И ш о н а р л и г а п и р и ш н и



Download 4,49 Mb.
Pdf ko'rish
bet21/65
Sana24.02.2022
Hajmi4,49 Mb.
#213323
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   65
Bog'liq
30 soniya vaqtdan unumli foydalanish

Ф аоли ягп га у н д а ш . Ф аолиятга ундайдиган ҳулоса 
тингловчи то м о н и д ан маълум р еа к д и ян и талаб қилади 
в а бу ф аол и ят қ у ру қ оғизда қолиб кетм аслиги керак.
М а н а б у н га б и р м исол.
Ж и с м о н и й т а й ё р г а р л и к А с с о ц и а д и я с и аъ зо си
бўлган б и р аёл ў з д ў с т л а р и д а н :
36


- М ен м а к т а б д а ч е к и ш г а қ а р ш и к ам п ан и я бош - 
л а м о қ ч и м а н . С и зл а р д а бу м а в з у т а оид биронта ғоя 
борми?» - д еб сў р ад и . Ҳ ам м ал ари :
- Я хш и , б и з бу ҳ а қ и д а ўйлаб к ў р ам и з. Келинглар, 
б и р ф и н ж о н д а н қ а ҳ в а ич и б , ш и р и н л и к еймиз.
Улар ш у н д а й қ и л и ш д и , л ек и н ҳ ам м аси шу билан 
т у гад и . А ёллар б утунлай б о ш қ а м авзу л ар д а суҳбат- 
л а ш и ш д и , б ояги к а м п а н и я н и бош лам оқчи бўлган 
аёл д у т о н а л а р и д а н ҳ еч қ а н д а й т а к л и ф в а ёр д ам
ололмади.
В о қ е л и к д а м аъ лу м о т м а н а бу т а р з д а иф одалан- 
г а н д а эд и , а л б ат т а, ф а о л и я т г а б ош лайдиган в а зи я т - 
г а ю з а г а к ел ар д и .
«Мени м а к т а б д а ў қ у в ч и л а р н и н г т а м а ки ч е к и ш - 
л а р и т а ш в и ш га солади. Ш ун и н г у ч у н чекиш га г^ар- 
ш и к а м п а н и я б о ш л а м о ҳ ч и м а н . И ш о на м а н ки , бу 
м е н у ч у н к^анчалик а ҳ а м и я т г а эга бўлса, си зла р  
у ч у н ҳ а м ш у дараж ада м у ҳ и м , ч у н к и ф арзанд- 
л а р и н г и з н и н г з а р а р л и о д а т д а н у зо ҳ л а ш т и р га н  
б ў л а с и з л а р . К е ли н г, ҳо зи р бир ф инж ондан қа ҳва  
ичиб, т о р т е й л и к ва ш у н и н г у с т и д а го я ла р и м и зн и  
ё з и б олайлик».
Б у д а в р а д а 16 н а ф а р аёл бор эд и , А ссоциация аъ- 
зо си бўлган аёл ҳ а м 16 т а я н г и ғо я га э га бўларди. 
А гар си з о д а м л а р д а н м аъ лу м б и р ҳ а р а к а т н и маълум 
б и р в а қ т ч е г а р а с и д а а м а л г а о ш и р и ш и н и сў р асан - 
ги з, ў зи н ги з и с т а г а н н а т и ж а г а эр и ш и ш и н ги з тур- 
га н гап . И ш , х и з м а т г а о и д в а з и я т л а р и д а ҳам бу ус- 
луб х у д д и ш у т а р з д а и ш л ай д и .
М ан а я н а б и р м исол.
К у н о х и р л а б ҳо л га н . И ш хо н а д а си з. Т ўрт н а ф а р  
ҳ а м к а с б и н г и з б и л а н р еж а д а н т а ш ҳ а р и м аж лис 
к е т я п т и , ў з б ў л и м и н г и з х а р а ж а т л а р и н и кам ст т и- 
р и ш у с у л л а р и ҳ а ҳ и д а м у ҳ о к а м а ҳ и л я п с и з л а р . Сиз
37


у л а р г а б у й р у ъ б ер о лм а й с и з, а м м о и л т и м о с к р л и - 
ш ин ги з, с ў р а ш и н г и з м у м к и н . А гар:
- Ҳ у р м а т л и ж аноблар, ҳ а м м а м и з сарф -хараж ат - 
н и к а м а й т и р и ш за р у р л и ги н и я х ш и б илам из. М енда бу 
борада и к к и т а ф и к р бор, а м и н м а н к и си зла р д а ҳам . 
К елинг, ш у ҳ а ҳ и д а ў й л а б к ў р а й л и к , десангиз, ула р :
-Я х ш и , биз б у т ўгрида ў й л а б к ўр а м и з,
-
дейиш ади.
Қарабсизки, м аж лис охиригача, ун д а н кей и н ҳ а м ҳеч 
нарса содир бўлм айди. Ҳ а м м а си огизда кр ли б кетади.
А гар си з қ у й и д а ги м а з м у н д а г а п и р с а н г и з:
«Ҳурматли ж а н о б л а р , х а р а ж а т л а р н и қ и с қ а р т и - 
р и ш и м и з к е р а к л и ги н и ҳ а м м а м и з я х ш и б и л ам и з. 
Ҳ ар б и р и н ги з бу б о р а д а м ен то м о н б ўлсангиз в а ҳеч 
б ў л м ага н д а у ч т а ф и к р н и ў р т а г а т а ш л а с а н г и з , си з- 
л а р д а н м и н н а т д о р бўлар эд и м . К ей и н ги ҳ а ф т а н и н г
с е ш а н б а қ у н и й и ғи л га н и м и зд а ф и к р в а ғо я л ар и н - 
ги зн и м у ҳ о к а м а қ и л ам и з. Б у ҳ а м м а м и з у ч у н ҳ а м
ф о й д а л и бўлади. Ё р д а м и н г и з учун раҳм ат».
Б у б и л ан ҳ а м м а н и н г э ъ ти б о р и н и қ а р а т а с и з в а
а л б а т т а н а т и ж а г а э р и ш а с и з . Г а п и н ги зн и қ а н ч а л и к
м улойим в а и л т и ф о т б и л ан а й т и ш и н г и з д а н қ а т ъ и
н а з а р , ҳ а м м а л а р и н и а н и қ б и р ф а о л и я т н и а н и қ б ир 
в а қ т д о и р а с и д а б а ж а р и ш г а м а ж б у р қ и л а с и з.
Та ъ с и р л а н и ш г а у н д а ш . Т ел ер ек л ам а м ат н л а- 
р и , а р зо н л а ш т и р и л га н с а в д о д а г и «Шу бугун, ҳ о зи р
сотиб олинг!», «Ҳ аётин гиздаги я г о н а и м к о н и я т д а н
ф о й д а л а н и б қолинг!» к а б и қ и ч қ и р и қ л а р ҳ а м м а м и з - 
га я х ш и т а н и ш в а у л ар м и я м и з г а ш у д а р а ж а д а ў р- 
н а ш и б қ о л ган к и , ҳ еч қ и й н а л м а с д а н ё д д а н а й ти б
б е р а олам из. Б и з г а , ш у н и н гд ек , и ш о н т и р и ш к у ч и г а
т а я н и б , од д и й м аъ л у м о тн и е т к а з а д и г а н р е к л а м а л а р
ҳ а м м аълум . Б у н д а й р е к л а м а л а р а н и қ бир ф а о л и я т - 
н и т ал аб қ и л м а й д и , б ал к и т и н гл о в ч и н и н г т а ъ с и р л а - 
н и ш и н и к ў зд а ту т ад и .
38


К ўпи нча а н и қ ф ао л и я тн и талаб қи л и ш м ум кин 
бўлмайди. Б у е р д а кўзланган м а қ с а д г а е т и ш и ш га ҳа- 
р а к а т қ и л га н д а и ш о н ти р и ш к уч и га ёк и куч н ам ун а- 
си га асосланган т аъ си р л ан и ш га зш дайдиган, м и я га 
ў р н а ш и б қ ол м ай д и ган а н и қ п а й т н и билиш к ер ак .
М ен а н т и к в а р бую м лар со т и л а д и ган д ў к о н г а к и - 
риб, XVII а с р д а я с а л г а н з а р г а р л и к и ш и г а о и д бир 
ж у ф т а н т и қ а к у м у ш ш а м д о н л а р н и к ў р г а н и м д а
т а ж р и б а д а бу куч т а к т и к а с и н и си н аб к ў р д и м . Ле- 
к и н со ту в ч и м ен га: «Бу ш а м д о н л а р н и сотиб ол» д е- 
г а н и й ўқ, асло! У ш у н ч ак й :
«Ажойиб, а! Б у н а р хга б у н д а й я х ш и с и н и т о п а ол- 
м а й с и з. Н ега ҳ а л и г а ч а ҳ е ч к и м б у н и со т и б о лм а га - 
н ига ҳ а й р о н м а н , л е к и н м е н б у н д а н ҳ а т т о хур с а н д - 
м а н . А й т га н ч а , м е н б у л а р н и б у гу н у й и м г а о л и б  
к е т м о ц ч и в а ў з и м д а о л и б ҳ о л м о ҳ ч и эдим . Ш ам дон- 
л а р н и т о п га н и м и зд а н б у ё н р а ф и ҳ а м б у ю м л а р н и н г  
ў з и м и з н и к и б ў л и ш и н и и л т и м о с ҳилади»,
д ед и .
Т аб и и й к и , м ен ш а м д о н л а р н и ш у з а қ о т и сотиб 
олдим , р а ф и қ а м и к к и м и з б ую м ларн и т о м о ш а қил- 
г а н и м и з д а а й н а н м ен ш у ш а м д о н л а р н и сотиб олга- 
н и м г а х у р с а н д б ўл ам ан . Б у н д а н т а ш қ а р и , м ен т а ъ - 
с и р л а н и ш г а у н д а ш с а н ъ а т и б о р а с и д а т а ж р и б а г а
э г а бўлдим д еб ў й л ай м ан .

Download 4,49 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   65




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish