А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

4,4-§. ТУРЛИ КУЧЛАНГАНЛИК Х;ОЛАТЛАРИДА ЁЕОЧ 
КОНСТРУКЦИЯЛАРНИНГ КУЧЛАНГАН ЭЛЕМЕНТЛАРИНИ ^И СО БЛАШ
Марк аз ий ч уз илг а н элементлар.
Тола лари буйлаб ч у з и л ад и -
ган ёгочцинг мустаз^камлик чегараси с т а н да р т на муна ла рн и кис- 
Ка м у д д а т синаш йули билан а ни к л ана д и, На млиги 15% ли ца -
рагай ва арча каби д а р а х т ёрочлари тола ла р бу йл аб ч у з и л г а н д а
урт а ча м у с т а ^ к а м л и к чегараси т ахмина н 100 МПа б у л а д и . Бирок 
нук;соклар ( к у з л а р , к у з олди б у р а н г л а р ) мустаз^камликка т а ъ с и р
эгиши сабабли ч уз и л и шг а норматив царшиликни нисбатан к а м
(ё гочнинг I сорти у ч у н 20 М П а , II сорта у ч у н 15 М П а ) о л и ш г а
турри к е л а д и . 4 . 2 - ж а д в а л д а к у р с а т и л г а н и д е к , м а т е р и а л г а к з р а б , - 
хавфсизлик коэффициентини на з арга олган з<;олдаги з^исобий к а р-
шилик к о н с тр у к т и в жиз^атдан заифланмасдан ч уз илг ан э л е м е н т ­
л а р у ч у н 10 М П а г а, заифланиб ч уз и л га н л ар и у ч у н эса 
8
М П а
га 
т е н г де б олинади. 
Ё
р о ч
к о н с т р у к ц и я л а р д а ёгоч т о л а ла р и г а
к у н д а л а н г й у н а ли шд а таъсир э т а д и г а н ч у з у в ч и к у ч л а н и ш б ул и- ' 
шига й у л к у йи лм ай ди , чунки ё гочнинг т ол ала рга к у н д а л а н г и г а
ка ршилик к у рс а т и ши б ут у н л а й й у к б улиб к е т а д и г а н д а р а ж а д а
ка м б у л ад и .
Ё
р о ч
к о н с тр ук ц и я ла р ни л о йи д а л а ш д а ж у д а з у р и к и б ч у з и л а д и -
ган э л ем е н т л а р у ч у н ёроч у р нига п у л а т ишлатиш к е р а к . Бу 
м а к с а д д а м е т а л л - ё г о ч к о н с т р у к ц и я д е б а т а л а д и г а н фе рма ла рнинг
т у р л и хил к о н с т р у к ци я л а р и д а н фо йд а л ан и ла д и . У л а р д а с и к ила - 
д и г а н ва сикилиб э гила дига н э ле ме н т ла р ё г о ч д а н , ч у з и л а д и г а н
э ле ме нт ла р э са п у л а т д а н лойих;аланади. Ма рк а з ий ч уз и л г а н э л е ­
ментлар б у й л а м а к у ч таъсири ос г ид а т олала р бу йл аб н а г р у з к а
к у та ри ш б у й и ч а к у й и д а г и ф о р м у л а д а н з^исобланади:
^ „ т < / ? ч, 
(4. 1)
бу е р д а А — з^исобий б у й л а м а к у ч , /?ч—ёгочнинг то ла ла р б у й л аб
ч уз ил ишг а з^исобий каршилиги, у 4 . 2 - ж а д в а л д а н т у з а т и ш коэф- 
фициентларини ^исобга олган д о л д а олинади; 
Е
„т— ку ри б чики- 
ла ё т г ан к у н д а л а н г кесимнинг заифлашган (нетто) юзаси.
Ма рк аз ий сицилган элементлар.
На млиги 
15% булган 
иг на -
баргли д а р а х т л а р ёгочидац т айё рл анг ан стандарт н а м у н а л а р т о - ; 
лала ри буйлаб сикилишида урт а ча м у с т а в к а мл ик чег ара с и 4 0 М П а
г а як;ин булади. Б у ш ун д а й ё г очнинг ч уз ил ишг а б у л г а н мустаз*;- 
к а мл и к че г ара с ида н тахминан 
2,5 
ма рт а к а м д и р . Ш у билан б ир г а
сик или шг а б ул га н з^исобий ка ршилик чузилишга б у л г а н з^исобий 
к а рши ли к да н к а тта б у л а д и ( 4 . 2 - ж а д в а л г а к а ранг). Б у с ик илг ан
1/400
1/300
1/250
1/200
1/150
64

---

т а х т а л ар , б р у с л а р ва ку зли х о д а л а р ( н а г у -
рал к а т т а л и к д а г и ) , ш у н д а й у л ч а м д а г и ( бирок 
ку зсиз) н а м ун а ла р м у с т а ^ к а м л и к чегараси-
нинг 60 — 7 0 % ини, ч уз илг ан э л е м е нт ла р д а
уса бу м ик д о рн и кг атиги 2 3 —29% ини таш-
кил э та д и
Сикилган эл еме нт ла рн и н г заиф- 
лашгаи ж о й л а р и д а к у ч л а н и ш л а р концентра-
цияси к а м а я д и , чу нк и ёгоч сикилишда п л ас ­
тик ишлага нлиги у ч у н ма^аллий к у ч л а ни ш ла р
те нг ла ша ди. Ш у сабабли ё г оч да н сикилишга 
ёки эгилиб с ик или шг а ишлайдиган к о н с т р у к -
ния ларда фойдаланиш т а в с и я этилади.
Яхлит ке си м ли марказ ий сицилган ёгоч 
смерженлар м у ст а ^ к а м л и г и с им ме т р ик т а р з д а
з аифлашганда 
к у й и д а г и фо рм ул а билан з(и- 
( о Зланади:
■С