Халцаро бобур фонди

Жисмимда иситма кувда маҳкам бўладур,
К ўздин ўчадур у й қ у чу охшам бўладур.
%ар иккаласи ғамим била сабримдек,
Борғон сайи б у ортадур, у л кам бўладур.
Сафар о й и н и н г й и г и р м а сак к и зи н ч и - 
сида, ш анба к у н и ам м аб еги м лар — Фах- 
р и ж а ҳ о н б е г и м ва Х ад и ч а С ултонбегим 
к ел д и л ар . К ем ада бориб, Секандаробод- 
дан ю қ о р и р о қ д а кутиб олдим.
Я к ш а н б а к у н и Устод А л и қ у л и к ат т а 
т ў п и д а н то ш отди. Т о ш и ж у д а у з о қ қ а
о т и л г а н б ў л с а - д а , т ў п и м а й д а - м а й д а
бўлиб к ет д и . Т ў п н и н г бир б ў л аги бир 
тўда одам ни нг устига туш иб, у л ар н и бо-
сиб қ о л д и . У лар д ан с а к к и з т а с и ҳ а л о к
бўлди.
Р аб и 
ул-аввал ойи н и н г еттинчиси- 
да, душ анб а ку н и С ек р и й н и сайр қ и л и ш
учун о т л а н д и м . Қ ў й и л д а г и к ў л и ч и г а 
қ у р и л и ш и т а й и н л а н г а н с а к к и з қ и р р а л и
супа тайёр бўлган эди. У ерга кем а би- 
лан бориб, супага чодир т и к т и р и б , маъ- 
ж у н х ў р л и к қ и л д и к . С е к р и й с а й р и д а н
қайтиб келиб раби ул-аввал ойи ни нг ўн 
т ў р т и н ч и с и д а, душ анб а к у н и кеч қ у р у н
г а з о т б о ш л а ш н и я т и д а Ч а н д е р и й г а
қ ар аб йўлга т у ш д и к . Уч курўҳга я қ и н
йўл юриб, Ж а л е с а р д а т ў х т а д и к . Одам- 
л а р и м и з н и н г қ у р о л л а н и ш ва тайёргар- 
л и к к ў р и ш л а р и учун ш у ерда и к к и кун 
туриб, п ай ш ан б а к у н и ж ў н аб кетиб, бо- 
риб Унварда т ў х т ад и к . Унвардан кема- 
га туш и б, Ч а н д в ар д а ундан ч и қ д и к , У 
ердан м анзи л м а-м анзил кўчиб, ойнинг 
й и ги р м а с а к к и з и н ч и с и д а , душ анба куни 
К унар к еч и ги олдида тў хтад ик.
Раби ул-охир о йи ни нг и к к и н ч и си д а, 
пай ш ан б а к ун и дарёдан ўтдим. Тўрт-беш 
кун — то л а ш к а р х а л қ и дарёдан ўтиб 
б ўлгуни ча, д ар ён инг гоҳ у, гоҳ бу қир- 
гогида туриб қолдим. Б ир неча кун ке- 
м ад а устма-уст ў т и р и б , м а ъ ж у н ед и к . 
Чанбал Ганга дар ёси га К у нар 
кечиги- 
дан б ир -и кки к у р ў ҳ ю қ о р и р о қ д а қуйи- 
лади. Ж у м а к у н и кем ага тушиб, Чанбал- 
нинг қ у й и л и ш ж о й и д ан ўтиб, қароргоҳ- 
га кел д и к.
Гарчи Ш а й х Б о я з и д д у ш м а н л и ги н и
о ч и қ кў р сатм ас а-д а, у н и н г ҳ а р а к а т ва 
қ и л а ё тг а н и ш л а р и д а н д у ш м а н л и к ния- 
ти сеэилиб турарди. 
Ш у сабабдан Му- 
ҳаммад Али ж а н г ж ан гн и қўш индан айи- 
риб, Қ ан н ў ж д а н М уҳам м ад Султон мир- 
зо ва ў ш а ердаги султон ва ам ирлардан: 
Қ о си м Ҳ у с а й н С ул то н, Б еҳ у б С ултон, 
М а л и к Қ о с и м К ў к и й , А б у л м у ҳ а м м а д
н а й з а б о з , М и н у ч е ҳ р х о н н и а к а -у к а л а р и
билан, Д арё х о н и й л ар билан биргалаш иб 
С ар ва ар д аги м у х о л и ф аф ғо н л ар устига 
ю р иш учун ю борилди. Ш а й х Б о я з и д га
к ел и б қ ў ш и л и ш н и т а к л и ф қ и л с и н л а р , 
агар иш ониб келиб қ ў ш и л с а , бирга кел- 
с и н л а р . Мабодо к е л м а с а , энг б и р и н ч и
бўлиб, уни яксон қ и л си н л ар . М уҳаммад 
А ли бир неча фил сўради. Унга ўнтача
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

246
БОБУРНОМЛ
фил берилди. Муҳаммад Алига рухсат бер- 
гандан сўнг, Бобо чуҳрага ҳам бориб улар- 
га қ ўш илиш и учун фармон берилди. Ку- 
нардан бир манзил кемада босиб ўтилди.
Раби ул-охир ойининг саккизинчиси- 
да, чоршанба куни К алпи йдан бир курўҳ 
берида тў х тад ик. Бобо Султон Саидхон- 
н инг ту ги ш ган укаси Султон Х ал и л Сул- 
тоннинг ўгли келиб ш у қў н и м ж о й д а хиз- 
м ат и м и зга кир д и . Утган й и л и огасидан 
қочиб А ндароб ч егар ас и гач а к е л га н ва 
п у ш а й м о н б ў л и б қ а й т и б к е т г а н э д и . 
Ў ш анд а К о ш гар я қ и н и г а етган ид а хон 
у н и н г олдига Ҳ ай д ар м ирзони юбориб, 
ортига қ ай та р ган экан .
Эртаси к у н и К ал п и й га келиб Олам- 
х о н н и н г у й и г а т у ш д и к . У Ҳ и н д у с т о н
расм-қоидаси билан ош тортиб меҳмон 
қ и л д и ва совгалар келтирд и.
Ойнинг ўн учинчисида, душ анба куни 
К ал п и й д ан ж ўнаб кетд и к.
Ж у м а к у н и И р и ж г а келиб тў х т ад и к .
Ш анба к у н и Б о я з и д га (Бондирга) ке- 
либ т у ш и л д и .
О йнинг ўн т ў қ қ и з и н ч и с и д а , якш ан- 
ба к у н и Ч ин Темур Султон бош чилиги- 
даги олти-етти м ин г к и ш и н и ўзим и здан 
и л г а р и р о қ Ч а н д е р и й у с т и га ю б о р д ик. 
Ж ў н аб кетган илгор беклари: Б о қ и минг- 
беги, Турдибек Қўчбек, О ш иқ баковул, 
Мулло Опоқ, Муҳсин дўлдой, Ҳ индустон 
б екларидан: Ш айх Гуран.
Ойнинг йи гирм а тўртинчисида, ж у м а 
к у н и К а ч в а я қ и н и д а т ў х т а д и к . К ач в а 
элин и ў зи м и зга қар ат и б , К ач в ан и Бад- 
р уд д инн ин г ў гл ига бердик.
К ач ва — я х ш и г и н а ж о й. У нинг ат- 
р оф ида к и ч и к - к и ч и к т о гч ал ар ту ш г ан . 
К а ч в а н и н г ш а р қ и - ж а н у б и д а г и т о гн и н г 
ў р т а с и г а тўғон со л и н ган ва к а т т а г и н а
к ў л ҳ о си л б ў л г а н , а й л а н а с и беш -олти 
к у р ў ҳ кел ад и. Бу кўл К ач ван и н г уч та- 
раф и ни тўсиб турибди. Ғарби-шимол та- 
раф ида о згин а қ у р у қ ер қ о л ган бўлиб, 
д а р в о з а с и ў ш а т о м о н д а. Б у к ў л д а уч- 
тўрт к и ш и сигадиган к и ч и к - к и ч и к кема- 
л а р бор. 
Қ а ч о н к и аҳ о л и бирор хатар- 
д ан қ очиб к е т м о қ ч и бўлса, к е м а л а р г а
ў ти р и б, к ў л и ч к а р и с и г а сузиб к ет ад и . 
К ач вага етгунча я н а и к к и ж о й д а мана 
ш у нд ай тог орасида тўғон қуриб, Качва- 
даги дан к и ч и к р о қ и к к и т а к ў л барпо эти- 
шибди.
К ачвада бир к у н туриб, ч а қ қ о н на- 
зоратчи ва ж у д а кўп б ел чи л арн и тайин- 
лаб, ар ав ал ар ва тўп қ и й и н ч и л и к с и з ўти- 
ш и учун й ў л н и н г ў н қ и р -ч ў н қ и р ерлари- 
ни т ек и с л а б , ч а н г а л з о р л а р н и кеси ш ла- 
р ин и буюрдим. К ач ва билан Ч андерий- 
нинг ораси қ а л и н бутазор билан қоплан- 
ган.
К ачвадан ж ўнаб, орада бир бор тўх- 
таб, Ч а н д е р и й г а уч к у р ў ҳ қ о л г а н и д а
Б у р ҳ о н п у р сувидан ўтиб, т у ш д и к . Чан- 
д ер и й н и н г а р к и тог устига ту ш ган. Тош 
қўргон и ва ш а ҳ а р н и н г ўзи тоғ ўртасида 
ж о й л а ш г а н . А р а в а л а р ю р а д и га н текис 
йўли қў р ғо н н и н г тубидан ўтади. Бурҳ- 
о нпурдан ж ўнаб, а р а в а л а р т у ф ай л и Чан- 
д ерийдан бир к у р ў ҳ қ у й и р о қ д а н юрил- 
ди.
Б и р м ар та тўхтаб, о й н и н г й и ги р м а 
с а к к и з и н ч и с и д а , сеш анба ку н и Б аҳ ж ат - 
хон ҳ о в у зи н и н г қ и р ғ о ғ и д а — тўгон те- 
пасида тўх тад им . Эртаси к у н и отланиб, 
ж а н г м айдони — л а ш к а р қ и с м л а р и жой- 
л а ш а д и г а н ер — қўрғон а й л а н аси мар- 
к а з , ўнг қан от ва чап қ ан от қў ш и н л ар и - 
га т а қ с и м л а н д и . Устод А л и қ у л и тўпи 
учун бир богда текис ер тан л ад и . Назо- 
р а т ч и ва б е л ч и л а р г а т ў п н и ў р н а т и ш ,
тупроқ уйиб т еп а л и к т и к л а ш л а р и бую 
р илди. Б у ту н л а ш к а р х а л қ и г а қ ал ъ аги р - 
л и к асбоблари — қ ал қ о н (т ў р а), нарвон 
ҳам да олдинда қ а л қ о н бўлиб борадиган 
н а в к а р л а р н и тайёр қ и л и ш л а р и ҳ а қ и д а
фармон бўлди.
Ч ан д ер и й а в в ал л а р и М андав подшоҳ- 
л а р и қ ў л и д а эди. С ултон Н о с и р и д д и н
ў л г а н и д а н сў н г, ў ғ и л л а р и д а н б и р и — 
ҳозир ҳ ам М андавда бўлган Султон Маҳ- 
муд 
М андав ва ў ш а ҳ у д у д лар га эгал и к
қ и л д и . М у ҳ а м м а д ш о ҳ и с м л и я н а бир 
ў ғ л и Ч а н д е р и й н и қ ў л г а олиб , С ултон 
И ск ан д а р га ёрдам сўраб м у р о ж а а т қила- 
ди. Султон И ск ан д а р ҳам ж у д а к ў п лаш- 
к а р ж ў н а т и б , у н га ҳ о м и й л и к қ и л а д и . 
Султон И ск ан д а р д а н сўнг, Султон Ибро- 
ҳ и м н и н г зам они да М у ҳ ам м ад ш о ҳ ў л ад и , 
ундан А ҳм адш оҳ исмли к и ч и к ўғли қола- 
ди. Султон И броҳим А ҳ м а д ш о ҳ н и ҳай- 
даб, ў р н и га ў зи н и н г одам ини қ ў я д и . Ра- 
ана Сангаа И б ро ҳ и м н и н г устига қ ў ш и н
тортиб Д ў л п у р г а к ел г ан чоғда б ек л ар и
Султон И б роҳим га қ а р ш и исён кўтара- 
ди. Ў ш а п а й т д а Ч а н д е р и й С а н г а а н и н г
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМА
247
қ ў л и г а ўтади. С ангаа у ер н и М единий 
Р яв исм ли улуг ва обрўли бир коф ирга 
беради. Ушбу д ам да М единий Р ав тўрт 
беш минг ко ф и р б илан Ч а н д ер и й қўрго- 
нида эди. Оройиптхоннинг у билан ош- 
нолиги бор эк ан . И н о я т ва ш а ф қ а т қили- 
ш и м н и айтиб, О ройиш хон билан Ш айх
Гуранни М единий Р ав олдига юбордик. 
Ч а н д ер и й ў р н и га Ш амсиободни бериш- 
ни ваъ д а қ и л д и к . Б и р -и к к и т а обрў-эъти- 
борли к и ш и с и о л д и м и зга ч и қ д и . Б и л м а 
д и м , 
и ш о н м а д и л а р м и ёки қ ў р го н н и н г 
м у с т а ҳ к а м л и г и г а и ш о н и ш д и м и , су л ҳ
и ш и битм ади.
Ч а н д е р и й қ у р г о н и н и ҳ у ж у м б илан 
о лиш н и я т и д а ж ум од ул-аввал ойи н и н г 
о л тинч исид а, сеш анба к у н и эрталаб Баҳ- 
ж а т х о н н и н г ҳ о в у з и д а н к ў ч и б , қ ў р ғо н
я қ и н и д а г и ўрта ҳовуз қир гоғига т у ш д и к. 
Ш у ку н и эрта билан кел ган Х ал и ф а бир- 
и к к и т а х а т ҳ а м к е л т и р д и . У л а р н и н г
м а з м у н и г а к ў р а , П у р а б г а ю б о р и л г а н
л а ш к а р о р қ а - о л д и н и ў й л а м а й б о ри б , 
у р у ш га кир и б ш и к а с т топибди. Л а к н а в
ни таш лаб Қ а н н ў ж г а кел иб д и. Х алиф а 
ш у сабабдан қ а т т и қ хавоти р ва таш виш - 
да эди.
Мен: „Х авотир ва т а ш в и ш ўринсиз- 
дир. Худо берган т ақ д и р д аг и д ан бошқа- 
си б ў л м а й д и . Б у иш о л д и н д а б ў л ган и
учун бу ҳ а қ д а ҳеч н ар са д е м а с л и к ке- 
рак. И нд ин га қ а л ъ а г а ҳ у ж у м қ ил и б кўра- 
миз, Ундан к ей и н н и м а рўй берса, кўра 
ве р а м и з " , дедим.
Д у ш м а н ф а қ а т а р к н и м у стаҳк ам л а- 
ган э к а н . Т о ш қ ў р го н д а ҳар э ҳ т и м о л га
қ а р ш и ҳар-ҳар ерга б и р -и кк и тад ан одам 
қ ў й и ш г а н эк ан . Бу оқш о м аск а р л а р та- 
ш қ и қў р гон га ҳар тар аф д ан я қ и н кел- 
д и л ар . У ерда оэгина одам бор эди, унча 
у ру ш ҳам бўлм ади. Д у ш м ан а р к к а қочиб 
к етди.
Ж у м о д ул-аввал о й и н и н г еттинчиси- 
да, ч о р ш анб а к у н и эрталаб, аск а р л а р га 
қ у р о л л а н и б , ж о й - ж о й и г а бориб, у р у ш
б о ш лаш л ари учун фармон берилди: Мен 
байроқ кўтариб ноғора садолари остида 
о т л а н г а н и м д а , ҳ ам м а т а р аф д ан ҳ у ж у м
бош ласинлар. Уруш қи зи гу н ч а ноғора ва 
б а й р о қ н и т у т ти р и б қ ў й и б , у з и м Устод 
А л и н и н г тўпидан тош о т и ш и н и к ў р и ш
учун бордим. Уч-тўрт бор тош отди. Ери 
қ и я р о қ бўлм агани ва ш аҳ ар қўрғони де-
в о р и н и н г м у с т а ҳ к а м л и г и — б у т у н л а й
тошдан қур и л ган л и ги боис отилган тош- 
лар ни нг таъсири бўлмади.
Чандерий а р к и н и н г тог устида жой- 
л а ш га н и з и к р этилган ди. Б и р
тарафи- 
дан сув ў тиш и учун усти ёпиқ йўл солиб- 
дилар. Унинг девори тоғдан 
пастроқда- 
дир. Ҳ у ж у м қ и л и ш м у м ки н бўлган яго- 
на ж о й ш у ер эди. М ар каз қ ў ш и н н и н г 
ўнг Қўли, чап қ ў л и ҳам д а бир тўда хос 
а с к а р л а р г а ш у ерга ж о й л а ш и ш тайин- 
л ан д и . Ҳ ар т а р аф д ан ҳ у ж у м бошлади- 
лар. М ана ш у ерда қ а т т и қ уруш бўлди. 
К оф и р лар ю қоридан бир неча тош отди, 
ўт ёндириб у л оқ ти р д и , л е к и н бу йигит- 
л ар парво қ и л м а д и л а р . Охир-оқибат та- 
ш қ и қўрғон девори билан ушбу сув ўтка- 
з и л г ан ерн и н г девори ту т аш ган ж о йд ан 
Ш оҳим Нурбек кў т ар и л д и , я н а икки-уч 
ердан ҳам й и ги тл ар
тирм аш иб чиқди- 
лар. Сув ў т к а з и л г а н йўл ёнида турган 
к о ф и р л а р қо ч а б о ш л а д и л ар ва ў ш а ер 
эгал л ан д и .
Ю қ о р и қ у р г о н д а г и л а р о з г и н а ҳ ам
уруш м ай, бир зумда қочиб қолдилар. Кўп 
й и г и т л а р т и р м а ш и б , ю қ о р и қ ў р ғ о н г а
ч и қ д и л а р . Оз ф урсат ўтар-ўтмас, кофир 
лар тамом ялан ғо ч бўлиб, келиб уруш а 
бош ладилар. Кўп к и ш и л а р и м и эн и чекин- 
тириб, девордан ул о қ т и р д и л ар . Б ир не- 
чта одам ни чопиб, й ў қ қ и л д и л а р . Девор 
ни нг устидан бир зумда кетиб қолганла- 
р ин ин г сабаби ш у э к а н к и , қ а л ъ а н и бой 
б ер и ш л ар и м у қ а р р а р бўлгач, у лар аёл- 
л а р и н и н г ҳ а м м а с и н и ч о пиб , ў л д и р и б , 
ў з л а р и г а ўл и м н и танлаб, яланғоч бўлиб 
ур уш га кел иб д ил ар . Охир-оқибат, одам- 
л а р и м и з ҳ а р т о м о н д ан ҳ у ж у м қ и л и б , 
у л а р н и д ево р у с т и д а н у л о қ т и р д и л а р .
И к к и юз-уч юз коф ир М единий Р ав н и н г 
ҳовлисига кирди. К ўпчили ги ушбу ҳолат- 
да бир-бирларини ў л д ирибдилар: битта- 
си бир қ и л и ч н и кўтариб турган бўлса, 
қ о л г а н л а р и ўз х о ҳ и ш и билан навбатма- 
навбат бў й и н л ар и н и қ и л и ч остига қўйиб- 
дилар. К ў п ч и л и к ш у йул билан дўзахга 
кетди.
Т ан гр и н и н г м ар ҳ ам ат и билан бундай 
м а ш ҳ у р қ ў р го н б ай р о қ н и к ў т ар и б , но- 
горани чалиб у л гу р м ай , қ а т т и қ кураш - 
ларси з, 
икки-уч гари йд а қ ў л г а кир д и . 
Ч а н д е р и й н и н г гарби-птимол 
тараф ида- 
ги тоғ тепасида к о ф и р л а р н и н г бошидан
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

248
БОБУРНОМЛ
к ал л а м и н о р а кў тар и л д и . Бу галабанинг 
т а ъ р и х и н и „ф атҳ и д о р ул ҳ ар б “ сўзлари- 
д ан т о п ган э д и л а р . Мен у н га ш у н д а й
ш еъ р богладим: