Қ оқ бақорда м узлаб қолган бахт.
Ў йинқароқ боладай юрак
бахтда яхмалак отар - ^
.
Бахт — н е-н е фиръавнлар д а \м а с и .
У нинг қопқоғини оч и ш и н г билан
талотўп бош ланар
д у н ён и н г қайси би р чеккасида.
К изгалдок унгандай томларда
даҳм а гулга кўмилар.
М еҳри бон , яшил б а \о р
бахтни кўмиб таш лар...
гулларга.
VII
%?
(Ю рак)нинг ҳаяжон теккан жойлари
С оядай қоп-қора
кўмирга айланар
Юрак — ҳаяж он қўзғаган
баҳор проекцияси.
VIII
П арвоз чизиғини м инг б ор синдирар
(чўпоналлавич) *.
'Қ уш нинг номи. «чўпонни алдовчи қуш» дегани.
128
Геометрик баҳор
Юрак уриш идай
учиш и б еж о бу қуш нинг,
силлиқ бўлолмайди урмаслигидай.
(Ч и зи қ н и н г \а р си н и ш и )
би р алдов ёхуд
такдир зарбасига бигга чап бериш ,
ўнг бери ш им кони бо р д и р би р марта.
Умр узокдигин таъминлаб берар
унга синикдар.
IX
Яна би р наврўзга етган боболар
севинчдан яйраб
тушларин дал а га қўйиб ю борар
янги қишлар олдидан.
Иш латилавериб қиш бўйи
орикдаб кетган тушлар
кўкаламга тармашар,
уларни боқ и б юрар
катталарнинг орасида болалар билан
копток тепиш дан уялмайдиган
биргина мард — З и б о чўпон.
.У н и н г ҳандасаси - таёги:
I
(алиф ),
туш ларнинг бош и да си нар бу таёқ,
бобол ар н и н г қўлига тугал
қайтармикин калтакланган бу тушлар?
9 - Ф а х р и ё р
129
Геометрик баҳор
Do'stlaringiz bilan baham: |