Геодезиядан 1-практикум

3.7. Карта ва планларни ориентирлаш
Карта ва планлар горизонтнинг томонлари бўйича ориентирланади. Текисликка картографик тасвир шундай жойлаштириладики, бунда карта ёки планнинг юқори рамкаси шимолий, қуйи эса-жанубий бўлади.
Географик ва магнит меридианлар
Карта ва планларни ориентирлаш учун бошланғич йўналишлар бўлиб, географик ва магнит меридианларнинг чизиқлари хизмат қилади.
Географик меридианнинг йўналиши деб меридиан (астрономик ёки геодезик) текислигининг горизонтал текислик билан кесишиш чизиғига айтилади.⁵
Магнит меридианнинг йўналиши деб горизонтал текислиги билан магнит милининг қутбларидан ўтадиган шовун текислигининг кесилган чизиғига айтилади.
Магнит милининг оғиши. Географик ва магнит қутбларининг ҳолатлари тўғри келмаслиги туфайли, географик ва магнит меридианлари йўналишларнинг орасидаги ҳар бир нуқтасида магнит мили оғиши деб аталадиган горизонтал бурчак ҳосил бўлади.
Магнит мили оғиши шарқий (мусбат) ҳисобланади, агарда магнит меридианнинг шимолий йўналиши географик меридиан йўналишидан шарққа оғса (14 - шакл, а), ва ғарбий (манфий), агарда магнит меридианнинг шимолий йўналиши географик меридиандан ғарбга оғса (14 - шакл, б).

14 - шакл. 1 - 2 ва 2 - 1 йўналишларнинг географик ва магнит азимутлари
Топографик карталарда тасвирланган географик меридиан чизиқлари, ер эллипсоид сиртига қаратадиган геодезик меридианлар текислигидан ташкил топган.
Азимутлар
Карта ва планларда жойдаги чизиқ йўналишлари ва уларнинг тасвирлаш географик азимутлар, магнит азимутлар ва дирекцион бурчаклар⁶ орқали амалга оширилади.
Азимут деб, меридианнинг шимолий учидан соат мили йўналиши бўйича берилган чизиқ йўналишигача ўлчанган горизонтал бурчакка айтилади.
Географик азимут А_Г - географик меридианнинг шимолий учидан ҳисобланади, магнит азимути А_М эса – магнит меридианнинг шимолий учидан (14 - шакл).
Азимутлар қийматлари 0⁰ дан 360⁰ гача ўлчанади. 1- 2 чизиқ йўналиши учун А_1-2 тўғри ҳисобланади, А_2-1 азимут эса – тескари.
14 - шаклдан кўриш мумкинки, бир чизиқдаги географик ва магнит азимутлар орасида алгебраик боғланиш мавжуд
. (3.4)