А. С. К а р и м о в, М. М. М и р а й д а р о в, F. Р. Ш о ё к у б о в



Download 18,47 Mb.
Pdf ko'rish
bet242/334
Sana22.02.2022
Hajmi18,47 Mb.
#98596
1   ...   238   239   240   241   242   243   244   245   ...   334
Bog'liq
Elektrotexnika va elektronika asoslari (A.Karimov va b.)

Эхтиёж коэффициентлари
Истеъмолчи
Э хт иё ж коэффициентининг 
у р т а ч а цийматн
К о р а м е т а л л у р г и я :
д о м н а цехи
0, 6
м а р т е н цехи
0, 3
п у л а т н и у з л у к с и з к у й и ш к у р и л м а с и
0, 7
п р о к а т с т а н л а р и
0 , 4 - 0, 6
м а ш н н а с о з л и к
0, 2 - 0, 6
х и м и я са ноа т и
0,/ - 0, 9
т у к и м а ч и л и к
0, 7 - 0, 85
Ве н т и л я ц и я ва к о н д и ц и о н е р ц у р и л м а -
ла ри
0 , 9
А г а р на муна вий г ра фи к л а р д а н истеъ молчилар н а г р у з к а с и -
нинг в а к т б\'йича у з г а р и ш и аникланса, хисобий — м а кс и ма л
к у в в а т асосида истеъмолчиларнинг н а г р у з к а графигини к у ри ш
м ум к и н . Н а г р у з к а г р а т и г и д а н эса истеъмолчиларнинг у р т а ч а
36 2
www.ziyouz.com kutubxonasi


в а э кв и ва л ен т к у вв а т л ар и н и ^ а м д а к а бу л килган энергияни 
а н и к ла ш м ум ки н . Ш у у с у л д а корхонанинг бир т у р д а г и истеъ- 
мо лч ил ар иг а те г ишли хисобий а к тив ва р е а к ти в к у в в а т л а р
ани кл ан а д и . Су нг ра бу г у р у ^ л а р н и н г а к тив ва реак тив к у в -
ватларици а л о ^ и д а - а л о ^ и д а к уши б, к орх он а нинг ж а м и ,хисо­
бий а к тив ва ре а к ти в к у в в а т л а р и а ни к ла на д и. Корхона нинг 
т у л а ^исобий к у в в а т и
к о р
к о р

^ к о р ’
б у е р д а Я кор, 
QKOp —
мос ^ ол да к орх он а нинг ^исобий а к т ив
ва ре а к т ив к у в ва т л а ри .
Ко рх она нинг ур та ч а к у в в а т коэффициенти
COS ®кор 
^ х о р / ^ к о р '
Лойих;ал а ш д а ёритиш н а г р у з к а си н и н г
^исобий к у в в а т и ,
о д а т д а , солиштирма ёритиш к у в в а т и буйича а ни к ла на д и. Ёри­
тиш асбоблари к у в в а т и н ин г 1 м 2 юзага т у г р и к е л г а н киймати 
с о л и ш т и р м а ё р и т и ш ц ув ват и
д е б а талади. Солиштирма ёри­
тиш к у в в а т и ё ритилганлик нормасига, ё р у г л и к манбаи ( ч у г л а -
ниш лампаси ё ки г а з - р а з р я д л и ла м па ) т у р и г а , хонанинг у л -
ч амла рига боглик. Б у м а ъ л у м о т л а р тег ишли а д а б и ё т д а к елт и -
рилади.
Корхона, цех ва айрим г у р у ^ д а г и истеъ молчиларнинг х и ­
собий к у в в а т л а р и н и т у г р и а ни клаш барча э ле кт р к у р и л м а л а -
рининг т е ж а м к о р л и г и , эле к т р таъминотининг ишончлилиги ва 
э ле к т р энергиясининг сифатига боглик б ул а ди . Агар дисобий 
к у в в а т ощирилган б у л с а , у ^ ол да э ле к т р ж ч х о з л ар и н и м г к у в ­
вати оширилган ^ о л д а танлана ди ва к у н д а л а н г кесими к ат т а -
рок сим ва к а б ел л а р у р на т и ла д и . Агар хисобий к у в в а т к а м а й -
тириб олинган б ул са , у ^олда х а м м а э л е к т р
ж и х о з ла р Ста 
юкланиш билан ишлайди, н а т и ж а д а у л а р т е з
емирилиши ёки 
бузилиши м ум ки н . Бу эса э л е к т р т а ъ м ин о т и д а уз и л иш були- 
шиг а олиб ке ла д и .
14.5. У Т К А З Г И Ч Н И Н Г К У Н Д А Л А Н Г К Е С И М И Н И Т А Н Л А Ш
Симлар, к а б е лл а р ва шиналарнинг ке симла ри к у й ид а г и ча
танлана ди:
1) кизиш шароитлари асосида у з о к м у д д а т л и энг к а г т а
ж о и з н а г р у з к а токи буйича;
2) к у чл ан и ш исрофи буйича;
3) т е ж а м л и т ок зичлиги буйича.
Уз ок м у д д а тл и э н г к а т т а ж о и з н а г р у з к а т ок и буйича 
симларнинг к у н д а л а н г кесимини танлаш.
Э л е к т р токи сим- 
дан окиб у т г а н д а уни м а ъ л у м д а р а ж а д а к изДиРа ли. Симнинг 
кизиш т е мперату ра си у н д а н а ж р а л и б чикк а н э л е к т р э н е р г и я ­
си 
(P r t
) микдори х а м д а иссикликнинг сим сиртидан агроф- 
м у ^ и т г а у за тилиш шар ои г ла ри га боглик . А г а р сиыдан а ж р а -
www.ziyouz.com kutubxonasi


л
и б
ч и к к ан иссиклик микдори симдан а т р о ф - м у х и т г а т а р к а -
л а ё г г а н иссиклик м и к д о р и г а т е н г б у л с а , сим х а ро ра г и у з г а р м а с
б у л а д и . И з о ля ц ия л и симлар у ч у н ж о и з т е м п е р а т у р а ч ег араси 
и з о л яц и я х у с у с и я т л а р и билан, и з ол яц и я с из очик с и м ла р ла эса, 
асосан, к о н т а кт л и т у т а ш м а л а р н и н г ишончли ишлаши билан 
а н и кл а на д и . А г а р из оля ция ли сим ва к а б е л л а р ж о и з т е м пе - 
р а т у р а д а н юкори т е м п е р а т у р а д а у з о к м у д д а т ишла т илса , у л а р ­
нинг и з о л я ци я ва м ех а н и к х у с у с и я т л а р и н и т е з д а й у к о т а д и
х а м д а т у т а ш т и р и л г а н с и м л а р д а г и к о нт а к т л а рн и н г му с т а х . к а м-
лиги к а м а я д и .
Си м ла р ни н г к из иш ид а г и у з о к м у д д а т л и жои з т е м п е р а т у р а
киймати ч ег ар ав и й к и йма т ла р ( рез ина из о ля ция ли с и м ла р ва 
к а б е л л а р у ч у н 85°С, к ог оз и з ол яц и я ли к а б е л л а р у ч у н 80°С, 
очик с и м ла р ва шиналар у ч у н 70°С) д а н ошиши м у м к и н эмас.
Симнинг к у н д а л а н г ке сими ш ун д а й танланиши к е р а к к и , б у н ­
да симнин г т е м п е р а т у р а с и ж о и з т е м п е р а т у р а д а н юкори б у л -
масин. Т ур ли м а р к а д а г и очик ва и з оля ция ли с имла рнинг к у н -
п
а 
я
а н г кесими t ^y ) у ч у н энг к а тт а ж о и з т о кл ар ни ц г к иймат- 
лари м а ъ л у м о т н о м а л а р д а ж а д в а л ш а к л и д а бе рил ад и. Б у ж а д -
в а л л а р хона х а рора т и (25°С) у ч у н в а ч у к у р л и г и 0,7 м б ул г а н
з о в у р г а бир ка тор килиб к а б е л ь ё т к из и л га н хол у ч у н т у з и л а -
ди. А га р а т р оф - му х ит х а р ор а т и ж а д в а л д а к у р с а т и л г а н л а р д а н
фарк килса, ж о и з ток м и к д о р и г а т е г и ш л и ч а т у з а т и ш кирити- 
л ад и .
С имнинг к у н д а л а н г ке сими 
ни т ан л аш хисобий т о к к и й­
мати асосида олиб борилади. Сим ш у н д а й к е с и м д а танланиши 
к е ра к к и , б у н д а симнин г ж о и з т о ки (Уж ) и ст е ъ мол чи л ар ни н г
Хисобий токи /х дан к а т т а ё к и у н г а т енг булсин:
А г а р истеъмолчи бир фазали и к ки симли т а р м ок н и н г охи-
рига у л а н г а н б у л с а ( 1 4 . 1 4 - р ае м ), хисобий т о к к у й и д а г и ч а то- 
пилади:
бу е р д а Я ном; 
UmM;
cos®; тг,ном — мос х о л д а ис т е ъ мол чи н и н г 
номинал к у вв а т и , к у ч л а ни ш и , к у в в а т коэффициенти ва ФИК .
А г а р истеъмолчи уч фазали уч симли т а р м о к ни н г о х и р и г а
уланган б улса , хисобий т о к к у й и д а г и ч а ани кл ан а д и .
( 14 . 2)
^ном cos Ф^ном
( 1 4 3)
ном
( 1 4 .4 )

Download 18,47 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   238   239   240   241   242   243   244   245   ...   334




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish