Халцаро бобур фонди

БОБУРНОМЛ
оёғимни ҳ и м м а т узан гиси га қўйиб, Ол- 
лоҳга т а в а к к у л т и эги н и н и қ ў л г а олдим 
ва Султон Иброҳим бинни Султон Искан- 
дар бинни Султон Б аҳ л у л Л ў д и й афғон- 
нинг устига юрдим. Ў ша йи л л а р и пой- 
тахт Д еҳ л и ва Ҳиндустон ерлари унинг 
тах ти тасар р у ф и д а эди. Ҳ озирда уни нг 
л а ш к а р и н и б и р л а к (ю з м и н г к и ш и )
д ей и ш ар д и . Ўяи ва б екл ар и д аги ф иллар- 
нинг ҳисоби м ин гтага я қ и н л а ш а р д и . Б и з 
унга қараб ю рдик. Б ир м анаил ўтгани- 
миздан сўнг, Д и пал пу р н и Б о қи шиғовул- 
га* и н о ят қил и б, уни Б а л х г а к ў м а к учун 
ж ў н а тд и м . Б а л х д а г и и ш л ар н и я х ш и л а ш
м ақсадида ан ча пул ва Кобулдаги қарин- 
д о ш л а р г а ҳ ам д а б о л а - ч а қ а г а М ал ў тн и
э г а л л ага н и м и зд а қ ў л г а к и р и т га н нарса- 
л ар д ан совғалар юборилди.
Дундан пастда б и р -и кк и м анзи л ўтга- 
ни м издан сунг ТПоҳ Имод Ш ерозий Оро- 
й и ш Хон ва М улла М уҳам м ад М узаҳҳиб- 
н и нг х ат л ар и н и олиб келди. У лар хатда 
менга б и рм ун ча х а й р и х о ҳ л и к л а р изҳор 
қ ил и б, к ў н г л и м д а ги бу ю риш ҳ а р а к а т и
ва ғай р ат и н и оп ш р ган эдилар. Б и з пиё- 
да ч о пар и м и з о р қ а л и уларга и н о я т фар- 
м онлари ва и лтиф от м акт у б л ар и битиб 
юбордик, ўзимил олдинга қараб жўнаб 
кетд ик.
М ал ў тд ан ч и қ қ а н ҳ у ж у м ч и л а р Ҳа- 
рўр, К а ҳ л ў р ва ў ш а атроф д аги к и р и ш
қ и й и н л и ги д а н ҳеч к и м я қ и н л а ш о л м а г а н
қ ў р ғо н л а р н и эгаллаб, эл и н и талаб, биз- 
га келиб қ ў ш и л д и л а р . О ламхон ҳам ха- 
роб бўлиб, я ё в -я л а н г бир аҳволда к елди. 
У ни кутиб олиптга бек ва хос амалдор- 
л а р н и ю б о р д и к , о т л ар ҳам ж ў н а т д и к . 
Ш у ерда эк ан и м и яд а келиб, х изм ати м и з- 
га к и р д и . А трофдаги тоғ ва д ар ал ар н и
ў р ган и ш учун ҳ у ж у м ч и л а р бориб, бир- 
и к к и к е ч а т у н аб ҳ а м к е л д и . А й т а р л и
бирор я х ш и нарса ц ўлга к и р м ади . Ш оҳ 
Мир Ҳ усайн, Ж о н и б е к ва я н а баъли йи- 
ги тл ар ҳ у ж у м г а рухсат сўраб, к етд и л ар .
Д у н д а э к а н и м и э д а И см оил Ж и л в о - 
ний ва Б иб ан н и н г х аб ар ч и л ар и и к к и -у ч
м арта к е л и ш д и . Мен ҳ ам у лар истага- 
ни д ек ф арм он лар юбордим.
Д у н д а н ж ў н а б , А р ў п а р г а к е л д и к .
А рўпард а эк а н и м и з д а қ а т т и қ ём ғи р ла р
ёғди. А н ч аги н а совуқ бўлди. Оч яланг- 
оч ҳ и н д у с т о н л и к л а р н и н г кўпи қ и р и л и б
кетди.
А р ў п ар д ан ч и қ и б , С а ҳ р и н д н и н г рў- 
п а р а с и д а — К а р м а л д а т ў х т а г а н э д и к
ҳ а м к и , б и р ҳ и н д у с т о н л и к : „ С у л т о н
И б р о ҳ и м н и н г э л ч и с и м а н “ , деб к е л д и . 
У н и н г х ат ва ё р л и ғ и б у л м аса ҳ а м , у биз- 
дан бир к и ш и н и э л ч и л и к к а ю бориш и- 
м и зн и сўраб, я л и н и б -ё л в о р д и . Б и з ҳ ам
унга ҳ ам р о ҳ қ и л и б т у нги посбон лари- 
м и з д ан С авод и йни ж ў н а т д и к . Бу бечо- 
р а л а р етиб б о р и ш гач , И бр о ҳ им ҳ ар ик- 
к о в и н и ҳ ам аси р қ и л и б д и . И б р о ҳ и м н и
тор-м ор қ и л г а н к у н и м и з С аводий қуту- 
либ к е л д и .
Й ў л д а бир к е ч а т ў х т а б , Б а н ў р ва 
Санўр ер л а р и н и суғорадиган анҳор ёқа- 
сида т у ш д и к . Б у Ҳ индустондаги бош қа 
д а р ё л а р д а н а ж р а л и б т у р а д и г а н я г о н а
т ез о қ ар дарё, уни Гагар дарёси дейди- 
лар. Ч и т р ҳам ш у дарё ёқ асид ад ир. Дарё 
бўйлаб сай р қ и л и ш учун ю қо рига қараб 
ю рдик. Б у дарё Ч и т р д а н уч-тўрт к у рў ҳ
ю қорида, ан ҳ о р н и н г четидан ч и қ и б ке- 
л ад и . Дарё бўйлаб ю қ о р и р о қ қ а к ўтарил- 
г а н и м и з д а бир к е н г д ар ад ан т ў р т-б еш
тегирмон сув оқиб ч и қ аё т га н и н и к ў рд и к. 
Б у б ал ан д л и к д а г и ж о й л а р ж у д а гўэал ва 
энг х у ш ҳ а в о ерл ар д ир . Ушбу д арён инг 
д ар ад ан ч и қ и б к е л а д и г а н ж о й и д а чор- 
боғ барпо этитпларини буюрдим. Б у сув 
д ал ага туш иб, я н а б и р -и к к и к у р ў ҳ оқиб 
боради ва ан ҳ о р га қ ў ш и л и б к етад и . Га- 
гар суви эса ч е к к а д а н оқиб ч и қ а д и ва у 
м а з к у р дарё қ ў ш и л а д и г а н ж о й д а н уч- 
тў р т к у р ў ҳ б а л а н р о қ д а н о қ а д и . Ё м ғи р 
м авсум ида бу д ар ён и н г суви ж у д а кў п ая- 
ди, Гагар дарёсига қ ў ш и л и б , С ам ана ва 
Сунам томон оқиб боради.
Ш у ж ой д а эк а н и м и з д а Д е ҳ л и н и н г бу 
т а р а ф и д а т у р ган С ултон И б р о ҳ и м н и н г
у ердан ч и қ и б олдинга қ ар аб ж ў н а г а н и
ва Ҳ исори Ф еруза ш ақд ор и * * Ҳ амидхо- 
ний х оссах айл ий Ҳ исори Ф еруэа ва ўш а 
ердаги л а ш к а р и билан Ҳ исори Феруза- 
дан бу томонга қараб ўн-ўн беш к у р ў ҳ
берида к ел аёт г а н и ҳ а қ и д а хабар олд ик. 
К ат т аб ек н и хабар к е л т и р и ш учун Сул- 
тон И б р о ҳ и м н и н г қ а р о р г о ҳ и г а , М ўмин
* Ш и г о в у л — п о д ш о ҳ л и к д а элчи ва м е ҳ м о н л а р н и к у т и ш г в т а й и н л а н г а н к и ш и .
** Ш а қ д о р — со лиц й и гу вч и .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМЛ
197
а т к а н и Ҳ исори Ф ер у за қ ў ш и н и г а юбо- 
р илди.
Ж у м о д у л-аввал о й и н и н г ун учинчи- 
сида, я к ш а н б а к у н и А нб алад ан ч иқиб , 
бир к ў л ё қ а с и г а т у ш д и к . М ўм ин а т к а
билан К аттабек худди ш у к у н и қай ти б
к ел д и л ар . Ҳ ум ою нни Х о ж а К алон, Сул- 
тон М уҳам м ад дўлдой, Вали хозин бош- 
ч и л и г и д а г и ў н г қ а н о т д а г и к и ш и л а р и
билан ҳам д а Ҳ индустонда қ о л ган беклар- 
дан Х и с р а в б е к , Ҳ и н д у б е к , А б д у л ази з, 
М уҳам м ад Али ж а н г - ж а н г н и , м а р к а з и й
қ ў ш и н д а н , подш оҳ сарой ин инг хос амал- 
д о р л ар и ва й и ги т л ар и д ан — Ш оҳ Ман- 
сур барлос, К аттаб ек, Муҳиб А ли ва я н а 
бир неча к и ш и н и қ ў ш и б Ҳ ам и д х о н н и н г 
устига ю р и ш га т а й и н л а д и к .
Б и б а н ҳам ш у қ а р о р г о ҳ и м и з г а ке- 
либ, ил т и ф о т к ў р сатд и . А фғон деганла- 
ри ж у д а қ ў п о л ва б еақ л х а л қ бўлади. 
Г а р ч и н а в к а р л а р и сони ва м а р т а б а с и
бундан баланд бўлса ҳ ам , Д и ло в ар х он , 
О лам х о н н и н г ўгл о нл ар и — подш оҳзода- 
л а р бўлса ҳам , м ени нг олдимда ўтирган- 
л ар и йўқ, бироқ бу Б ибан ў т и р и ш га изн 
с ў р а д и . А м м о у н и н г бу н о м а ъ қ у л -
ч и л и г и г а к и м ҳам қ у л о қ соларди!
О й н и н г ўн т ў р т и н ч и с и д а , д у ш а н б а
к ун и эрталаб Ҳ умоюн Ҳ ам идхон устига 
қ ў ш и н тортди. Ҳумоюн саралан ган юз- 
юз э л л и к соқчи қисм й и ги т и н и ўэидан 
олдинроқ ж ў н а тд и . Бу й и ги тл ар душман- 
га я қ и н л а ш и б , қ ў л ж а н г и н и б о ш л а б
юбордилар. Б и р -и к ки тўқнаш увдан кейин 
орқадан Ҳумоюннинг қораси кўринди-ю, 
д у ш м а н қоча бош лади. Ю з-и к к и юз ки- 
ш и н и отдан қ у л ат и б , я р м и н и н г бошини 
к есд и л а р , қ о л ган я р м и н и е т т и -сак к и зт а 
ф и л и билан Ҳ ум ою н ни нг олдига келтир- 
дил ар . Ҳ ум ою н ни нг бу ғалабаси ҳ ақи да- 
ги хабарни о йн ин г ўн с а к к и з и н ч и с и д а , 
ж у м а к у н и т у ш в а қ т и д а , Б е к М и р а к
м ў гу л ў ш а қ а р о р г о ҳ н и н г ў з и д а эк ан и - 
м и з д а ё қ е т к а з и б к е л д и . М ен д а р ҳ о л
Ҳ ум ою нга махсус бош-оёқ к и й и м ва от- 
х о н а м д а г и энг я х ш и о т л а р д а н б и р и н и
инъом этиб, я н а б о ш қ а м у к о ф отл ар ҳам 
ваъда қ и л д и м .
О й н и н г й и г и р м а б и р и н ч и с и д а , ду- 
ш анб а ку н и ш у қар о р го ҳ га Ҳумоюн юз- 
т ач а аси р ва ет т и -с а к к и з фил билан ке- 
л и б , м е н г а и л т и ф о т к ў р с а т д и . У стод 
А л и қ у л и ва м и л т и қ л и л а р г а сиёсат учун 
а си р л а р н и м и л т и қ билан қири б т а ш л а ш
бую рилди. Ҳ у м о ю н ни нг биринчи ю риш и 
ва биринчи кўрган иш и ш у эди. Б у унинг 
к ей и н г и н и я т л а р и учун кўп я х ш и ало- 
мат бўлди. О тл и қ л а р и м и з қочган ки ш и - 
л арн и қувиб Ҳисори Ф еруза қ алъ асига- 
ча бордилар, у ерни қў л га олиб, талаб, 
қай ти б к ел д и л ар . Ҳ исори Ф еруза қалъ- 
асини унга теги ш л и ва тобе бир карўр- 
л и к в и л о я т и билан Ҳ ум ою нга совға қил- 
дим ва яна бир к ар ў р (юз лак) пул муко- 
фоти ҳам бердим.
Бу цароргоҳдан кўчиб Шоҳободга кел- 
дик. Султон И б р о ҳ и м н и н г қ ар о р гоҳ и га 
„ т и л “ тутиб к е л и ш учун одам ж ў н а тд и к
ва ш у боис бир неча кун шу ерда қолиб 
к етдик. Р аҳ м ат пиёдани галаба ҳақида- 
ги хабарлар билан Кобулга юбордик.
Ушбу қароргоҳда экан им изда, жумод 
ул-аввал о йининг йи гирм а сак ки зи н чи - 
сида, душ анба куни офтоб ҳам ал буржи- 
га кирди. 961- йили Ҳумоюн ўн сак ки з 
ёшда эди, уни нг юзига устара ёки қай чи 
т ек к и з и л д и .
И б р о ҳ и м н и н г ўрд аси дан ҳам уни нг 
бир к у р ў ҳ - и к к и к у р ў ҳ юриб, ҳ а р бир 
қ а р о р го ҳ д а и к к и - у ч к у н тўхтаб -тў х таб
к ел аётганл иги ҳақ и да тинимсиз хабарлар 
к е л а бош лади . Б из ҳам олдинга қараб 
йў л о л д и к . Ш оҳободдан ч и қ қ а ч , и к к и
м анзи л да тўхтаб, С арсаванинг тўгриси- 
га — Ж у у н дарёси қирғоғига келиб туш- 
дик. Х о ж а К ал о н н и н г н а в к а р и Ҳайдар- 
қули „т и л “ ушлаб к ел иш учун юборилди.
Мен Ж у у н дарёси 
к е ч и ги д а н ўтиб 
Сарсавани сайр қ и л д и м . Ў ша ку н и маъ- 
ж у н ҳ ам е д и к . С а р с а в а н и н г ч а ш м а с и
бор, озроқ сув шу ч аш м адан оқиб бора- 
ди, ёмон ж о й л а р эмас. Турдибек хоксор 
бу ерни м ақтаб т а ъ р и ф л а д и . Мен унга 
„Ш у ер сен ики б ўл си н “ , дедим. Ш у са- 
баб билан Сарсава Т у р д и бек ка берилди.
Б ир кем ага толор — тахтасупа ясат- 
тириб олгандим. Б аъ зи д а ш у кемада сайр 
қ и л ар д и м , баъзан бош қа м анзилга кўчга- 
ним изда ҳам шу кем а билан келардим.
У қароргоҳдан чиқиб қирғоқ бўйлаб 
пастга қ араб и к к и м ан э и л ю рган эдик 
ҳ ам к и , „ т и л “ тутиш га борганлардан Ҳай- 
д а р қ у л и Довудхон Ҳ ай т и м хонни беш- 
олти минг к и ш и с и билан Миёни Дуоб та- 
рафига ўтказибди. И броҳим нинг доира- 
сидан уч-тўрт курўҳ берида доира уриб 
ў т и р ган м и ш , деган хабарни келтирд и.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

198
БОБУ РНОМ А
Ж у м о д у л -о х и р о й и н и н г ун с а к к и - 
зин чи сид а, я к ш а н б а ку н и бу туда усти- 
га Ч и н Темур Султон, М аҳдий Х о ж а, Му- 
ҳам м ад Султон мирзо на Одил Султон- 
ни на бутун чап қ ан о т й и ги т л ар и — Сул- 
тон Ж у н а й д ва Ш оҳ Мир Ҳ усайн ва Қут- 
л у қ қ а д а м н и , м а р к а з д а н — Юнус А ли , 
Абдулло, А ҳ м ад и й ва К аттаб екни илгор 
қ и л и б т а н л а д и к . П е ш и н н а м о з и чоғи 
у лар ш у ердан д арёни кечиб утиб, аср 
ва ш ом н а м о з л а р и о р а л и ғ и д а
н а р и г и
қ и р ғ о қ д а н ж ў н аб к етд и л ар . Бибан мана 
ш у ҳ у ж у м б а ҳ о н а с и д а д а р ё д а н ў ти б , 
қочиб кетди. Бомдод намози пайти ас- 
к ар л ар и м и э душ м ан устига етиб бора- 
дилар. Озгина одам уруш бош лайдиган- 
дек булиб саф ланади. Б и з н и н г одамла- 
р и м и з я қ и н л а ш и ш л а р и б и л а н у л а р
қ ў р қ и б қоча б о ш лайдилар. И броҳим нинг 
доирасигача у л ар н и о тл ар и д ан қу л ати б , 
қувиб бораверадилар. Д овудхоннинг ака- 
си Ҳ а й т и м х о н н и , ун и н г сар д ор л ар и дан 
бири ш у к и ш и эди, отдан туш и риб, ет- 
миш -саксон асир ва о лти-етти фил би- 
лан олдим га олиб к ел д и л ар . Сиёсат учун 
аск а р л а р н и н г к ў п ч и л и ги қ а т л этилди.
Бу ердан жўнаб ўнг қан от, чап қанот 
ва м а р к а з қ ў ш и н л а р и н и сафлаб, к ў р и к - 
дан ў т к азд и м . А с к а р л а р и м и з н и н г сони 
биз м ў л ж а л л а г а н д а н к а м р о қ эди.
Ш у қ ў н и м ж о й д а бутун л а ш к а р х а л қ и
ҳ о л и г а я р а ш а а р а в а к е л т и р и ш л а р и н и
буюрдим. Етти юзта арава олиб келди- 
лар. Устод А л и қ у л и г а Рум усули билан 
а р ав ал ар орасига з а н ж и р ўр ни га ҳўкиз- 
ни нг хом терисидан ар қ о н эш иб тасм а 
қ и л и б б и р -б и р и га б о ғ л а ш н и б ую рдим . 
Ҳ а р и к к и т а а р а в а ў р т а с и г а о л т и -е т т и
тўра (қ а л қ о н ) қ ў й и л а д и . М и л т и қ л и л а р
ш у ар ав а ва тўра — қ а л қ о н л а р ортида 
туриб, м и л т и қ о т ад и л ар. Б у қ у р о л л ар- 
ни т а й ё р л а ш учун беш олти к у н ш у ерда 
қолиб кетд ик .
Ушбу асбоб ва қ у р о л л ар тайёр бўлга- 
нидан сўнг биз бек л ар ва билим дон сара 
й и г и т л а р н и ч а қ и р и б , у м у м и й к е н г а ш
ў т к а з д и к . П ан и п ат — бутун бир ш аҳ ар . 
У н и н г м а ҳ а л л а ва у й л а р и к ў п , б и р
т о м оним и зд а атроф даги м а ҳ а л л а ва уй- 
л а р бўлса, и к к и н ч и т ар аф арава ва қал- 
қ о н л а р б и л а н т ў с и л а д и , м и л т и қ л и ва 
п и ёд ал ар арава ва қ а л қ о н о ртига жой- 
л а ш т и р и л а д и , деган ф и к р д а т ў х тад и к .
Ш у қ а р о р г а кел иб , биз ж ў н а б кет- 
д и к . Б и р м ан зи л ўтиб, ж у м о д у л -о хи р
о йи н и н г сўнгида, п а й ш ан б а к у н и П ани- 
п а т г а етиб к е л д и к . У нг т а р а ф и м и з д а
ш аҳ ар ва м а ҳ а л л а л а р жойлатпган. Олди 
м изга тайёр бўлган аравя ва қ а л қ о н л а р
қ у й и л д и . Ч ап тараф ва я н а б аъ зи ерлар- 
да х а н д а қ л а р қази б, ш о х ла р д ан тўсиқ- 
лар к ў т а р д и к . Ҳ ар бир ў қ отим и (мил- 
т и қ л и л а р гуруҳи) ўртасида юл-юз э л л и к
от ч и қ а о л ад и ган ж о й қ о л д и р и л д и . Ас- 
к а р л а р н и н г б а ъ з и л а р и т а р а д д у д л а н и б
ваҳ и м ага ту ш д и л ар . Қўрқун ва ваҳима- 
га т у ш и ш ўрин сизд и р . Тангри нимани- 
к и азалд ан т а қ д и р га битган бўлса, ун- 
дан б о ш қ а с и б ў л м а й д и . А м м о у л а р н и
ҳ ам а й б л а б б ў л м а й д и . У л а р н и н г ҳ а м
т а ш в и ш г а т у ш и ш г а ҳ а қ л а р и бор. Чун- 
к и ватан идан и к к и - у ч о й л и к йўлни бо- 
сиб к елиб, 
бегона қ ав м билан ур уш га 
к и р и ш г а н эдилар. Н а биз у л а р н и н г ти- 
л и н и билам и з, на у лар б изн инг тилим из- 
ни б и л и ш ад и .