935. Декомпенсирланган токсикоз белгилари:
А. шок ҳолати
B. тахикардия 220 тагача, гипертермия 40 С дан
юқори
бола қўзғалувчан
ўртача тахикардия
936. I даражали нафас етишмовчилиги (НЕ) клиник белгилари:
А. тинч ҳолатда ҳансираш кузатилмайди
доимий бўлмаган периорал цианоз
нафас сонининг пульсга нисбати1: 3,5
хамма жавоб тўғри
937. II даражали нафас етишмовчилиги (НЕ) клиник белгилари:
А. тинч турганда ҳансираш кузатилмайди
доимий бўлмаган периорал цианоз
нафас сонининг пульсга нисбати 3,5:1
доимий ҳансираш, акроцианоз
938. III даражали нафас етишмовчилиги (НЕ) клиник белгилари:
А. юрак қисқаришлар сони
150%дан
кўп,
генерализациялашган цианоз
нафас сони пулсга нисбатан 2:1
ёрдамчи мушакларнинг иштирокисиз ҳансираш
периорал цианоз
939. Муковисцидозда бронх-ўпка зарарланишларига киради:
А. рецидивловчи зотилжам, ателектазлар B. энтерит C. гломерулонефрит D. гиперкалцемия.
940. Муковисцидозда ошқозон-ичак тракти зарарланишларига киради:
А. мекониал илеус, ичакларда сўрилишнинг
бузилиши синдроми
ателектазлар
рецидивловчи зотилжам
бронхиал астма
941. Ошқозон-ичаклардан қон кетишнинг клиник белгиларига киради: А. ”кофе қуйқаси” каби қайт қилиш кекириш
зарда қайнаши
қоринда оғриқ
942. Бронхитлар таснифга асосан бўлинади:
А. ўткир оддий бронхит
B ўткир обструктив бронхит
бронхиолит
A.B.C
943. Ўткир бронхитга хос белгилар:
А. касаллик бошланишида қуруқ йўтал B Юкори ҳарорат
майда пуфакчали хириллашлар
кўнгил айниши
944. Қайси касалликларда спастик йўтал кузатилади:
А. ўткир обструктив бронхит, бронхиал астма В. пиелонефрит
ЎРВИ
гастрит
945. Талвасалар асосий сабаби:
А. инфекция
эпилепсия
бош мия ўсмалари
D барча жавоблар тўғри 946. Муковисцидозда балғамнинг ёпишқоқлигини камайтириш учун қўлланилади: А. трипсин, 0,9 % ли натрий хлор ингаляцияси панкреатин
пенициллин
D 5-НОК
947. Ошқозон яраси перфорациясига хос клиник белгилар:
А. қайт қилгандан кейин енгиллашиш
кузатилмайди
В. ошқозон ости сохасида симилловчи оғриқ
қоринни ўраб олувчи оғриқ
яққол метеоризм
948. Ошқозон чиқиш қисмининг ёки ўн икки бармоқли ичакнинг стенозидаги клиник белги:
А. овқат егандан кейин ошқозон ости сохасида
тўлишиш сезгиси
B .семириш
озиб кетиш
суюқ ич келиши
949. Носпецифик ярали колит ташхисини қўйишда асосий текшириш усуллари хисобланади:
А. колоноскопия
йўғон ичак биоптатини морфологик текшириш
ирригоскопия
D Барча жавоблар тўғри 950. Темир препаратларини кўрсатинг :
А. мальтофер, тотема В. репо
макропен
теофиллин
951. Муковисцидозни кайси касаллик билан дифференциал ташхис ўтказамиз?
А. дисахаридаза етишмовчилиги В. зотилжам
пиелонефрит
сепсис
952. Муковисцидоз диагностикасида қуйидаги тестлар утказилади: А. меконийда альбуминни аниклаш
тери ажралмаси тест
D.барча жавоблар тўғри
954. Болаларда дисбактериозни даволаш принциплари кандай? А. диетотерапия
ферментлар
эубиотиклар
A.B.C
955. Целиакияни асосий клиник белгиларини кўрсатинг. A. полифекалия ич қотиши
талваса
аглютенли парҳез эффектив эмаслиги
956. ЮРА да келтирилган қайси касалликлар билан диф. диагноз ўтказиш зарур:
А. Тизимли қизил югурук, артритлар,ревматик
иситма
склеродермия, дерматомиозит
Огуста-Шляттер касаллиги.
D.артралгия
95 7. Тана ҳарорати 38,5 С дан юқори бўлганда медикаментоз терапия ўтказишга абсолют кўрсатма ҳисобланади:
А. ошқозон-ичак трактини бузилиши
В. сепсис
С. респиратор аллергоз
D. анамнезида талвасаларнинг бўлганлиги 958. Функционал шовқинлар учун характерли:
А. дағал
юракдан ташқарига узатилади
физик зўриқишдан сўнг ўзгармайди.
майин, қисқа
959. Органик шовқинлар учун характерли:
А. Дағал, давомли Юракдан ташкарига узатилмайди
майин
жисмоний харакатда ўзгаради
960. Кичик қон айланиш доирасининг тўлақонлик билан кечувчи юрак туғма нуқсонларига киради:
А. ўпка артерияси чекланган стенози
аорта коартацияси
3 тавақали клапан атрезияси
қоринчалараро тўсиқ нуқсони
961.Олигурия хос:
А. ўткир гломерулонефрит, бошланғич даври В. Юрак нуқсони
С. Анафилактик шок
D. сурункали пелонефрит
962. Цианозсиз юрак пороклар гуруҳига киради:
А. қоринчалараро тўсиқ нуқсони
бўлмачалараро тўсиқ нуқсони
очиқ артериал йўлак
D.A.B.C.
963. Бронхиал астма ташхисини тасдиқлашда қайси текширувлар ёрдам беради:
А. умумий қон таҳлили