Физиквий катталикларни ўлчаш ва хатоликларни ҳисоблаш

Ишни бажариш тартиби.

1. 
   3.1-расмдаги схемани ўрганинг ва йиғинг.
   
2. 
   Қўзғалувчан тугун Д жилгични реохорд елкаларнинг ўртасига қуйиб, маълум қаршилик Р₀ шундай танлаб олинадики, натижада галвонаметрда деярли ток бўлмасин.
   
3. 
   Тугун Д ни чап ёки унг томонга сўриб, галванометр стрелкаси «0» га келтирилади. Сунгра реохорд елкаларининг л₁ ва л₂ узунликлари ёзилади.
   
4. 
   Маълум қаршилик Р₀ ни узгартириб, тажриба уч марта такрорланади ва натижалар 3.1-жадвалга ёзиб олинади
   

3.1-жадвал

№	Ўлчашлар				Ҳисоблашлар
	Р0 (Ом)	л1 (см)	л2 (см)	Рх (Ом)		Рх (Ом)	 (%)
1
2
3
0ър.қ

5. 
   Номаълум қаршилик Р_Х (3.2) формулага қуйиб ҳисобланади. Абсолют ва нисбий хатоликлар топилади.
   
6. 
   Юқорида бажарилган ишлар қаршиликлар кетма-кет ва параллел уланган ҳоллар учун ҳам такрорланади. Кетма-кет ва параллел ҳолда ҳисобланаган тажриба натижалари назарий йўл билан ҳисобланган натижалар ва билан солиштирилади.
   

Олинган натижалар ва ҳисоблашлар 3.2-жадвалга киритилади.
3.2-жадвал

Улаш тартиби	№	Ўлчашлар			Ҳисоблашлар
		Р0 (Ом)	л1 (см)	л2 (см)		Рх (Ом)	 Рх (Ом)	 (%)
Кетма-кет	1
	2
	3
	Ўр.
Параллел	1
	2
	3
	Ўр.

Назорат саволлари.

1. Кирхгоф қонунларидан фойдаланиб кўприкнинг мувозанат тенгламасини келтириб чиқаринг.

2. 
   Ўтказгичнинг қаршилиги унинг бирлиги ва солиштирма қаршилик ҳақида маълумот беринг.
   
3. 
   Утказгичлар параллел ва кетма-кет ўланганда умумий қаршилик қандай топилади.
   
4. 
   Ток манбалари ва уларни таснифловчи катталиклар ҳақида маълумот беринг.
   

ЕР МАГНИТ МАЙДОН КУЧЛАНГАНЛИГИНИ ГОРИЗОНТАЛ ТАШКИЛ эТУВЧИСИНИ АНИҚЛАШ


Ишнинг мақсади: Ерни магнит парчасига қиёс қилиш ва уни сиртида майдон кучланганлигини меридиан бўйлаб ташкил этувчисини топиш.
Керакли асбоб ва қурилмалар: тангенс галванометр, амперметр, реостат, доимий ток манбаи, улавчи симлар, калит.
Назарий қисм

Е

7.1-rasm
рни қутблари географик қутбларда жойлашган катта магнит деб қабул қилиш мумкин. Шимолий географик қутбда магнит майдониинг жанубий қутби С, жанубий географик қутбида эса шимолий магнит Н қутби жойлашган.Ер магнит майдони унинг марказида жойлашган "ав" дипол магнит майдони билан тўғри келади. Ер магнит майдони экваторда горизонтал (В нуқтада) магнит қутбларида эса (А нуқта) вертикал йўналган бўлиб Ер шарининг бошқа нуқталарида эса эр магнит майдони қандайдир бурчак остида (К нуқта) йўналган (1-расм).
Ер магнит майдони кучланганлиги унча катта бўлмаса ҳам у жуда кенг тарқалганлиги сабабли унинг энергияси жуда каттадир. Бундай кучланганликни ҳосил қилиш учун Ер экваторига ўралган симдан 660 млн ампер катталикдаги токни ўтказиш керак бўлади. Ер сиртидаги магнит майдон кучланганлиги экватордан қутбга қараб 33,4 дан 55,7 А/м гача ортиб боради .
Е



7.2-rasm
р магнит майдони кучланишнинг Ҳ горизонгал текисликдан проексиясига, Ер магнит майдонининг горизонтал ташкил этувчиси Ҳ_е дейилади. Шу ташкил этувчи йўналишини магнит меридиани йўналишини деб қабул қилинган. У орқали ўтувчи текисликка магнит меридиан текислиги дейилади. Фақатгина вертикал ўқ атрофида айлана оладиган магнит стрелкаси горизотал текисликда Ер магит майдони горизотал ташкил этувчиси (Ҳ_е) таъсирида оға олади. Магнит стрелкасининг бу хусусиятидан тангенс-галвонометрда Ҳ_е топишда фойдаланилади. Тангенс-галванометр ўрамлар сонига тенг радиуси р - бўлган ясси вертикал ғалтакдан иборат. Ғалтак радиуси ва ўрамлар сони тангенс-галванометрда кўрсатилган бўлади. Ғалтак марказидаги горизонтал тескисликда компас жойлашган. Ғалтакдан ток ўтмаганда компас стрелкаси Ер магнит меридиан НС бўйича жойлашади. Ғалтакнинг вертикал ўқ атрофида айлантириш билан магнит меридинани текисилиги билан ғалтак текислигини устма-уст текшириш мумкин.
Агар ғалтакни шундай ўрнатиб, ундан ток юборсак, магнит стрелкаси қандайдир а - бурчакка берилади. Бу ҳодиса магнит стрелкасига кўрсатиладиган икки майдон таъсири билан изоҳланади. Булар

1. 
   Ер магнит майдонининг горизонтал ташкил этувчиси Ҳ_е
   
2. 
   Ток орқали вужудга келган Ҳ дир.
   

Шу майдонлар таъсирида магнит стрелкаси шундай мувозанат ҳолатини эгаллайдики, икки майдон тенг таъсир этувчиси, стрелка қутбларини туташтирувчи чизиқ билан устма-уст тушади. 2-расмда Ер магнит меридиани (НС) нинг йўналиши, А ва Б ғалтак ўрамининг горизонгал текисликдаги кесими, Н₁С₁-ғалтак марказида ўрнатилган компас магнит стрелкаси, Ҳ_е–Ер магнит майдони горизонтал ташкил этувчисининг вектори, Ҳ–ғалтакдан ўтаётган ток вужудга келтирилган магнит майдони кучланганлигининг вектори (норма қоидаси билан аниқланади).
2-расм бўйича Ер магнит майдони кучланганлигининг горизонтал ташкил этувчиси
(7.1)
Агар ғалтак ток манбаига уланса, Био-Савар-Лаплас қонунига кўра, унинг марказидаги магнит майдон кучланганлиги кучланганлиги
(7.2)
ифода билан аниқланувчи магнит майдонни ҳосил қилади. Бу ифодани (1) ифода орқали қуйидагича ёзамиз :
(7.3)
бу ерда - тангенс-буссол доимийси деб аталади. Маълум бир географик кенгликлар учун Ҳ_е ўзгармас миқдор. (Тошкент учун Ҳ_г=0.25537 эрстед = 20.33 А/м, 1 эрстед =79,6 А/м )
Ўлчашларнинг ўртача нисбий хатолигини қуйидагича аниқлаш мумкин: