Систолик босим 120 дан 140 мм гача симоб устуни, диастолик босим 70 дан 90 мм гача симоб устуни атрофида ўзгариб туради. Эрталаб артериал босим 5—10 мм симоб устунига паст бўлади. Артериал босимни ўлчаш учун турли хил приборлар қўлланилади. Симобли сфигмоманометр (Рива-Роччи) манометр, манжетка, нокча-баллон ва асбоб қисмларини ўзаро туташтирадиган резина найчалар системасидан йборат - Систолик босим 120 дан 140 мм гача симоб устуни, диастолик босим 70 дан 90 мм гача симоб устуни атрофида ўзгариб туради. Эрталаб артериал босим 5—10 мм симоб устунига паст бўлади. Артериал босимни ўлчаш учун турли хил приборлар қўлланилади. Симобли сфигмоманометр (Рива-Роччи) манометр, манжетка, нокча-баллон ва асбоб қисмларини ўзаро туташтирадиган резина найчалар системасидан йборат
Артериал босимни елка атрериясида ўлчаш техникаси. Артериал босимни ўлчаш вактида текширилаётган одам тинч ўтириши ёки ётиши, гаплашмаслиги ва ўлчашни кузатиб турмаслиги керак. Беморнинг яланғочланган қўлига тирсак букимидан 2-3 см юқорига манжеткани сикмасдан у билан тери орасида фақат битта бармоқ сиғадиган килиб ўралади ва маҳкамланади. Текширилаётган кишининг қўлини қулай вазиятда, кафтини юқори томонга қаратиб қўйилади. Тирсак буғимида елка артерияси топилади ва пульсни аниқлаш учун уни тақаб, бироқ босмасдан фонендоскоп кўйилади - Артериал босимни елка атрериясида ўлчаш техникаси. Артериал босимни ўлчаш вактида текширилаётган одам тинч ўтириши ёки ётиши, гаплашмаслиги ва ўлчашни кузатиб турмаслиги керак. Беморнинг яланғочланган қўлига тирсак букимидан 2-3 см юқорига манжеткани сикмасдан у билан тери орасида фақат битта бармоқ сиғадиган килиб ўралади ва маҳкамланади. Текширилаётган кишининг қўлини қулай вазиятда, кафтини юқори томонга қаратиб қўйилади. Тирсак буғимида елка артерияси топилади ва пульсни аниқлаш учун уни тақаб, бироқ босмасдан фонендоскоп кўйилади
Қон айланиши органлари касаллиқларида беморларни умумий парвариш қилиш - Қон айланиши органлари касаллиқларида беморларни умумий парвариш қилиш
- Юрак-томирларнингбузилишлари бйлан касалланган беморларни парвариш қилишнинг асосий вазифаси—юрак ишини енгиллаштиришдир. Бунда жисмоний осойишталикнинг аҳамияти катта. Юрак етишмовчилигининг енгил даражасида юрак—фаолиятини тиклаш учун ўринда ётиш режимига пухта риоя қилишнинг ўзи кифоя. Шунга кўра медицина ҳамшираси беморларнинг ўриндан туриб кетмасликлари устидан кузатиб бориши шарт.
Do'stlaringiz bilan baham: |