2. Бачадон ш и л л и қ қавати остига ж ой л аш ган ўсмаларда ҳайз кўриш
вақтида й и ғи л ган қонни ҳамда ш у билан бирга ш и л л и қ қ ават
остидаги ўсм ани ҳам бачадондан таш қари га чиқари ш куч ли
дардсимон о ғр и қ пайдо қилади.
Ш и л л и қ қавати остидаги ўсм анин г оёқчаси кенг бўлса, бачадон
қи сқарганд а таш қ ари га чиқара о лм ай д и , леки н бачадон ўсм ани
худди ёт нарсадек си қ и б ч и қари ш га и н ти лад и , ч унки ўсма бачадон
деворини д оим ий қўзғатиб кучли равиш да қи сқариш и сабабли
о ғр и қ н и н г зўрай и ш и га олиб келади. Баъзан субмукоз тугу н ч а
цервикал кан ал оғзидан чи қи б қ и н бўш лиғига чиқади.
3. О ғ р и қ п а й д о б ў л и ш и н и н г я н а б и р с а б а б и ў с м а н и н г и н ф е к ц и я л а н и ш и
бўлса, и к к и н ч и д а н , б ачадон нин г ял л и ғл ан и ш и ҳисобланади. К и ч и к
ч ан оқ б ўш лиғид аги аъзоларнин г ял л и ғл ан и ш и бачадон м иом аси
бирга учраганда 2/3 ҳолларда бем орларда о ғр и қ пайдо бўлади
4. О ғри қ субсероз ўсма оёқчаси б урали б қолган вақтларда ҳам соди р
бўлади. Ч унки бунда ўсма оёқчаси таркибидаги қон том и рл ар
буралиб си қ и л ад и ва ўсм анинг о зи қ л а н и ш и бузилади. Бу эса ўсмада
ялли ғлан и ш содир бўлиш ига олиб келади. Бундай вақтларда зу д л и к
билан ж арроҳлик ам алиёти қи л и н ад и .
5. Ўсмалар жуда тез катталаш иб ўсганда ҳам оғри қ бўлади, а й н и қ са
ўсма б ач адон н и н г кенг б ойлам и орасига ўсган ҳолларда ш ундай
бўлади, ч ун ки бундай вақтларда о ғр и қ ў с м а н и н г қорин пардаси нерв
толал ар и н и н г рецепторларига таъсири натиж асида содир бўлади.
III. Ў сманинг қ ўш н и аъзоларни б оси ш белгилари кўп и н ч а катта ҳа-
ж м даги ўсмаларда кузатилади. Л екин к и ч и к ўлчам даги ўсмалар к и ч и к ча-
н оққа ти қ и л и б қолган ва қалтис ж ой лаш ган бўлса, қўш ни аъзоларга сал-
бий таъсир қи лади. А гар ўсма б ач адон н и н г о л д и н ги деворида ж ой лаш ган
бўлса, си й д и к пуф агига таъсир кўрсатади. Б ач адон нин г орқа тараф ид а ва
бачадон б ўйнида ж ой лаш ган ўсма эса тўғри и ч ак к а таъсир кўрсатади. Баъ-
зи ҳолларда ўсма ўсиб, си й д и к пуф аги н и ю қорига кўтариб қўяди. Б ундай
ҳолларда си й д и к чи қари ш кан али узунлаш иб, к ан ал н и н г теш иги тораяд и .
Бунда б ем орларни нг си й и ш и қи й и н л аш ад и . Агар ўсма тўғри и ч ак н и эзи б
қўй ган бўлса, бем орл арн и н г ҳожати қ и й и н л аш и б , тўхтаб қолиш и ва қаб -
зи я т бўлиш и эҳтимол. А йн и вақтда с и й д и к йўлларин и эзиб қўй иб, ги д р о -
уретер ва ги дронеф роз ҳолатларига ол и б келади.
IV. Беп уш тлик. М иома тухум х у ж ай р ан и н г бачадон бўйлаб ҳаракат
қ и л и ш и га тў сқ и н л и к қилади. Бачадон бурчакларида ж ойлаш ган и н тр а-
м урал м иом а бачадон н ай и н и и н тер с ти ц и й қи см и н и ёпиб қўяди. Бундан
таш қ ари , ан овул яц и я б еп уш тл и к ка олиб келадиган асосий сабаблардан
бири саналади .
Do'stlaringiz bilan baham: