ш 
лозим.
Аг ар 
аг = 5000 
ва 
а 1 = 8 0
булса,
К = 7 8 , 8 В т / м
2
-К; а
1
=
200
деб олинса, К = 1 9 2 В т / м
2
-К.
Д е м а к , а
1
<Саг булса, ж а р а ё н н и т е з л а ш т и р и ш учун ф а к а т
а\
нинг к и й мати н и ошириш лозим экан. А г а р а ^ а г булса, бундай 
иссиклик а л м а ш и н и ш ж а р а ё н и н и т е з л а т и ш учун и к к а л а
а\
ва а

нинг ки й мати н и х ам ошириш м а к с а д г а мувофиадир.
Айрим техникавий х ис о б л а ш л а р д а деворнинг термин к а рш и ли -
гини хисобга о л ма с а хам булади. Аммо бунда айрим х а т о л и к л а р г а
йул к уйила ди. Б у х ат ол ик л ар н ин г к ий ма т и н и хи соб ла б куриш 
лозим. Айникса, К нинг киймати к ат т а б у лг а н д а деворнинг термин 
ка р ши л и г и хисобга олиниши шарт. И ш л а б ч ик а р иш ш а р о ит и да
курилма д еворлари турли ифлосл ик л ар билан копланиб колади. Бу 
деворнинг те р м и к к а р ши л и г ини анча к у пай ти рад и. М а с а л а н ,
сувнинг к а т т и к л и г и хисобига девор юз а с иг а утириб кол г ан
ифлослин 
1
мм ка линл ик да г и пулат деворнинг термик к а рш и л и г и г а
тенг.
Д е в ор устида х а р хил и фл о сл и к л а р н ин г утириб колиши,
иссиклик у тк а зи ш ж а р а ё н ин и се к и нл ат ишд ан т а ш к а р и , деворнинг 
температурасини ха м ошириб юборади. Б а ъ з а н девор темпе ратура- 
сининг юкори булиб кетиши а в а р и я г а олиб келиши мумкин. Шу
с а ба бд ан иссиклик к у р и л ма ла р и н и и ш л а т и ш д а девор юзасини ха р
хил и ф л о сл ик л а р н и н г утириб к о л иш и да н с а к л а ш зарур.
И с с и к л и к а л м а ши н и ш ж а р а ё н л а р и н и куйида ги у с у л л а р ёрда- 
мида т е з л а ш т и р иш мумкин: 
1
) и ссиклик э л т к и ч ла рн ин г тезлигини 
купайтириш;
2
) иситиш юзасини д а в р и й р а в и ш д а т о з а л а б туриш;
3) асосий су юк ли к окимини пульса цион т е б р а н и ш л а р о р к а ли
юбориш; 4) с уюк ликнинг юпка к а т л а м и х а р а к а т и н и т а ш к и л
килиш; 5) к а т т и к м а т е р и а л л а р н и н г д она дор к а т л а м и д а г и и сс ик ­
лик а л м а ш и н и ш д а к а т л а м н и ма вхум к а й н а ш х о л ат иг а келтириш;
6
) т у р б у л и з а т о р л а р ё р д а м ид а окимнинг тар к иб ин и уз га р ти ри ш ва 
б о ш к а л а р . Х,ар бир ша роит учун т е з л а шт и р и шн и н г тегишли 
усулида н ф о й д а л а н и ш м а к с а д г а мувофик.
256


Т А К Р О Р Л А Ш ВА М У С Т А К И Л И Ш Л А Ш У ЧУН С А В О Л Л А Р
9.1. И с с и к л и к а л м а ш и н и ш ж а р а ё н л а р и н и н г кимёвий т ехнолог ия да ги а х а ми я т и .
И с с и к л и к т а р к а л и ш и н и н г нечта при н ц и п и а л тури м а в ж у д ?
9.2. И с с и к л и к э л т к и ч л а р н и н г а г р е г а т холати у з г а р м а г а н ва у з г а р г а н па йт даги 
и с си к ли к б а л а н с и т е н г л а м а л а р и к а н д а й т уз илади?
9.3. И с с и к л и к у т ка з у в ч анл и к. Фурье конуни. Ис с и к ли к у т к а з у в ч а н л и к н и н г д и ф ­
ф е р е н ц и а л т енг лама си .
9.4. И с с и к л и к н и н г нурланиши. С т е ф а н - Б о л ь ц м а н ва Кирхг оф к онунлари.
9.5. Конв е к тив иссиклик а л м а ш и н и ш . Нь ютон конуни. Конвектив иссиклик 
алма ши н и шн и н г диффе ренциа л тенг ламаси.
9.6. Конвект ив иссиклик а л м а ш и н и ш н и н г умумий к р ит ер и ал т е н г л а м а л а р и .
У х ш а ш л и к мез о нл ар и нин г маз муни.
9.7. Бу г н и н г к о н д е н с а ц и я л а н и ши ва с у юк ли к н и н г к а й н а ш и д а г и ис си кли к бериш-
нинг энг мухим т о мон лари н и м а л а р д а н иборат?
9.8 Д о н а д о р м а т е р и а л л а р н и н г к у з г а л м а с ва мавхум к а й н а ш к а т л а м и д а г и
ис с и к л и к бе ришни к а н д а й х и с о б л а ш мумкин?
9.9. И с с и к л и к у т к а з и шн и н г асосий т е н г л а ма с и . И с с и к л и к у т к а з и ш коэффи- 
ци ент ининг маз муни ни ма д а н иборат?
9.10. Ци л и н д р с и мо н юз а д а н утган и с си к ли к нинг микдорини к а и д а й а н и к л а ш
мумкин?
9.11. И с с и к л и к бериш ва иссиклик у т к а з и ш коэ ффи ц и е н т л а р и у р т а с и д а к а н ­
д а й у м у м и й л и к ва ф а р к бор?
9.12. И с с и к л и к ж а р а ё н л а р и н и н г х а р а к а т л а н т и р у в ч и кучи к а н д а й ф а к т о р л а р -
га б о г л и к б у л а д и ва кайси т е н г л а м а л а р ё р д а м и д а а н и к л а н а д и ?
9.13. И с с и к л и к у т ка з и ш ж а р а ё н л а р и н и т е з л а шт и р и ш н и н г маз му ни н и ма д а н
иб орат ? Уни кай си у с у л л а р ё р д а м и д а т е з л а шт и р и ш мумкин?
10 б о б .

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   189   190   191   192   193   194   195   196   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish