2. Са лагич
қ
нинг эрувчан киритмалари ва токни чегараловчи резисторлари бутунлигини ва улар лойи а кўрсаткичларига
ҳ
мослигини текшириш.
Эрувчан киритмалар ва токни чегараловчи резисторлар калибрланган бўлишлари ва лойи а
ҳ
кўрсатгичларига мос келишлари шарт. Кварц ум тўлдирилган са лагичларда ўшимча тарзда эрувчан
қ
қ
қ
киритманинг
бутунлиги текширилади.
Киритгичлар ва ўтиш изоляторлари
1.8.33. Киритгичлар ва ўтиш изоляторлари оидаларнинг мазкур бандида келтирилган ажмда синовдан ўтказиладилар.
Қ
ҳ
1. Изоляция аршилигини ўлчаш
қ
.
о оз-мой изоляцияли киритгичларда кучланиши 1-2,5 кВ бўлган мегаомметр
Қ ғ
ёрдамида амалга оширилади. Киритгичларнинг ўлчов ва охирги опламалар изоляциясининг аршилиги улаш втулкасига
қ
қ
нисбатан ўлчанади. Изоляция аршилиги 1000 МОм дан кичик бўлмаслиги керак.
қ
2. Диэлектрик йў отишлар бурчаги тангенсини ўлчаш
қ
.
Мой-тўси ли, о оз-мой ва бакелит ички асосий изоляцияли
қ
қ ғ
киритгичларда ва ўтиш изоляторларида амалга оширилади. Киритгичлар ва ўтувчи изоляторларнинг диэлектрик йў отишлар
қ
бурчаги тангенси 1.8.34-жадвалда (мазкур оидаларга 4-илова) кўрсатилган ийматдан ортмаслиги керак.
Қ
қ
Потенциометрик урилмага (ПИН) махсус чи армага эга бўлган киритгичлар ва ўтувчи изоляторларда асосий изоляция
қ
қ
ва ўлчов конденсатори изоляциясининг диэлектрик йў отишлар бурчаги тангенси ўлчанади. Бир пайтнинг ўзида си им ам
қ
ғ
ҳ
ўлчанади.
Диэлектрик йў отишлар бурчаги тангенси бўйича ўлчов конденсатори изоляциясини яро сиз деб топиш меъёрлари,
қ
қ
асосий изоляцияни каби бўлади.
Изоляциянинг охирги аватларидан (диэлектрик йў отишлар
қ
қ
бурчагининг ўлчаш учун) чи увчи ўлчов чи ирмаларига
қ
қ
эга киритгичларда ушбу изоляциянинг диэлектрик йў отишлар бурчаги тангенсини ўлчаш тавсия этилади.
қ
Диэлектрик йў отишлар бурчаги тангенсини ўлчаш 3 кВ кучланишда амалга оширилади.
қ
Киритгичлар ва ўтиш изоляторларнинг о оз-мойли изоляциясининг охирги аватлари олатини ба олашда диэлектрик
қ ғ
қ
ҳ
ҳ
йў отишлар бурчаги тангенсининг ўртача тажрибавий ийматларига асосланиш мумкин: 110-115 кВ киритгичлар учун - 3%;
қ
қ
220 кВ киритгичлар учун – 2% ва 500 кВ киритгичлар учун–асосий изоляция учун абул илинган диэлектрик йў отишлар
қ
қ
қ
бурчаги тангенсининг чегаравий ийматлари.
қ
3. Саноат частотасидаги ю ори кучланиш
қ
и билан синовдан ўтказиш
.
Ушбу синов кучланиши 35 кВ гача бўлган
киритгичлар ва ўтиш изоляторлари учун мажбурийдир.
Ало ида ёки та симловчи
ҳ
қ
урилмада мойли
қ
учиргичга ёки ш.к.га ўрнатилгандан сўнг синаладиган ўтиш изоляторлари
ва киритгичлар учун синов кучланиши 1.8.35-жадвалга (мазкур оидаларга 4-илова) мувофи
Қ
қ
абул илинади.
қ
қ
Куч трансформаторларига ўрнатилган киритгичларни синовдан ўтказиш куч трансформаторлари учун абул илинган
қ
қ
меъёрлар бўйича, чул амлар синови билан биргаликда
ғ
амалга оширилади (мазкур оидаларга 4-иловадаги
Қ
1.8.11-жадвалга
аранг).
қ
Меъёрланган синов кучланишини бериб туриш давомийлиги, асосий керамик, сую ёки о оз-мой изоляцияли
қ
қ ғ
киритгичлар ва ўтувчи изоляторлар учун—1 да
қ
и а
қ
, асосий изоляцияси бакалит ва бош а атти органик материалдан
қ қ
қ
бўлган киритгичлар ва ўтиш изоляторлари учун — 5 да
қ
и а
қ
. Трансформатор чул амлари билан биргаликда синалаётган
ғ
киритгичлар учун меъёрланган синов кучланишини бериб туриш давомийлиги — 1 да
қ
и а
қ
.
Агар синов пайтида тешилиш, опланиш, сир алувчи разрядлар ва
қ
ғ
мойда исман разрядланиш
қ
(мой тўлдирилган
киритгичларда), газ ажралиб чи иши кузатилмаса, шунингдек
қ
синовдан кейин жойларда изоляциянинг изиши
қ
ани ланмаса
қ
,
киритгич синовдан ўтган исобланади.
ҳ
4. Киритгичлар зичликларининг сифатини текшириш
.
о оз мой изоляцияли 110—500 кВ кучланишли ногерметик
Қ ғ
, мой
тўлдирилган киритгичлар учун, уларда 98 кПа (1 кгс/см
2
) мойнинг босими хосил илиш
қ
йўли билан амалга оширилади.
Синов давомийлиги — 30 да
қ
и а
қ
. Синов мобайнида мойнинг сизиб чи иши кузатилмас
қ
лиги керак.
5. Мой тўлдирилган киритгичлардаги трансформатор мойини синаш.
Киритгичга янги уйилаётган мой
қ
мазкур
оидаларнинг
Қ
1.8.34-бандига кўра синовдан ўтказилиши керак.
Монтаж илингандан кейин уйилган мой 1.8.38
қ
қ
-жадвалнинг (мазкур оидаларга 4-илова)
Қ
1—6 бандлари
кўрсаткичлари бўйича синовдан ўтказилади, диэлектрик йў олишлар
қ
бурчаги тангенси ю ори ийматларга э
қ
қ
га бўлган ва
кучланиши 220 кВ ва ундан ю ори бўлган кири
қ
тгичлар учун, бундан таш ари, мойнинг
қ
диэлектрик йў олишлар
қ
бурчаги
тангенси ўлчанади. Кўрсатгичлар иймати 1.3.38-жадвалда келтирилгандан ёмон бўлмаслиги, диэлектрик йў отишлар
қ
қ
бурчак тангенси —1.3.36-жадвалда (мазкур оидаларга 4-илова) келтирилган ийматдан ю ори бўлмаслиги керак.
Қ
қ
қ
Do'stlaringiz bilan baham: 
