Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

б и н о л а р и н и ц у р г а и л а р .
XVI ас рда фан
O F iip
ах вол да эди. Ха ^ш\ ин илм урнини мусулмон сунний 
м а з ^ аб и в а к и л л а р и му с та ^ к а м э г а л л а б олган эдилар.
Н а т и ж а д а аниц в а табиий ф а н л а р цувгунга учраган,
а й ни^ са ма т е ма т ик а ва астрономия о р е а д а долган эди. 
Б унинг о цибатида X V I I — XVI II а с р л а р д а и лм - фа н
р и -
в ожининг д а р а ж а с н кескин паса йи б кетди. Ш у н г а i^a- 
р а м а й тара вд иё т н ин г т арихий одимини т ухтатиб бу'л- 
маганндек,
м а ъна вий
бо йл икл арнинг
т а р ц ал и ш и ва 
й и р и л и ш и
ж а р а ё н и д ав ом этди. Б у дав рни н г илрор ки- 
ши ла р и ни Улугбекнинг илмий роялари, Ж о м и й ва Н а -
воийнинг х а й ра т ом уз а с а р л а р и рух>лантирар эди. У л а р
илм- фан равнаки, инсон билими у ф ц ла р и ни кенгайти- 
риш учун ислом 
а ^ и д а л а р н г а ,
т а с ав в у ф
оцимининг 
б а ъ з и г о я ла ри г а ^ а р ш и к у р а ш олиб б ордилар, уз а с а р ­
л а р и д а ердаги ^ а ё т г у з а л л и к л а р и н и та р ан н ум э тдилар.
181

---

Г^атор манбаларни ва ц улёзм ал арни урган и ш фео- 
дализм ни н г сунгги д а в р л а р и аксар б у р ж у а ол и м л ар к- 
шгнг таъ ки д лари га 
1
\ а р а м а й юнонларнииг ан ти к мада- 
ннятини, Урта Осиё, Эрон, Хинднстон ва бошк;а м а м л а- 
к а г л а р олимларининг 
ф ал с аф н п
меросини, 
дунёвнй 
и л и л а р г а булган кизпкиш , 
инсонп арварл и к роялари- 
н.
1
т.нг ривожланнши, утм и ш д аги
ол им л ар 
а с ар л ар и н и
урган и ш билан хар а к тер л ан и ш и н и курсатад и . Б у урин- 
д а X V I— XVII а с р л а р д а г и ф ал с аф н п т а ф а к к у р ривож и- 
га хос булган б а ъ зи белгиловчи хусусиятл арга эъти бор 
ц клнш жоиз курннади:
— Бу давр ав в ал гн м у т а ф ак к н р л ар нлгор гоял ари - 
ш) гг фай л узаро таъ си ри аста-секин зан ф л а ш у в и билан 
х арактерл ан ад и кп , бупп мавж уд пжтпмоий-сиёспй за 
икднсодпп с а б а б л а р бплаи пзохлаш му.чкип. Б у д а в р д а
У рта Осиснипг цушин м а м л а к а т л а р г а снёс и й- ва маъ- 
навкй таъснр доираси бирм унча торайди.
— Тасаввуф р а в н а я топдп. Бунинг т а ъ с и р и д а ж а - 
к н я т д а г и динин т азй и ц кучайди. С уфизм д а в л а т идо- 
раси д а р а ж а с и г а ч а кутарилдп . 
М а с а л а н , 
шайбоний 
ш а ^ зо д а л а р и д а н Ж о н и б е к Султои нирик ш а й х л а р д а я
Х ож агий Косоннпнинг муриди 
булган. 
У байд ул л ахон
(1533— 1539) хам Косоний м урн д ларнд ан эдн. У тасав - 
вуф йулига к а д а м цуйгач, д а р в е ш л а р г а м а д а д к о р л и к
ва хомийлак lyuia б о ш л а г а н эди. Ш аи х Косонийнинг 
об руин ж уд а б а л а н д булган. Унинг «Бобур рисоласи» 
бунинг далили дир. Б у ри сола Зах и р и д д и и Боб ур хати га 
ж а в о б тарзи д аги Ш айхнинг ф н к р -м у л о .\а за л а р и д а н ибо- 
рат. Бу д а в р д а суф и й л ик ад абиёти ж у д а ^ ам ри в о ж
топиб, табиий-млмий 
ф и кр д а 
и лгорл и к 
куринмайди. 
Ф а л с а ф и н
т а ф а к к у р бир 
1
^атор 
оригинал 
р н с о л а л а р
я р а ти л г а н л и г и га к а р а май, асос эъти бори бил ан к л а с ­
сик д а в р а с а р л а р и г а булган ш а р х ва х о ш и я л а р д а j b
аксини топган эди.
Б у д а в р д а Урта Осиёдаги ф а л с а ф н п т а ф а к к у р рн- 
еожннн
белгиловчи икки асосий йуиалншии а ж р а т и б
курс ати ш лозим.
1. 
Биринчи н уналиш Урта О сиёш ш г узи да к у за ти л - 
ган булиб, бу ерд а хам икки д ав ри и а ж р а т и б курса- 
тиш имиз зарурд и р:
а) X V I—XVII 
а с р л а р д а г и
и ж ти м о и й -ф ал саф и й
фикрнинг ривожи;
б) X V I II— XIX асрнинг биринчи яр м и д а г к р к в о ж к .
Биринчи д ав ри и
иккинчисидан 
а ж р а т и б ■
турувчк
132

---

асосий белги шундан нборатки, бу д ав р д а биз зам она- 
сининг йирик ф а й л а с у ф н а м о я и д а л а р и булмиш иузга 
куринган ш а хсл ар, ж у м л а д а н
М и р за ж о н
Ш ерозий, 
Ю суф К орабогий, М у х а м м а д Ш а р и ф Бухорий за Ино- 
я тул л о 
Бухорий, Х усайи Х алхолий 
ва
б ош ц ал ар н н
я щ о л курампз. У ла р ф а л с а ф а , тарих, тилш унослик ва 
бош ка с о ^ а л а р г а оид бир катор а с а р л а р н и н г муалл и ф - 
л а р и б ули ш л ари билан бир ^ат о р д а , уз с а л а ф л а р и асар- 
л а р н г а ш арх ва и зохл ар ёзншган.
Иккиичи д а в р эса а л о х и д а ш а р х ла р , х о ш и я л а р ва 
б а ъ з и ф а л с а ф и й рн со л ал ар н н н г пай до булиши билан 
изохл ан ад и. Ф а л с а ф и й т а ф а к к у р сохаснда 
к а л а м л а -
ри га бир нечад ан торти б то у н л а б р и со л ал ар мзнсуб 
булга н Ибн Сино ёкн Б еруний каби йирик муаллн ф - 
л арн и уч ратм ай м и з. Ш о и р л а р бундай мустасно булиб, 
уларн и пг а с а р л а р и д а уш а д а в р г а хос б улган ижти- 
монн-сиёснй в а ахлокпп 
м а взул арн и
курнш мумкпн. 
LUyn/iiiii цимпб,
XVI — XVII асрмарии ф ал с аф и й т а ф а к ­
кур со^асмдагп сустланш ш , иккинчи даврип чса пасба- 
тан шп^ирозга юз тутпш 
дейпш 
мумкпи. 
Шунм :>;лм 
т а ъ к и д л а б утиш лознмкн, бу бахр X IV — XV а с р л а р г а
кнёс ^и либ берилган булиб, бннобарин м азкур давр- 
л а р д а ф ал с аф и й фикр бутунлай йук булиб кетди деган 
маънони англатм айд и .
XVI 
асрнинг маищур ф а й л а с у ф о л и м л а р и д а н бири 
М и р за ж о н аш -Ш ерози й ал-Б орнавий булиб, у Э рон д а 
ш иизм расмий м а зх аб деб эълон килингач, ф ан ва ма- 
д ан и я тн и н г бош ка н а м о я и д а л а р и каби кувгупга учра- 
ган эди. М и р за ж о н уз ш оги рд лари бил ан и ж о д к/шшш 
учун 
^у л а й
ш ароит 
нзл аб , куп с а р г а р д о н л и к л а р д а н
сунг Урта Осиёга к е л и б колади . А к с а р и я т ^оч ок оллм- 
л а р бой нлмий, ж у м л а д а н ф ал с аф и й а н ъ а н а л а р замп- 
нига эга булган Урта Осиёда ш а к л л а и г а н л а р . У ла р ора- 
сида М и р за ж о н аш -Ш ерози й «М уллони п ав » — «янги 
м у л л а » номи остида тан и л ган. Профессор А. А. С ем е­
нов курсатган и дек, М и р з а ж о н Ш ерози й Эроннинг Ш е- 
роз ш а х р н д а
м уд арри сл и к 
цилгаи. 
Эроннинг турли 
ж о й л а р и д а н келган т а л а б а л а р и
куп булган. У ларнинг 
а к с а р и я т и м а ъ р и ф а т ва а д а б и ё т сохасн да кенг танилиб, 
ф а л с а ф а в а ф ал с аф и й а с а р л а р г а и зохл ар ёзишни узл а- 
рига м а ^ с а д килиб ол ган лар.
Б а ъ з и м а н б а л а р д а Ш ерози й ва К р р а б о г и й л а р Урта 
Осиёга' И м ом кулнхон д а в р и д а к е л г а и л а р деб курсати- 
л а д и . Л ен и н бу м а ъ л у м о т л а р тутрп змас, чунки Мир-
183

---

за ж о н Ш ерози й 1585 йилда С а м а р к а н д ц а А бд улл ахон
II хукмронлиги д а в р и д а в аф от этган. Б и з г а ч а Ш ерозий- 
нинг ун б еш д ан о р ти ^ а с а р л а р и етиб келган. Б у асар- 
л а р и д а бир г^атор м а с а л а л а р д а
Ш ерозий ^ади м ги ил- 
рор, билим т аъ л и м о ти а н ъ а н а л а р и н и
1
\а й т а д а н ю за га
келти ри б, т а р а н и й этти ри ш га х а р а к а т {\илди. Ш еро- 
зийнинг дунёни бил и ш б ораси д аги к а р а ш л а р н н и н г асо- 
сий хусусиятл ари
шундан 
иборатки, у уз д ав рин и нг 
и м ко н и ятл ар и ч ег ар ас и д а утм и ш ф а л с а ф и й фикрннинг 
илрор н а м о я н д а л а р и г а
хос илрор 
рац и о н а л и с ти к ва 
сенсуалистик 
рояларни 
д ав о м
эттириш га 
з^аракат 
цилди.
Унииг ф и кри га кура, об ъектив дунёни билиш ж а - 
раёни миссий сшил билаи гп иа 
ч ега р а л а и м а й д и , аксин- 
ча, миссий билиш ум ум ан билишкмнг бир ^ а л